Три са ключовите проблема, пред които ще се изправи Европейският съюз (ЕС) през 2017 г. Това са излизането на Великобритания от ЕС, миграционният натиск и проблемът със сигурността на Стария континент. Това обобщение направи политологът Иван Кръстев по време на 11-ата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал".

Според него решенията на тези казуси изискват няколкогодишен труд и не може да се очаква още тази година всичко в Европейския съюз да се нареди. Той похвали действията на сегашното правителство в усложнената външнополитическа обстановка.

2017 г. ще бъде ключова за бъдещето на Европейския съюз. Казвам го, защото наскоро се появи информация какво е написал последният руски император Николай II през декември 1916 г. Той пише: "1916 г. беше проклета година. През 1917 г. може да бъде и по-лошо." В неговия случай той е сгрешил.

Казвам го, защото предстоящите избори в четири ключови страни на Европейския съюз ще решат бъдещето му. Тази година ще покаже дали ЕС ще излезе от тази криза или ще се появи една динамика на дезинтеграция, която не знаем нито кога, нито точно как ще завърши, но задължително най-засегната ще е границата на съюза. И ако за страни като Германия, Франция и Холандия има вариант, при които преформулиране на Европейския съюз по границите му би бил някаква политическа алтернатива, то за страни като България и Гърция това не е вариант.

Но как изборите в тези 4 страни ще формулират 2017 г.? Тук идва проблемът с Брекзит. Излизането на Великобритания от ЕС се равнява на това, ако 20 от по-малките страни в съюза бяха напуснали. Не е проблем, че излезе една страна, а че излезе една от най-големите икономики на Европа. Това е и една от европейските страни с най-голям демографски позитив и след около 10-15 години най-вероятно Великобритания щеше да е най-голямата страна в Европейския съюз.

Големият проблем беше, че Великобритания и останалите членки на ЕС не проявиха готовност и прагматизъм за тип преговори, които да доведат до някаква взаимно сътрудничество. Великобритания от своя страна ще има много силен интерес да раздели страните от Евросъюза от източноевропейските държави, тъй като имат голямо количество имигранти точно от тези страни. Икономическите интереси на Великобритания също са сред важните точки при говоренето за разделение на Европа.

За имиграционната криза ще посоча малко цифри. През 2016 г. броят на мигрантите в Европа е намалял с 2/3 в сравнение с 2015 г. Това е главно благодарение на затварянето на т.нар. Балкански път. В същото време има около 20% увеличение на мигрантите, които пристигат във Франция и Италия по море. Очаква се в началото на февруари Европейската комисия да договори с Либия и другите страни в региона споразумение сходно с това, което беше договорено с Турция. Един от основните ефекти на миграционната криза е, че Европа е не само по-интегрирана институционално, но и хората започнаха да се интересуват един от друг много повече. Дори и да бъде овладяна тази криза, проблемът с миграцията ще остане в Европа и света през следващите 15-20 години.

Ще ви дам един прост пример. През 1981 г. за първи път се проведе световното изследване на ценностите и университетът в Мичиган установява, че няма никаква връзка между това колко щастливи са хората в една страна и колко икономически развита е същата тази страна. През 1981 г. нигерийците са точно толкова щастливи, колкото жителите на Западна Германия. 20 години по-късно същото изследване обявява, че има много пряка връзка между степента на икономическо развитие и щастието. Основното нещо, което се е случило е, че по това време в Нигерия са се появили телевизорите и нигерийците започват да виждат как живеят западногерманците. Един от основните ефекти на глобализацията е, че изведнъж хората започнаха да сравняват живота си не с този на съседа, а с тези, които живеят най-добре.

В резултат на това, за голяма част от хората в света, ако искат да променят живота си, най- рационално е да сменят правителството си или да сменят страната си. Настъпващият миграционен натиск е толкова сериозен, че не може да бъде решен в рамките на 3-4 години. От тази гледна точка опазването на границите на Европейския съюз безспорно ще бъде един от ключовите проблеми и заради това българската граница е много важно да остане европейска. В противен случай страната може да се превърне в бежански лагер на открито.

Евросъюзът вече успя да излезе от най-тежката част на финансовата криза, но 2017 г. ще бъде изключително трудна. Европейската финансова политика през тази година няма никакво пространство за маневриране. Германия не би могла да промени финансовата си политика в година, в която има ключови избори за канцлер. Основните предизвикателства, които стоят пред икономиката на ЕС, са свързани с политическата обстановка.

Последната криза, която ще е ключова през 2017 г., е тази със сигурността, включително и проблема с Русия. В момента европейците са изключително притеснени. През този месец една от големите социологически агенции във Великобритания показа, че над 60% от британците, германците и французите мислят, че светът върви към голяма война. Над 70% от британците и французите пък мислят, че ще има голям терористичен акт през настоящата година на територията на тяхната страна. Това са тип очаквания, които до голяма степен формулират представата на обществото. Паник процесът вече започва да има своя собствена политическа логика. Когато тази паника започне да се разпростира върху елитите се оказва, че взимането на решения става много сложно.

В България има един дебат по отношение на Русия, който започва да се превръща в проблем. Повечето дебати за Русия нямат нищо общо нито с нея, нито с евросъюза, нито със САЩ. Обществото се раздели на малки групи, които не се харесват една друга. Използват Русия и САЩ, за да разкажат колко недолюбват другите. Такъв тип политическо говорене обаче започва да се превръща в заплаха за националната сигурност.

Наскоро имаше проучване на общественото мнение в 70 страни по света. Беше зададен въпрос: "Ако страната ви е в криза, към кого трябва да се обърнете за военна помощ?". Като отговори са посочени САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и Индия. В България, Гърция и Сърбия отговарят, че по-скоро биха се обърнали за помощ към Русия, отколкото към съюзниците си от НАТО. България обаче е страната, където най-висок процент от хората не могат да отговорят на този въпрос. 28% от българите казват, че не знаят как да отговорят, въпреки че имат желание да споделят мнението си.

През 2017 г. Балканите могат да се окажат едно от най-интересните политически места в Европа. Казвам го, защото ми прави впечатление, че Турция избира Русия като основен партньор в сферата на сигурността. Много хора се опитват да интерпретират евентуалната политика на новия президент на САЩ, но не си дават сметка за една особеност. Доналд Тръмп няма отношение за Сирия. Той има политическо отношение към Китай и Иран. Всички основни назначения в администрацията му са известни с много силните си позиции по отношение на Иран и Китай и почти няма специалисти, отговарящи за Европа и Русия. Основната стратегическа цел на американската администрация е да се опита да превърне Русия в съюзник на САЩ при евентуална конфронтация с Китай. За Сирия е видно, че част от подкрепата, която Русия ще получи от САЩ, е в резултат на желанието да бъде намалено влиянието на Иран в региона.

В международната си политика досега България беше в позицията на човек, който коментира в социалните мрежи. Стоиш си в своя "Фейсбук" и се забавляваш. Забавляваме се какво е казал единият, какво е казал другият.

Това, което постигна последното правителство е да не позволи да се превърнем в място, в което външнополитическото дестабилизиране на страната се превръща в мощна вътрешнополитическа дестабилизация. Когато опасността в света е голяма, трябва да ограничим желанието си да изговаряме глупости. Всеки от нас има човешкото право да говори глупости, но мисля, че има периоди в историята, в които, ако се лишим от това си човешко право, страната ни може би ще спечели.