Все още непобедима ли е Меркел

Месеци наред Ангела Меркел изглеждаше с гарантирани стабилни позиции в европейската политика. Докато Дейвид Камерън, Матео Ренци и Франсоа Оланд потънаха под гнева на ядосаните избиратели, германският канцлер обеща да се бори за четвърти мандат и изглеждаше неизбежно да го спечели.
Това си остава базовият сценарий, докато Германия започва да набира скорост за парламентарните избори през септември 2017г. - един от няколкото вота, които може да променят политическия пейзаж в Европа.
Но нападението с камион срещу препълнен с хора коледен пазар в сърцето на бившия Западен Берлин в понеделник напомни, че дори Меркел, най-дълго управлявалият европейски лидер от последните години, е застрашена от събитията в навечерието на новата година.
Първоначалните съобщения сочат, че атаката, отнела живота на 12 и ранила 48 души, е извършена от 23-годишен имигрант от Пакистан, пристигнал в Германия преди година с вълната от бежанци, посрещнати от Меркел с оптимистичната мантра "можем да се справим". По-късно полицията каза, че не е сигурна, че задържаният е шофирал камиона.
Сигурно е, обаче, че която и да е атака в Германия, свързана дори по най-мъглив начин с миналогодишната вълна от бежанци, ще се използва от опонентите на Меркел, опитващи да дестабилизират един от водещите лидери на Европа.
"Атаката ще раздуха критиките срещу Ангела Меркел, срещу либералната ѝ политика към мигрантите и придържането ѝ към отворените врати. Това ще демонстрира колко нестабилна е тя, когато се отправя към изборите догодина", коментира Мужтаба Рахман от Eurasia Group.
В първите си коментари след нападението Меркел призова германците да не се поддават на страха и каза, че страната ще намери сили да продължи да живее "свободна, открита и единна".
Но тя също така намекна за последиците за нея и за онези, които разтвориха обятия за хората, бягащи от война и преследвания в Близкия изток. "Знам, че ще бъде изключително трудно за всички нас да понесем бремето, ако се потвърди, че извършителят на този акт е някой, потърсил защита и убежище в Германия."
Алтернатива за Германия (AfD), създадена преди 3 години като опозиция на спасителните пакети на еврозоната и еволюирала в антиимигрантска партия, побърза да обвини Меркел и политиката ѝ. "Атмосферата, в която подобни действия се разпространяват, бе безпроблемно и системно внасяна през последните 18 месеца Това не бе изолиран инцидент и няма да бъде последният", каза лидерът на AfD Фрауке Петри.
Критици от чужбина също се възползваха. Найджъл Фараж, водеща политическа сила зад гласуването за Брекзит през юни и оттеглянето на премиера Дейвид Камерън, написа в "Туитър": "Ужасни новини от Берлин, но не съм изненадан. Подобни събития ще са наследството от Меркел".

Социологическо проучване, направено преди нападението в Берлин и разпространено във вторник, показа, че консервативният блок на Меркел би спечелил на парламентарни избори 36% от гласовете. Това е с 14 пункта понече от втората по популярност партия - социалдемократите, и с 25 пункта пред AfD.
Допитване на списание "Щерн" също показа, че днес 50% от германците биха гласували за нов мандат на Меркел. Лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел е с едва 14% подкрепа.
Въпреки тази солидна преднина Меркел заяви, че догодина изборите ще бъдат "трудни, както никога досега".
Съветниците ѝ също предупреждават да не се смята, че преизбирането ѝ е гарантирано. Според тях има заплахи от атаки, нови вълни бежанци и риск Русия да се опита да дестабилизира Меркел с фалшиви новини и хакерски кражби и разпространяване по медии на откраднатото, както стана в навечерието на президентските избори в САЩ.
"Нищо не е сигурно", каза миналия месец пред "Ройтерс един от най-близките ѝ съветници. "Има много време до изборите и много неща могат тепърва да се случат".

Меркел е свидетел как през последната половин година Камерън и Ренци заложиха политическото си бъдеще на референдуми, които изгубиха. Силно непопулярният Оланд обяви през декември, че няма да се състезава за втори мандат. През 2017г. в Холандия, Франция, Германия, а вероятно и в Италия, ще има избори.
Една от най-големите тревоги на антуража на Меркел са критиките към миграционната ѝ политика от партньорите от Бавария. Християн-социалният съюз (CSU) заплашва да скъса с нейната партия, ако тя не приеме таван за мигрантите, допускани всяка година в страната.
Меркел отказа да отстъпи пред този натиск, но се опитва да успокои CSU с поредица от реални и символични жестове за намаляване на миграцията и увеличаване на сигурността. Този месец тя подкрепи и забраната за пълно покриване лицето на жените мюсюлманки там, където това е възможно съгласно закона.
Въпреки тези маслинови клонки и рязкото намаляване на пристигащите – официалните данни сочат, че мигрантите ще са една трета от тези от 2015г. - лидерът на CSU Хорст Зеехофер засилва натиска си. Във вторник, след атаката срещу коледния базар, той отново заяви: "Дължим го на жертвите, на близките им и на всички германци – да преосмислим и реформираме политиките си за миграция и сигурност".

По-голям проблем ще бъде, ако собствената партия на Меркел се обърне срещу нея. След преизбирането ѝ за лидер на CDU през декември с почти 90% от гласовете на делегатите, това изглежда малко вероятно.
Недоволството на партийни служители от по-ниските етажи бе видимо във вторник.
Но докато традиционните партии се радват на близо 75% подкрепа от избирателите и Меркел е със солидна преднина напук на всички предизвикатерства, ще са нужни повече катастрофи като трагедията от понеденик, за да повалят германския канцлер от нейния пиедестал.