Скроиха ли фуражката на генерал Радев

Две новини белязаха вторник - 10 януари 2017.
Първата новина, съобщена от медиите
- Вицепрезидентът Маргарита Попова, според вестник "24 часа", ще е министърът на правосъдието в служебния кабинет на ген. Румен Радев, а не проф. Емилия Друмева, какъвто беше първоначалният слух.
Ако това е вярно, означава, че са взети мерки зад приказките за реформа на правосъдието на новоизбрания президент да остане непокътнато статуквото на слетите в едно власти в пленената от "Корпорацията Пеевски" държава. Ако това е вярно тази воля е наложена и на новия президент - а ако той е приел, само потвърждава, че пленът е тотален и не оставя възможност за избор.
Защо дори и служебният правосъден министър има значение
Министърът на правосъдието е изключително важен за Корпорацията, чиито интереси се реализират през Прокуратурата на Република България (само едно доказателство за твърдението ми за реализацията на интересите - ролята на прокуратурата за превземането на КТБ).
Министърът на правосъдието председателства пленума на Висшия съдебен съвет.
А през тази година предстои ВСС да избере новия председател на Върховния административен съд, който в правовата държава е контролната спирачка за управленския произвол на властта. Процедурата може да започне не по-рано от 8 месеца преди края на мандата на сегашния председател на ВАС, а той изтича на 10 ноември, което означава че няма пречки да започне подготовката на избора още през март.
Предстои и избор на професионалната (съдийска и прокурорска) квота на следващия Висш съдебен съвет, тъй като мандатът на сегашния изтича в началото на октомври. Процедурата е вече открита и общите събрания на съдиите и на прокурорите са насрочени за април и май. А колко е важен и новият ВСС, за да бъде продължено безпрепятствено обслужването от съдебната власт на политико-икономическата конюнктура чрез търговията с власт, е излишно да обясняваме. В най-близък срок, до края на януари, ще излезе и новият мониторингов доклад на ЕК, който ще се обсъжда публично от съдебния съвет при новия председателстващ министър.
Тоест, министърът на правосъдието, макар и служебен, ще изпълни най-малкото определени имиджови задачи. Например да громи малцинството във ВСС, което си позволява да бъде опозиция на контролираното от главния прокурор мнозинство: заседанията са публични, а за народа съществува само или предимно онова, което се вижда и чува по телевизора.
Ако Маргарита Попова бъде назначена, сигурно би се справила. Тя освен вицепрезидент е и "Рицар на Тамплиерите от Йерусалим за 2015". И беше удостоена с яркото отличие сред пищен декор от пластмасови мечове и палми на хотел "Маринела" по време на благотворителен бал на рицарите лично от Великия приор Румен Ралчев, председател на Магистралния съвет на българските тамплиери, масон от най-високата 33-та степен и член на Братството от 1991 г. (по информация на сайта OffNews). Като добавим, че парламентарният тил на главния прокурор в лицето на ДПС, солидарно с ГЕРБ, не позволи с промените на Закона за съдебната власт да бъдат разкрити масоните в съдебната власт, рицарството на г-жа Попова, вменено й от първия масон на републиката, придава и специфичен смисъл на удостояването й, извън блясъка на церемонията.
Освен това г-жа Попова вече е и доктор на науките в Университета по библиотекознание и информационни технологии, където са канени да получат научни степени обичайно хора от властта. И не коя да е власт - сред тях бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев и бившият шеф на ДАНС Владимир Писанчев, а ректор на учебното заведение е Стоян Денчев, бивш служител на ДС, бивш депутат от ДПС и някогашен вицепрезидент на "Мултигруп".
А ако погледнем действията на Маргарита Попова, в качеството й на вицепрезидент - през миналата година тя изигра ключова роля за експулсирането на - ако помните още скандала - Абдула Бююк, отказвайки му убежище в очебиен синхрон с тайната власт на службите - същият, когото полицията отвлече от улицата и го хвърли като кашон на Ердоган - прегазвайки решението на съда и без ответ и до днес дали е жив. А месец по-късно на публично тържествено събитие в резиденция "Бояна" по повод 25-годишнината на ВСС, Попова заяви в прав текст, че светът е изпълнен с прекалено много заплахи, " за да се съобразяваме с права". И си позволи да определи и кои са лошите - разбира се, неправителствените организации, които харчат пари за конференции, за да говорят за права.
За такова решение (като това за Бююк) и за такова агресивно говорене (на знаково публично събитие, и то свързано с правосъдието!) са нужни специални качества. Очевидно и доказано - г-жа Попова ги притежава. И, да повторя, би се справила във ВСС, ако се наложи. Както се е справяла и през мандата си на министър в първия кабинет на Борисов - в администрацията на съдебния съвет още помнят как е изваждала точки от дневния ред (министърът на правосъдието утвърждава дневния ред на заседанията на съвета - бел. ред.)
Втората новина, съобщена официално от прокуратурата
Каква е връзката между двете ще попитате?
Една и съща е целта на мероприятията
Попова, ако бъде назначена, трябва да неутрализира имиджово всяка позиция, която противоречи на главния прокурор и Корпорацията. А обвинението срещу Прокопиев трябва да дискредитира медиите му (поне така ще твърдят от ПРБ), които изваждат на бял свят скритите механизми на пленената държава и на ролята на съдебната власт в този мащабен и престъпен плен. Това ще става през елементарната легенда на ПРБ, спусната за употреба пред "мат'риала", че критикуващите медии са на обвиняемо лице, и значи няма какво да ги слушате тях, те са ясни (подобни доводи вече са използвани при разследването на Огнян Донев и финансираните от него медии).
Казано иначе: Привличат като обвинеям издателя, с което дискредитират медиите му (повтарям, това ще твърдят), за да оставят без медийно отразяване и подкрепа (по тяхната представа) реформаторските усилия. И паралелно - вътре във ВСС правосъдният министър, поне това се очаква от него, разчиства терена за стрелба "на месо" срещу опозицията на главния прокурор, за да минат тихомълком и контролирано изборите и за председател на ВАС, и за новия ВСС, с които започнах този коментар.
И не го пиша в защита, по поръчка, нищо че на прокуратурата дори не й минава през ума, че има и такова чудо на тоя свят - журналист, комуто издателят не може да диктува позиция, защото той (журналистът) е направил своя избор - или - или.
Но думата все пак е за новия президент, нали той избира служебните министри. Коментарът в две думи - приключва ли митът за манифестираната непорочност ще стане ясно след две седмици. Колко жалко наистина - имаше толкова привлекателност (а имало е и свобода) в онзи риск, другия - с който досега е живял и летял... На грешната земя май се иска повече смелост и характер.