Демократични капани
След втория тур на президентските избори, проведен на 13 ноември, и оставката на втория кабинет на Борисов не настъпи повсеместен мор, потоп или друг апокалипсис. Налице е обаче парализа на държавната машина. Тя ще продължи поне три месеца. Към момента, ако следваме записаното в конституцията, както и като отчетем спецификите на политическата ситуация (никой няма интерес и/или реална възможност да оползотвори получения от държавния глава мандат за сформиране на кабинет), можем да очертаем като най-вероятни следните стъпки. За Коледа ще получим служебно правителство, сформирано от президента Плевнелиев. След 22 януари 2017 г., когато новоизбраният Румен Радев встъпи в длъжност, той ще насрочи предсрочни парламентарни избори. Можем да предположим, че те ще се проведат в края на март/началото на април 2017 г.
Този период от няколко месеца е изпълнен сам по себе си с достатъчно предизвикателства. Човек, особено ако е българин, обаче винаги може да реши да разнообрази и подлюти допълнително живота си, като го направи още по-драматичен. Виждам поне два демократични капана, които ни дебнат през тези месеци. Демократични, защото изкушават с щедрите си предложения за по-добра защита и реализация на интересите на суверена.
Първият капан поставя въпроса за това каква да бъде ролята на новия държавен глава Румен Радев в третия, сформиран от Росен Плевнелиев, служебен кабинет
Това питане изглежда резонно. Не трябва ли, все пак, да се осигури приемственост между двамата президенти; какво би станало, ако ген. Радев реши и той да си поиграе с политическото Lego в края на януари 2017 г. – няма ли това още повече да задълбочи кризата и т.н. Тези и други подобни въпросчета, които привидно имат ясен и недвусмислен отговор, са подвеждащи.
Конституцията не предвижда никаква роля на новоизбрания, но невстъпил в длъжност президент в композирането на служебния кабинет. И докато колеги като социолога Иво Христов виждат клопката в това, че ако Радев бъде въвлечен в процеса, неговата "харизма" на носител на промяната ще пострада, защото ще работи заедно с настоящия държавен глава, моите опасения са други.
За немалка част от българските избиратели са притеснителни сигналите, че кандидатурата на г-н Радев е била, както изглежда, съгласувана от БСП с влиятелни фигури, приближени до Кремъл. Освен това, въпреки широката подкрепа която получи, ген. Радев ще кацне на "Дондуков" 2 и на крилете на кандидата през задния вход Пламен Орешарски и ДПС. От тази гледна точка популярният виц, че независимият ген. Радев не бил червен, а румен не е особено смешен. Следователно, тук проблемът не е, че имиджът на новия президент ще пострада ако работи заедно с Росен Плевнелиев, а че изначално ще бъде хвърлена сянка на съмнение върху самото служебно правителство.
За втория капан, въвеждането на мажоритарна избирателна система за парламент, се пише и говори много. Това обаче не пречи на значителна част от политическия "елит" да тича, задъхвайки се и с изплезен език, право към примката
Разбира се, тези действия отново се оправдават с демократични аргументи: два милиона и половина подкрепиха референдума, той "не мина" заради 12 хил. гласа и т.н. Ясно е и защо ГЕРБ и БСП ухажват тези, които са гласували за инициативата на Слави Трифонов. Така достигаме до промените в Изборния кодекс, внесени от омбудсмана Мая Манолова в парламента. Те регламентират въвеждане на мажоритарен избор на народни представители в два тура, съгласно предложението на референдума. Според проекта, страната трябва да се раздели на 231 едномандатни избирателни райони, а районите в чужбина ще бъдат 9. За избран ще се смята кандидатът, получил повече от половината от всички действителни гласове. Когато на първия тур никой от кандидатите за народен представител не е избран, втори тур на изборите се произвежда не по-късно от 7 дни от датата на произвеждането на първия. Нямам намерение да преразказвам целия проект. Редно е все пак да посоча, че подкрепих позицията на Българската асоциация за политически науки и аргументите изложени в нея, срещу предлаганите от сценаристите на Трифонов промени.
Според мен сме изправени пред типичен случай на парадокса описан от френския мислител Жак-Бенин Босюе (1624-1704). Той отбелязва с тънка ирония, че Господ се надсмива над тези, които в молитвите си го призовават да ги избави от обществените нещастия, а в същото време не само не правят нищо, за да предотвратят това, което всъщност привлича тези беди, а дори, макар и неохотно, го одобряват. (Histoire des variations des églises protestantes). Промяната в избирателната система е типична палиативна мярка, която няма да реши проблема с кризата на политическото представителство, в частност с ниската легитимност на ключови институции като българския парламент. Всъщност тя ще го задълбочи.
Първо, предлаганите промени са опасни заради феодализацията на българската политическа система
Разбира се местни първенци или "нотабили", които държат "хляба и ножа", "колят и бесят" е имало и преди 10 ноември 1989 г. Това негативно явление обаче не само не отслабва, а се задълбочава през последните двадесет и шест години. Казано без претенция за политическа коректност, през 2016 г. ситуацията в страната ни много прилича на предсмъртните мигове на Второто българско царство. Отслабено от увлечената в междуособици феодална аристокрация, през 1396 г. то окончателно се сгромолясва под набезите на османските турци.
Днес, почти повсеместно, всичко е в ръцете на локалните деребеи, или, да ги наречем по-учтиво, "деспоти". Твърде възможно е именно те да бъдат "ярките личности", за които "бленуват" васалите и крепостните селяни. Много от тези "нотабили", в зависимост от районирането, могат да влязат в 44-ото ОНС, ако се приемат въпросните промени в Изборния кодекс. Става дума не само за колоритни фигури, народни деятели като кмета на Галиче г-н Ценко Чоков, но и като Братя Галеви (дали г-жа Манолова е била свързана с тях, както се твърди, или не ...).
Второ, мажоритарна система от типа first past the post, т.нар. Уестминстърски модел, е подходяща за страни с консенсусна политическа култура. Българското общество е белязано от дълбоки разломи. Такъв е този между лявото и дясното, например. Нас продължават да ни разделят оценките за събитията на 9 септември 1944 г., 10 ноември 1989 г. и др.; по полярен начин реагираме когато дискутираме септемврийското въстание от 1923 г., "Народния съд", ролята на Държавна сигурност и т.н. В страната е налице и задълбочаващ се междуетнически разлом. Като фаворизират определени, в повечето случаи до болка познати играчи, а други остават извън борда, в зависимост от това кой разчертава баницата, предлаганите промени ще изострят, вместо да облекчат политическата криза.
Няма да коментирам в детайли проблема за въпросите, поставени на референдума, от една страна, и гражданската (не)компетентност, от друга. Само ще добавя като щрих, че например разликите между термини като "просто", "абсолютно" и "квалифицирано" мнозинство предизвикват паника и масови безредици дори сред студенти по политология в горните курсове...
Няма как ефектите от предлаганата мажоритарна избирателна система да бъдат оценени от обикновения избирател, който е подлъган от гръмките панаирджийски призиви на шарлатаните за разбиване на статуквото, повече прозрачност и защита на народния суверенитет... Оказва се, че след като вече е гласувал емоционално "срещу гадовете", значителна част от суверена сега трескаво търси в Google какво точно е подкрепил на референдума.