Ще спре ли "президент-играч" връщането на власт на социалистите в Румъния
Разпределението на политическите сили преди парламентарните избори в Румъния, които ще се произведат в неделя, 11 декември, е такова, че има всички шансове да видим отново в действие фигурата на "президент-играч", за какъвто се определяше екс-държавният глава Траян Бъсеску.
Конституцията на Румъния дава право на президента да номинира за премиер представител на която и да е парламентарно представена партия, в случай че нито една политическа сила не е спечелила над 50 процента от гласовете. Сега президент е бившият лидер на либералите Клаус Йоханис.
Социологическите проучвания показват подкрепа от около 40 процента за Социалдемократическата партия (СДП), която е щедра на обещания за увеличаване на заплати и намаляване на данъци, строежи на нови болници и големи инвестиционни и инфраструктурни проекти. Основните им опоненти от Национално-либералната партия (НЛП), които обещават почти същото, но по-умерено, изостават с около 10 процентни пункта. Новата прогресивна партия "Съюз за спасение на Румъния" се нарежда на трето място в сондажите и е възможно да играе ролята на балансьор във властта. С шансове да влязат в следващия румънски парламент са още Алиансът на либералите и демократите (АЛДЕ) на бившия премиер Калин Попеску Таричану, партия "Народно движение" на бившия президент Траян Бъсеску и Демократичният съюз на унгарците в Румъния.
Въпреки стабилното парламентарно мнозинство, оглавяваното от социалдемократите правителство подаде оставка в края на 2015 г. след масови протести и недоволство, предизвикани от пожар в нощен клуб в Букурещ, който отне живота на повече от 60 души. Премиерът Виктор Понта се оттегли и бе съставено правителство от технократи, начело с Дачиан Чолош, бивш еврокомисар за земеделието в комисията на Жозе Барозу.
През последната година ръководеното от него правителство уталожи общественото недоволство, въведе мерки за прозрачност в държавните разходи и управлението, продължи реформите и борбата с корупцията. Бившият еврокомисар успя да върне усещането за стабилност, което личи от постоянния процент обществено доверие, който събира - около 45 на сто.
Изхождайки от това одобрение и при липсата на харизматичен лидер, който да послужи за електорален локомотив, основната опозиционна сила - Национално-либералната партия, реши да подкрепи Дачиан Чолош като кандидат за премиер, макар той да не е партиен член. Необичайното е, че още една партия подкрепя Чолош и това е създаденият само преди шест месеца "Съюз за спасение на Румъния" (ССР).
Лидерът на ССР Никушор Дан е математик, с почти никакъв политически опит, който стана известен най-вече в Букурещ като активист на гражданското общество и защитник на историческото и културно наследство. Членовете на ССР произлизат предимно от неправителствени организации, а основните им послания са борба с корупцията и шуробаджанащината и модернизация на страната. Партията обаче е слабо представена извън най-големите градове.
Румънските партии традиционно обявяват кандидатите си за премиер по време на предизборната кампания, което до голяма степен превръща вота в избор на личности, като при мажоритарни избори. Водещата партия според сондажите - СДП, обаче не направи това тази година, тъй като лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня и най-подходящ кандидат, има условна присъда за изборни злоупотреби, която му пречи да заема министерски пост.
Президентът Клаус Йоханис категорично заяви, че няма да номинира за премиер политик, който има издадена присъда или е наказателно преследван. Тази принципна позиция изключва от сметките и лидера на Алианса на либералите и демократите Калин Попеску Таричану, който е разследван за лъжесвидетелство, но въпреки това се обяви за кандидат за премиер, създавайки търкания със съюзниците си от СДП.
Анкетите показват, че социалдемократите и АЛДЕ на Таричану биха могли заедно да получат парламентарно мнозинство. Тогава президентът Йоханис ще бъде задължен да връчи мандата на тях, но остава голямата въпросителна коя личност от СДП ще бъде посочена за премиер. Според анализатор на в. "Адевърул", при победа на левоцентристкия лагер, Ливиу Драгня ще се опита първо да промени закона, като премахне ограничението за заемане на министерски пост от лица с присъда, за да може да оглави правителството.
Ако СДП и АЛДЕ не разполагат с мнозинство, президентът има право да номинира премиер от всяка от парламентарно представените партии. Клаус Йоханис подкрепя идеята Дачиан Чолош да продължи поетия курс. Неизвестното в това уравнение е дали Национално-либералната партия и "Съюз за спасение на Румъния" ще си стиснат ръцете за една десноцентристка коалиция, към която биха могли да се присъединят Демократичен съюз на унгарците в Румъния и евентуално "Народно движение" на Траян Бъсеску.
Тази поливалентност създава пространство за маневри на президента Клаус Йоханис, който обаче до момента, за разлика от предшественика си Траян Бъсеску, не се проявява като "президент-играч". Йоханис обаче е последователен в стремежа си към "чистота" на политическата класа, което естествено го тласка към вариант да използва всички възможни инструменти, за да избегне номинация за премиер от лагера на социалдемократите.
Парламентарните избори ще се произведат по ново законодателство, одобрено през 2015 г., което предвижда премахване на мажоритарните избирателни колегии и връщане към партийните листи. За 466 места в парламента ще се конкурират близо 6 500 кандидати.
За първи път румънците, които живеят в чужбина, имат възможността да гласуват по пощата, а също така ще бъдат разкрити по-голям брой секции зад граница, за да се избегнат опашките. С цел избягване на многократно гласуване от един и същ избирател, е въведена електронна система за наблюдение и видеокамери в избирателните секции. Право на глас имат 18 906 721 души. Очаква се избирателната активност да бъде около 50 на сто или малко повече.