Най-голямата заплаха е чужди интереси да се представят като национални
Какви са важните събития през 2016 г., какво си струва да се запомни от нея, кои личности заслужават внимание - с такива въпроси "Дневник" се обърна към политолози и социолози. Четете техните мнения в специалната рубрика "Годината". Отговаря Геновева Петрова - политолог, изпълнителен директор социологическата агенция "Алфа Рисърч"
Каква е добрата новина на годината? Коя е лошата новина?
- Доколкото имаше добри новини през 2016г., те идваха от сфери извън политиката. Например, малкото на брой и затова доста ценни постижения на български спортисти на Олимпийските игри.
В политически план имахме сериозен дефицит на добри новини, а политическата криза след президентските избори е най-сериозната негативна новина. Сами по себе си едни предсрочни избори са нормална конституционна практика. Но предвид тенденцията след предстоящия през пролетта вот да имаме фрагментиран парламент със силно присъствие на националисти, популисти и още по-ограничени варианти за съставяне на правителството, ситуацията е по-скоро притеснителна.
Личност/личности на годината?
- Както и с добрите новини, трудно е да се откроят личности за тази позиция.
Откъде идват заплахите за страната?
- Годината беше наситена с напрежения, породили поредица от заплахи и във вътрешнополитически, и в международен план. Всъщност за първи път от десет години насам, притесненията в българското общество от външни заплахи като приток на мигранти в страната и тероризъм, бяха по-високи от тревогата за вътрешните проблеми.
Най-сериозна заплаха обаче възниква, когато чужди интереси се представят като национални, а местни представители, включително политически, стават техни изразители. Пример за това е решението на ЕС за удължаване на санкциите срещу Русия и реакцията на БСП, че с подкрепата за него правителството е "предало националния интерес на България".
Оценката Ви за втория кабинет на Борисов?
- Противоречив мандат, със значително повече предизвикателства от вътрешен и външнополитически характер. Дали поради характера на тези предизвикателства или поради спецификата на коалиционната формула, действията на правителството често бяха неубедителни за хората.
Ако трябва да се обобщят най-сериозните проблеми, това може би са някои нееднозначни решения във външнополитически аспект и "зациклянето" на реформите в страната. Същевременно, има и политики, които се оценяват положително от обществото като мерките за ограничаване източването на публичните фондове.
Оценката Ви за президента Росен Плевнелиев?
- През целия мандат, въпреки колебливите на моменти прояви, отстояваше последователно евроатлантическата ориентация на страната и въпреки честите персонални атаки срещу него – запази достойнството на институцията. Спазването на конституционната процедура с опита за излъчване на правителство в рамките на 43-то НС е последният ход, който потвърждава последователността на позициите му.
Оценката Ви за главния прокурор?
- За незапознатите със спецификите на съдебната система и начина на функциониране на отделните й представители (каквито са мнозинството от българските граждани) оценката за работата на главния прокурор се базира на публично известните резултати и факти. Накратко, през тази година прокуратурата се открояваше с повишена активност, но хората не смятат, че тя е довела до реални резултати.
Какво ви изненада през 2016 г.?
- Опитът за преврат в Турция и последвалата реакция на властите там. Абсурдно е през 21-ви век, в страна, която желае да се присъедини към Европейския съюз, да се случват подобни събития.
Промени ли се нещо тази година и какво си струва да се запомни/да научим от 2016 г.?
- Промени имаше и във вътрешен, и във външен план. Светът стана по-несигурен, а България – посрещна и изпраща годината в очакване на избори. Надявам се всички български граждани да запомнят, че трябва да правят информиран и осъзнат избор – да знаят как и за какво гласуват, особено когато ползват силата на референдумите.
Още оценки, коментари, истории и фоторазкази - четете в "Годината" тук.