Фийон излезе победител от дебата преди неделния балотаж
Последният дебат в рамките на първичните избори на френската десница, излъчван за милиони зрители на двата основни канала TF1 и FRANCE2 се състоя в четвъртък вечерта и според първите реакции те са спечелени от Франсоа Фийон.
В политическата традиция на френските мажоритарни избори в два тура това е същинският дуел - в случая, с Ален Жупе, истинският сблъсък между представители на различни политически семейства. Но този път не ставаше въпрос за това. Оказва се, че тази форма на "демократичен избор" на кандидат има своите граници.
Резултатите предизвикаха шок, илюстриращ подкрепа далеч отвъд очакванията - бившият президент Никола Саркози бе пометен (това се очакваше и искаше). Фаворитът, бившият министър-председател Ален Жупе остана в съревнованието с доста скромен ресурс – едва 28.6%, т.е. 1 224 855 избиратели го намират убедителен. Третият, Франсоа Фийон, бившият министър-председател на Саркози, смайващо получи одобрението на 44.1% или 1 890 266 избиратели. Той бе едва четвърти, после трети, дебатите го включиха в челната тройка, избирателите го "изстреляха" преди балотажа тази неделя на главозамайваща първа позиция.
Последваха дни на ожесточени полемики – безброй относително успешни опити да обяснят феномена (избирателите просто поискаха те сами да посочат фаворита си), социолози и анализатори, журналисти побързаха да "поправят" срамните грешки и се впуснаха във възхвала на победителя, щабовете на кандидатите се притесниха от евентуален драматичен сблъсък на последния дебат, който бе направил наложителното обединение на цялата десница невъзможно.
Несъмнени са клопките пред всяко усилие за прогноза – избирателният корпус не е дефиниран, мнението на избирателите е непостоянно, решения се взимат наистина в последния момент, дори на опашката пред урните. Не е ясно кой гласува и какви са или могат да бъдат стратегиите на избирателите. Не се изключват "подмолни кампании" в социалните мрежи, които се оказват ефикасни (там Жюпе бе обвинен в тайни връзки със салафисти!?). В кампанията бе включен и Владимир Путин - електронните медии разпространиха, а пресата подхвана неговата подкрепа/коментар за Франсоа Фийон, чийто качества на професионалист и прекрасен преговарящ бяха представени умерено, с добре подбрани думи ("сякаш са го писали в щаба на Фийон", пошегува се един журналист).
И така, дебатът от 24 ноември.
Всичко бе премерено, измерено. Дори позициите на трибуните - в ъгъл от 20 градуса, не един срещу друг. Дебатът трябваше да усмири страстите и все пак да се проведе. След първия тур неизвестни гласове подканваха Жупе да се откаже, вероятно защото избирателите не искат техният кандидат да бъде поставен под съмнение, да бъде критикуван, или още по -лошо - обвиняван. Накрая всички бяха доволни: не се стигна до шумен разкол, дълбоко ненавиждан от "десните хора". Това е що се отнася до формата. А що се отнася до съдържанието: и двамата бивши министър-председатели принадлежат на едно политическо семейство, имат несъмнен опит, споделят почти идентична визия за Франция. В продължение близо на два часа Фийон представи една потъваща Франция и гневни французи, които изискват бърза и радикална промяна за "възстановяване на републиката". Жупе се опита да убеди милионите пред телевизорите, че той иска и може да обедини и успокои Франция, предлагайки на французите постигането на една "щастлива идентичност".
Икономическите програми, белязани от социален либерализъм, не се различават съществено – има различия в сфери като образование, здравоопазване, социална политика и управление на публичния сектор. Но думите и подходите са различни.
Анализите на днешна Франция ориентират Фийон към бързи, радикални промени, които Жупе отчита като нереалистични "Вярно е, че моят проект е по-радикален, може би по-труден...Моят проект не се подчинява на съвременната тенденция на доминираща, единствена политическа мисъл".
В същото време, Фийон декларира, че неговият конкурент отхвърля необходимостта от спешност, т.е, поставя под съмнение радикалните промени. По-съществени са различията от интелектуален характер, свързани с френския модел на развитие. Фийон отхвърля мултикултурализма: "Искам чужденците, които идват да живеят в нашата страна да се интегрират, да се асимилират, да зачитат нашето културно наследство, тъй като францизите изискват и очакват настойчиво този тип отношение, което дълбоко е залегнало в нашите души." Жупе има по-различна позиция: "Идентичността на Франция е в нейното разнообразие... "Всички" не означава всички: имаме различен произход, различни цветове на кожата..." Твърде схематично бяха обсъдени проблемите на френската външна политика. "За първи път, пошегува се Жупе, руски държавен глава избира свой кандидат...".Отношението към Русия разделя двамата кандидати. Фийон настоява да се възстанови доверието в отношенията с Русия с цел тя да бъде привлечена към Европа, и обявява, че "санкциите са излишни". Жупе не отрича тази необходимост, но изисква повече твърдост в разговорите с Путин. За съжаление не бяха поставени на обсъждане въпроси, свързани с ЕС, с имиграционната политка, с битката срещу тероризма, с 9-те милиона най-бедни.
Дебатът приключи в анмосфера на взаимно уважение и без очакване за ново чудо. Фийон бе несъмнено по-спокоен и уверен господар на ситуацията. Със своите 44% той не рискува нищо особено. В проучванията на ELABE няколко минути след приключване на дебата ясно се очертаха тенденциите. За 57% от зрителите Фийон е бил по-убедителен (41% за Жупе), а сред "десните хора" този процент стига до 71% срещу 28% за Жупе. Президентските избори обещават сериозни промени в нагласите и подходите. По всички предварителни проучвания на "намеренията за гласуване" Марин Льо Пен, председател на Националния Фронт, е класирана за втори тур. Един по един на сцената излизат и независими кандидати, "нито дясно, нито ляво". Като Еманюел Макрон, който, въпреки огромната мобилизация за първичните избори, не слиза от екраните и първите страници на изданията. Предстои около 10 декември и обявяване решението на държавния глава Франсоа Оланд дали ще участва в изборите Светът се променя по същество, в дълбочина, и тази метаморфоза ще бъде илюстрирана, в известен смисъл, от предстоящите избори във Франция. Не съм убедена, че традиционният подход ще ни помогне да разберем и опишем случващото се.