Не че ще защитаваме путиновата политика от путиновата пропаганда. Просто ще ги разграничим. Защото напоследък смислени медии у нас започват да тиражират руската пропаганда като руска политика. Ето два примера.

Но точно както не са техни, така и Дугин не е путинов. Според хора, на които работата им е да знаят кой кой е и кой не е в Кремъл, и публикуват в сериозни медии, Дугин вероятно дори не се е срещал с Путин, защото колкото и да се хвали с други високи връзки, никога не се е похвалил с това; Дугин не е част от путиновия кръжец, който реално прави политиката.

– примерно Рогозин, Глазев, Нарочницкая. (Вижте, например, foreignaffairs.com)

Аналогичен е случаят с Леонид Решетников, който тия дни даде да се разбере, че Корнелия Нинова била обсъждала с него кампанията "Радев за президент" едва ли не преди самият генерал да научи какво му се готви. Това Решетников "разкри" пред една руска медия, която там е позиционирана горе-долу като канал "Атака" у нас и е далеч от правенето на политика в Кремъл. Решетников е представян като шеф на аналитичен център, който работи за Путин. Защо ли тогава няма достъп до официозния путинов ефир? Защото е бивш – макар и доскорошен - директор на аналитичен център. Но това никоя от медиите, съобщила за интервюто му у нас, не каза. Защо? Вероятно не знаят.

А е достатъчно да отварят официалния сайт на Кремъл. Да бъдем снизходителни и да допуснем, че като директор Решетников е можел да има реално влияние върху путиновата политика. Но действително да е имал? Надали. Защото често странни тези изпълват публичните му изяви. Примерно:

Решетников е учил история в Харков и София – няма да коментираме. Но нали е трудно да си представим Путин да говори, дори да мисли така при среща с американския президент, пък бил той и Тръмп? Така международна политика не се прави.

Но да се убедим в аналогичността на Дугин. За щастие, дори в своя "професорски" труд за многополюсния световен ред той пише с думи прости:

Да не ставаме високопарни – просто е несериозно да ни се казва – на нас, българите, а и на повечето източноевропейци – че нашият суверенитет не можел да бъде "разглеждан сериозно" от Русия, защото бил всичко на всичко "деклариран" на "чисто" юридическо равнище. Е, на същия професор Дугин от 2014 г. му е отнета професорската титла в Московския държавен университет (МГУ), защото във "Фейсбук" агитирал украинците да бъдат избити. Това се е оказало прекалено крайно дори за МГУ, който уволни историка професор Андрей Зубов заради това, че заклейми агресията в Крим. Но това, че тия двамата като кремълски политици са нула, не значи че са нула въобще. Защото

От друга страна – пропагандата, която не заслужава вяра, заслужава малко анализ. Защото съвсем не е нещо толкова просто като скандирането на лозунги по време на манифестация или заглавие "Съветската рубла – най-силната валута в света" в партийния официоз. Трудещи се и учащи се маршируват вяло в манифестацията и окарикатуряват лозунгите с вулгарни парафрази. Читателите на вестника продължават да купуват американски долари и западногермански марки на черния пазар. Докато функцията на пропагандата е просто да протръбява бодряшки неистини, тя е твърде примитивна, поради което е неефективна.

Но от ключово значение се оказва функцията й

А това насажда хронично недоверие във всяка форма на информация. В резултат ставаме не само безсилни да се ориентираме в заобикалящата реалност, но губи опора и волята ни за гражданско действие. Именно с дезинформационната си стратегия успешната пропаганда овладява прожектора на публичното внимание и докато осветява едни удобни не-факти, затъмнява други, неудобни факти.