Митьо Гестапото е последният шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност. Шести отдел на Шесто управление се занимаваше с това да слага идеологически юзди на българската култура, тоест да пресича, по възможност в зародиш, всяка проява на свободна мисъл, да унищожава непримиримите таланти. А всеки талант и гений е по дефиниция непримирим и оригинален, той чертае свои пътища, не върви по утъпканите.

Истинските гении и таланти са били посичани още в зародиш, още преди те самите да разберат колко са талантливи и гениални, сковани от вледеняващ страх за себе си и семействата си, недопуснати до публика, с осакатени ръкописи, с осакатени песни, без ателиета, без контакти с широкия свят. Оцеляват и добре се вписват в системата хора, по-склонни на компромиси, съответно по-малко талантливи, също такива, приели да са придворни певци и художници на феодалите с петолъчките. Малцина таланти успяват да пробият стъкления таван с цената на огромни лични жертви, психически малтретирани, някои алкохолизирани, със съкратени животи.

Какво е бил Митьо Гестапото за тези хора? Вездесъщото ухо, което ги е подслушвало, невидимата преграда, която им е пречела да се развиват и да стигат до публиката си, стоманеният капак, който ги е затискал и дъх не им е оставял.. Ей това са заслугите на тоя човек. Големи заслуги, очевидно, но отрицателни.

Ако убиец се кичи с бижутата на убития, как наричаме това? В нормалния свят на това се казва кражба и убийство.

А как наричаме този, който собственоръчно предава ценностите на убития на убиеца? В нормалния свят такъв човек се нарича мародер. У нас му казваме министър на културата.

Предлагам следното, за да не разваляме хатъра на господин Рашидов. Да остане на поста си, да си запази заплатата, а само да го наричаме не министър на културата, а министър на убийството на културата. И, изведнъж и много други неща ще си дойдат на мястото.