Случаят Мирослава Тодорова: война до откат с привидна законност
Мнозинството в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет образува във вторник дисциплинарно дело срещу съдията от Софийския градски съд (СГС) Мирослава Тодорова за забавяне на дела през двете години, в които тя беше понижена и правораздаваше в Софийския районен съд (СРС). Предложението е на Инспектората към ВСС (ИВСС), а сигналът до ИВСС е от главния прокурор Сотир Цацаров.
Точката бе вкарана в дневния ред на заседанието като извънредна от приближената на Цацаров Галя Георгиева с мотив /за извънредност/, че изтичал давностният срок за образуване на дисциплинарно производство. От публичната част на заседанието се разбра, че проверката на Инспектората е завършила на 6 юни 2016 г., Тодорова е уведомена за констатациите на 10 юни и в законовия срок е внесла възражение (не разполагам с възражението и не се спирам на него). Главният инспектор Теодора Точкова се е произнесла по възражението на 14 октомври и на 29 ноември е внесла в Съдийската колегия предложението за дисциплинарно дело срещу Тодорова.
От публичната част на заседанието се разбра, че сигналът на главния прокурор от април е само за едно дело (искане от прокуратурата на разрешение за сваляне на банковата тайна по конкретен случай), което по закон трябва да се реши за 24 часа, а Тодорова го е забавила близо месец, но през това време е установила и добавила допълнителни факти, които не фигирурали в прокурорското искане.)
Оттук нататък възникват въпроси, които поставят под съмнение безпристрастността и независимостта както на Инспектората, така и на дисциплинарната комисия на Съдийската колегия.
Първо, сигналът на главния прокурор е за конкретно дело, а Инспекторатът решава да проверява всички дела за двете години, през които Тодорова правораздава в СРС.
Такова решение се нуждае от основания, законът ги изисква. Ако имах достъп до протокола от закритата част на заседанието, щях да знам какво е отговорила главният съдебен инспектор Теодора Точкова на този въпрос - към кой тип проверка по смисъла на Закона за съдебната власт е тази, извършена на делата на Тодорова. Изключено е този въпрос да не й е бил зададен на заседанието. Извън него тя не коментира. Ангажирам се да изнеса отговорите на Точкова, когато ги науча, подчертавам - ги науча от протокола.
(А отговорите на Точкова са изключително важни, за да стане ясно защо всъщност Инспекторатът на ВСС се хвърля в плонж да изпълни много повече от това, за което е сигнализиран от главния прокурор. Какви са основанията или се крият в механизми, с които може да се действа спрямо магистрати, без подателите на поръчката да излизат на светло и да си цапат ръцете.)
Второ, проверката на Инспектората е извършена за 3 дни по информация на сайта defactolegal.bg. Как инспекторът (проверявал е един инспектор) е успял за три дена да провери стотици дела (при средна натовареност един магистрат гледа около 2 хиляди дела за такъв период). Това е втората загадка, която компрометира проверката на инспектората. За три дена инспекторът не може само да преброи делата, камо ли да ги проучи, да ги класифицира по сложност, да отчете натовареността на съдията, и въобще да изпълни всички изисквания, за да ни убеди в обективността на извода си, че Тодорова трябва да бъде наказана. И то, забележете, без да е разговарял със съдията.
Трето, главният прокурор досега е изпратил сигнали за проверка на делата на двама съдии, и двамата критици на неговата безконтролна власт и силни защитници на независимостта на съда. Другата му жертва е съдията от СРС Петко Петков, класиран два пъти първи от конкурсната комисия за преподавател на младши съдии в Националния институт по правосъдие (НИП), и двата пъти отхвърлен от УС на НИП по проверка на Инспектората за ненаписани дела през 2012 - 2013, които при това са били вече написани към момента на кандидатстването му за длъжността. Като напомним, че Петков беше заместник на министъра на правосъдието Христо Иванов, обявен за първи враг на държавата, ни светва реалният, а не представеният пред публиката мотив.
Четвърто, главният прокурор не само не предлагаше дисциплинарни производства на такива прононсирани рушители на престижа на съдебната власт и изпълнители на поръчки като Пепи Еврото и Владимира Янева, превърнала СГС в тържище за търговски дела, нито за отговорните за фалшифицирани и впоследствие изгубени писмени доказателства, като тефтерите с инициалите "ДП", преправени на "10", ами ги и прикриваше. Пример - Пепи Еврото, който бе освободен от съдебната власт по негово желание по предложение на Цацаров, за да не му бъде образувано дисциплинарно производство, предложено от бившия правосъден министър Иванов.
Пето, Инспекторатът в новия си състав е предложил досега дисциплинарни дела само за съдии и нито едно за прокурор.
Това е третото дисциплинарно дело срещу Мирослава Тодорова, и трите за забавяния на дела. Не оправдавам забавянията, но със съществена уговорка, която е тема на отделно проучване: При натовареността на съдиите от СРС и СГС дали е практически възможно да се спазят сроковете. Смятам - тази е причината за това, че
при нито едно от дисциплинарните производства на Тодорова не бяха обективно проучени забавянията
- нито от предишния инспекторат, нито от сегашния. Логично. Целта беше да бъде ударена за друго. А забавянията трябваше да сложат стигмата, да сътворят публичния повод и позорящата легенда, за да останат в пропагандната мъгла истинските причини за войната срещу нея.
"Гласувайте по съвест" - апелът на Тодорова от 2012 г., който няма да й бъде простен
- На 11 юли 2012 Мирослава Тодорова, тогава председател на Съюза на съдиите, отправи апел към всички магистрати по повод започващата кампания за избор на новия (сегашен) Висш съдебен съвет. "Гласувайте по съвест, независимо от волята на началниците ви", призова тя всички магистрати, не само съдиите.
На 12 юли ВСС уволни Тодорова - обявената причина бе за забавяне на три дела - но наказанието беше безпрецедентно: най-тежката мярка за магистрат, който дотогава не е бил наказван. Последван от друг прецедент, сензационен - масов протест на магистрати пред ВСС срещу уволнението й.
Но уволнението имаше и красноречива предистория
Известна като упорит защитник на съдийската независимост начело на Съюза на съдиите, Тодорова вече беше станала трън в петата на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, който делеше съдиите на добри и лоши, добрите бяха тези, с които можел "да си говори". И понеже Тодорова не е от първите по неговия класификатор, а Цветанов беше в апогея на силата и славата, бе разпространена и драстичната версия, че по вина на Тодорова са останали ненаказани престъпници, извършили изнасилване. Съдебни репортери проучиха веднага въпросното дело и установиха, че прокуратурата е трябвало да внесе делото във военния съд, тъй като един от извършителите е бил полицай по време на престъплението, и по тази причина Тодорова го е прекратила и върнала, но е направила това, когато го е научила в хода на съдебната фаза. За Цветанов, разбира се, това са неважни подробности, той продължи с нападките и я нарече от телевизионния екран "съдия на организираната престъпност". Тодорова веднага заведе дело за клевета - но не за обезщетение както правят всички, а по Наказателния кодекс - за престъплението клевета (при обжалването по делото в Софийския окръжен съд след оправдаването на Цветанов от първата инстанция той "не си получи призовката" три пъти и така го застигна влизането му новия парламент, с което получи имунитет и делото бе спряно - бел.ред.).
И този акт на Тодорова беше безпрецедентен - на едно международно съвещание на магистрати беше изнесено, че това е
първият случай в Европа съдия да заведе дело за клевета срещу вътрешен министър
Делото беше изпратено в Пловдивския съд, където свърши полезна работа на тогавашния председател на Пловдивския окръжен съд... Сотир Цацаров. Който беше вече обявен от Цветанов за един от най-добрите съдии и се говореше публично, че е харесан от Борисов за главен прокурор. Цветанов беше оправдан в Пловдивския районен съд, а съдията от ВКС Юлия Стоянова, която уцели от всички съдилища в цяла България да прати делото "Тодорова vs Цветанов" точно при Цацаров в Пловдив, по-късно (2016 г.) беше избрана в Инспектората на ВСС (сегашния), по предложение на ГЕРБ, разбирай... Цветанов. (Тези връзки, обвързаности, преплитания на пътища и съдби ще изскачат все повече и ще миришат все по-лошо на зависимости до пълната дискредитация на Инспектората. А как беше подбран и гласуван само за половин час от парламентарните партии този свръхважен за качеството на съдебната власт орган, съм писала веднага след избора и може да прочетете тук).
Продължавам по втория епизод епизод от атаката срещу Тодорова: Върховният административен съд (ВАС) след мотаене и ослушване отмени уволнението на Тодорова и през 2014 върна преписката на ВСС за ново произнасяне, "съразмерно на нарушението".
Така се появи втори прецедент
- за едно и също нарушение наказват магистрат два пъти - първо с уволнение, после с понижение.
Сега внимавайте: дисциплинарният състав тогава предложи по-лекото наказание - намаляване на заплатата на Тодорова като съдия в СГС. Но зависимият от Цацаров член на ВСС от прокурорската квота Румен Боев поиска по-тежка санкция - понижаване в Софийския районен съд за две години (те изтекоха през март тази година и тя се върна в Софийския градски съд). Защо да внимавате ли? Ами прокурор, който не познава изобщо работата на съдия Тодорова, който не я е виждал на живо в съдебната зала, тъй като е прокурор в Пловдив, и който не й зададе нито един въпрос по време на изслушването й, а мълча и изчака тя да си тръгне и... предложи по-тежкото наказание. Което пленумът веднага прие. Което пък подсказа за съгласуваност на стъпките...
Аналогията на тези минали събития с актуалния плонж на новия Инспекторат се налага сама по две линии:
- винаги има кой да се хвърли да свърши мръсната работа. Волята на главния прокурор е по самоподразбиране. Няма нужда той да я изказва на глас. Изпълнителите са наясно - защото така е трябвало да бъде, те затова са избрани. Тоест - не принизявам ролята на главния прокурор, но убедено смятам, че ако изпълнителите на мокрите поръчки се намираха по-трудно, държавата и обществото ни нямаше да са на това дередже;
- втората линия - и през 2012, и през 2016 сигналът е за едно, а проверката за друго: тогава сигналът бе срещу Владимира Янева, но Инспекторатът реши да провери цялото Наказателно отделение на СГС, за да включи Тодорова, която беше вече "поръчана" от Цветан Цветанов. Сега сигналът на Цацаров е за едно конкретно дело на Тодорова, но Инспекторатът изведнъж решава да провери всичките й дела, без да е сигнализиран.
Изводът:
Мирослава Тодорова трябва да бъде елиминирана от съдебната власт под маската на привидна законност
Никоя власт не обича неудобни съдии. Без значение кой управлява. Техните набези към съда са от едно и също естество - да го пречупят и овладеят. Такива като Тодорова пречат и трябва да бъдат елиминирани. Под маската на привидна законност.
Какво ще стане с новото дисциплинарно дело не се наемам да прогнозирам, въпреки че следя под лупа съдебната власт от 30 години.
Но като гледам с какви средства си служи статуквото - и с каква безогледност игнорира факти чрез парния чук на мнозинството, и не само по този случай, допускам сега целта да е силно радикализирана. И не изключвам непокорната съдийка да бъде отново уволнена, но този път да бъдат взети всички мерки уволнението й да бъде узаконено от ВАС, а не отменено като първото (докато все още се оглавява съдът от сегашния председател)...
През 2014 при второто й наказание (понижение) Тодорова каза пред "Дневник": "Ако някой си мисли да напусна сама, няма да стане".
Но евентуалните последици не засягат само съдия Тодорова. Тази война демотивира другите съдии, обезсърчава младите, показва им какво ги чака, ако стоят с изправени гърбове... Предстои нова проверка по искане на главния прокурор на СГС (новият председател е мишена на яростни нападки от силните в Темида още от встъпването му в длъжност), ще проверяват и СРС и неговия председател, понеже често надига глас... Да гледат съдиите и да си правят сметката... Този е страшният проблем.