- Всичките тези мини кризи могат да бъдат лошата новина на годината. В глобално отношение изборът на Доналд Тръмп е рисков, но може да се окаже и че строителният предприемач ще свърши добра работа като президент. Трябва да се видят първите сто дни, а и първата година на президентството му.

Другата лоша новина, зад която не се крие почти нищо положително, беше проваленият опит за преврат в Турция. Но колкото и дестабилизиращ да беше той, остава потенциалът чуждестранни инвеститори да предпочетат България, когато искат да правят бизнес в региона. За съжаление през 2016-та имаше и доста шум около опити за превземане на чуждестранни бизнеси с помощта на съда, така че ако не усетим такъв положителен ефект, сме си виновни ние.

Накратко казано лошата новина на 2016-та беше, че светът се оказа в състояние на перманентна криза. А ние тук бяхме свикнали кризите да си ги правим сами.

- Безспорно Доналд Тръмп. Той разби корпоративисткия модел на правене на избори в САЩ. Сега стои въпросът дали ще го разбие и на ниво правене на политика, или ще го замени с друг по-порочен модел, като олигархичния или семейно-клановия. Както винаги трябва да вярваме в свободната воля на човешките същества и да се надяваме на най-доброто, докато се готвим за най-лошото.

- От дестабилизирания Близък изток, от Турция и Русия, от избора на президент на САЩ и, най-вече от неподготвеността ни да се справяме с тези заплахи. Завършваме 2016 година, живейки в един безкрайно по-несигурен, рисков и неподреден свят, от този, с който я започнахме. Както винаги в човешката история, когато кризите ударят, едни общества се оказват перфектно подготвени и непоклатими, а други потъват в мизерия почти моментално. И трябва да се правят усилия да сме от първите, а не от вторите постоянно.

- Приблизително същата като за първия. Правителството, което в момента е в оставка, дойде с ясен мандат, даден от избирателите. Написа що-годе ясна програма. И гръмко се провали в изпълнението на обществените очаквания и собствената си програма.

Единствените сектори, в които "Борисов 2" свърши добра работа, бяха усвояването на еврофондовете, инфраструктурата и може би части от външната политика. Във всичко друго оценката е между Слаб 2 и Среден 3. Най-тъжното е, че се повтори историята на първия кабинет, от който някак си така се случваше, че точно най-потенциалните министри бяха тези, които си тръгваха. За разлика от тогава, когато за да се случи това, беше необходимо доста време, този път ставаше и за броени дни.

- Силно положителна. Изобщо мандатът на Плевнелиев трябва да се анализира в публицистичен и историографичен формат в бъдеще. Мисля, че мотото му беше "ще правя каквото трябва, пък да става каквото ще".

Струва ми се, че три неща бяха най-интересни в мандата му. Първо, че Плевнелиев се държа точно както се очаква един президент да се държи. Без да взима повече власт от поверената му в духа на конституцията, но и без да бяга от отговорност, когато такава трябва да се поеме.

Изненадващо това доведе до някакъв конфликт между него и Бойко Борисов. Второ Плевнелиев отстояваше позицията си за европейската посока на развитие на България през целия си мандат с конкретни действия и политики – отношението към кризата в Украйна и отказът да се назначават агенти на ДС като посланици. Трето, в най-тежките моменти, не се скриваше, ами поемаше своя дял от политическата отговорност.

И трите неща са, струва ми се, описателни за това как трябва да изглежда един чисто и просто нормален президент. Но на фона на българския политически живот, това беше някаква изключителност.

- Случаят с главния прокурор е точно обратното на този на президента. И двамата започват от приблизително една и съща точка – позицията им предполага огромен кредит на доверие. В случая на президента той идва от милионите гласували за него. В случая на главния прокурор от уникалността на длъжността и мандата му. И докато Плевнелиев правеше каквото логиката и дългът му повеляват, Цацаров действаше типично по балкански.

Така стигнахме до момента, в който целия министерски съвет бива привикван в прокуратурата за да дава обяснения за подписите си. А в това има много гнилост, защото когато се правят показни действия, значи че истинските процеси остават невидими. Както беше ситуацията с бившия министър на Отбраната Николай Цонев, задържан с думите "на земята, защото сте абсолютен престъпник", а впоследствие оправдан по четири дела на не помня вече колко инстанции и осъдил прокуратурата за обезщетение.

- Всичките световни кризи бяха в малка или голяма степен изненади. Изборът на Тръмп беше изненада. Изборът на Радев - също. Резултатът от референдума за Брекзит. 2016-та беше годината на изненадите. И светът стана до такава степен непредсказуем, че постоянно се сещам за думите на Роналд Рейгън, че когато не е ясно какво се случва, единственият път е да се действа на базата на принципите. За това и стана по-важно светът да се разбира и обяснява в принципни категории – доброто и злото отново са на мода.

- Три големи неща ми направиха впечатление през 2016-та.

Първо, светът стана непредсказуем, непредвидим и неподреден. Бърз поглед в учебниците по история ни казва, че така започват всички големи катаклизми, направени от хора. И Първата световна война, и Втората световна война и безброй малки и големи кризи през вековете на човешката история. И когато това започне да се случва, значение има само това колко подготвени са едни и колко неподготвени са други хора. Защото никой не може да предвиди до какво ще доведат действията му.

Второ, навсякъде по света започна да лъсва истината, че вече не съществуват големи общества. Съществуват само малки общности, които в най-честия случай не умеят да комуникират помежду си. Така е в САЩ, така е в България, в Южна Америка, и по цяла Европа.

Дали това значи връщане на Средновековието, или Хипермодерност не е ясно, но е сигурно, че това не е някаква хипотетична конструкция, която може да се случи, а може и да не се случи, а е светът, в който вече живеем.