Между Туитър и Путин: Тръмп по Нова година
Неприятно изненадани са в САЩ онези, които допускаха, че кандидатът за президент е едно, но президентът друго. Някои са имали надежди, че в кампанията си Доналд Тръмп е принуден да играе ролята на ексцентрик и скандалджия. Несъмнено печеливша се оказа стратегията един аутсайдер да не се прикрива, а да убеди избирателя, че тъкмо аутсайдер е нужен в този момент. Но стратегия ли е това или естествено, та дори и непреодолимо поведение?
Две седмици до официалното си встъпване в длъжност Доналд Тръмп продължава да настоява, че ще бъде точно такъв, какъвто е бил и в кампанията. Вече избран за президент открито ругае медиите, държи се като овластен хулиган-аутсайдер, трескаво праща съобщения през Туитър, заканва се да променя утвърдени с десетилетия политики и като цяло е злепоставящо непредвидим. Хората от собствения му екип са в постоянна готовност да обяснят пред медиите, че това, което е казал не трябва да се разбира точно така, както е било разбрано.
За подобно крайно необичайно поведение може да се прояви търпимост. Ако то се сведе до персонални особености, няма да е сериозен проблем, американците ще го преглътнат някак, случвало им се е неведнъж с други президенти. Но двата месеца след 8 ноември няколко събития, подсказват, че
не персоната Тръмп, а политиките на Тръмп ще създават неприятности
За широката публика, пред която рейтингът му е твърде нисък, след това и в политически среди, включително пред самите републикански представители в Конгреса и Сената.
Някои от обявените номинации поставят на изпитание републиканското мнозинство в Сената. Но вероятността за масирана опозиция е ниска, защото е вредна и за двете страни. За очертаващ се конфликт с двете камари на Конгреса може да се съди не толкова по номинациите, колкото по действия във външните отношения и сигурността. Действителното изпитание са събития, които налагат било решения, било заемане на позиция, която би имала по-трайни следствия. В този план конфликтът между приключващия мандата си Барак Обама и бъдещата администрация се разгърна с неподозирана сила дни преди края на 2016-та година. И шансът да се пренесе отвъд мандата на Обама, повличайки по-широки политически среди, не трябва да се подценява.
Президентът Обама получи потвърждение от седемнадесет разузнавателни служби на САЩ, че руски хакери са атакували по най-разнообразни начини американски сайтове. Предпочитани обекти на хакерските атаки от около две години са мрежи на Демократическата партия, в частност кампанията на Хилари Клинтън. За тези операции се знае или подозира отдавна. Но доказателствата на разузнавателната общност в специален доклад от 15-тина страници, предоставен на президента, сложиха край на всякакви съмнения. Дори да се игнорират нелепите празненства в Русия по случай загубата на Хилари Клинтън (едри чаши водка в Думата, тостове и радостни крясъци рано сутрин), действията на хакерите не могат да останат без отговор.
Всъщност Обама твърде дълго се колебае и отлага ответна наказателна мярка
От друга страна, несериозно е да се твърди, че хакерските атаки, така ясно прицелени в изборите и кампанията на демократите, са свободна игра на отделни компютърни таланти, се чудят каква беля да сътворят. Подобен случай, както стана известно, имаше в Македония и по принцип не може да се изключва. Но Русия не е Македония. Последователната атака на руските хакери не може да се осъществи без участие и дори директна поръчка на държавата. Когато и американското разузнаване потвърди съмненията, президентът е длъжен да действа.
Обама налага пакет санкции еднолично, с т.нар. "екзекутивно решение". Реакцията в американските политически среди е повече от позитивна, подобни акции не могат да бъдат толерирани. Тук можем, да направим уговорката, че въздействия върху изборен процес в друга държава съвсем не е безпрецедентно, самите САЩ са го практикували неведнъж. Но намеса на Русия в избори в САЩ, при това през криминални хакерски операции е напълно недопустимо. Ако Обама не отговори с наказателна мярка, историята ще го запомни с и без това хилавата репутация в сферата на сигурността и външните отношения.
Подхвърляния, че това е партиен въпрос на демократите, един вид вътрешна солидарност с кампанията на Хилари Клинтън, е несериозно. Още повече основни лица в Републиканската партия настояват за наказателни санкции. Трябва да се припомня в такива случаи, че САЩ имат дълга история на двупартийна външна политика, водена през комисии и групи в Конгреса.
Обама обявява, че експулсира 35 дипломата, което със семействата им означава, че около 100 са изгонени страната. На този наказателен ход Путин реагира наглед неочаквано: заявява, че няма да отговаря с реципрочна санкция. Съобщението на практика се състои в принизяване на Обама, на него Русия не гледа сериозно като на президент. И тук идва най-любопитният епизод. Тръмп, в обичайния си стил на общуване с туитове пуска съобщението, че не само одобрява реакцията на руския президент, а отново се убеждава, колко умен водач е той.
Тази оценка, с която Тръмп се асоциира с Путин срещу действащия все още президент на САЩ, няма да срещне разбиране у никого
Тя ще бъде преценена като неуместна и дори глупава от мнозинството републиканци в Конгреса, но дори и вътре във формиращата се администрация на самия Тръмп.
Водачът на републиканците и председател на Долната камара Пол Райън се изказа категорично в подкрепа на санкциите. Така направи и Джон Болтън, който бе преценяван за държавен секретар от Тръмп. Да не говорим за по-твърди сенатори като Джон Маккейн, който насрочва специално заседания на сенатска комисия за кибератаките. Вместо обаче гъвкаво да оцени грешката си и възможността да се окаже в изолация, Тръмп шумно изказва, навръх Нова година, съмнения дали сведенията на разузнаването са надеждни. Това речовито изказване е направено по изумително непрофесионален начин, сякаш говори не президент, а случаен човек от улицата. Съмнението в координираната работа на седемнайсет разузнавателни служби е вероятно само по себе си без прецедент, при това изказано шумно на новогодишно парти. Комбинирано със заявленията на Тръмп отпреди месец, че е "умен човек" и няма нужда от редовни брифинги от разузнаването,
не вещаят добри неща за отношенията му с Конгреса и собствената му партия
Вероятно е собствената администрация на Тръмп да го убеди да се оттегли от тези прибързани реакции и изблици на възхищение към Путин. Екипът му вече свиква с този приоритет – да го пази от собствените му безумства.
Ако обаче Тръмп надделее в тези конфликти, очертава се особената ситуация, в която Конгресът ще трябва да се връща към самата Конституция от 1787. Оригиналните й текстове не предвиждат изключителна роля на президента във външните отношения. Напротив, те подсказват тълкувания, според които по-скоро Конгресът е водеща институция. Подобно разпределение на правомощия днес не е реалистично, а и конституционно не е съвсем състоятелно. Но това е идея, която в конституционния дебат на САЩ има подкрепа, а и Конгресът я практикува. Ако Тръмп продължава да упорства и не се въдвори в една по-консервативна институционална рамка, предстои да видим поне две развития: засилващ се спор между президентска администрация и Конгрес и поемане на повече функции във външна политика и сигурност от законодателните органи. Този баланс на роли и неговото значение личат дори в непосредствените реакции по повод санкциите на Обама.
Още първия ден на 2017 година се чуха изказвания, че Путин е унижил Обама като не е отвърнал на наказателната санкция. Подобни мнения са подробност от дипломатическия протокол, но без политически следствия. Какво остроумие излиза от кабинета на Путин няма особено значение. Дългосрочно значения има само въпросът за засилване или облекчаване на санкциите, които последваха анексирането на Крим. Затова е важно
как двете камари на Конгреса се отнасят мярката на Обама.
Те я поддържа, ще я поддържат дългосрочно
Одобряват я и най-влиятелните републиканци в Конгреса, дори я смятат за слаба и закъсняла. След тази подкрепа ще става все по-трудно за Тръмп да облекчава общия пакет санкции. Още повече предвид факта, че санкциите за Украйна не са срещу Русия изобщо (нещо, което упорито се забравя или избягва), а срещу руски компании и конкретни лица. Дългосрочно Обама ще се окаже прав, тъй като съществена е дългата позиция и отношенията с Конгреса, а не единични мнения за хитроумните реакции на Путин към момента.
Текстът е първият в новата поредица "Факторът Тръмп". В нея ще четете анализи за действията и ефектите от тях на новоизбрания президент на САЩ, който встъпва в длъжност след няколко седмици. Нейн автор е Стефан Попов от "РискМонитор".
