Публичната програма за саниране вече официално достигна 2 млрд. лв. Читателите на Бюлетина на ИПИ знаят това отпреди повече от месец и половина. В статията "Санирането вече струва 2 млрд. лв. на данъкоплатците?" от 2 декември 2016 г. подробно описахме механизмите на финансиране на програмата. Единият милиард идва през схемата с Българската банка за развитие (ББР) и държавните гаранции, а другият се осигурява за сметка на излишъка за 2016 г. И двете, разбира се, са на гърба на данъкоплатците.

Към началото на декември обаче 1 + 1 не беше равно на 2. Програмата все още беше официално на стойност 1 млрд. лв. Единият милиард от излишъка вече беше наличен, но и възможността за гаранциите беше отворена. Действията и на депутати, и на администрация към онзи момент говори, че те са работили с презумпцията за програма на стойност от 2 млрд. лв., независимо че такова решение не е било гласувано в Народното събрание.

На 15 декември 2016 г. правителството внесе в парламента предложението за увеличаване на ресурса по програмата до 2 млрд. лв. Пълната документация, внесена в парламента, е достъпна тук. Именно това решение беше в крайна сметка гласувано от народните представители през изминалата седмица (на 18 януари 2017 г.).

Още на 22 декември 2016 г. обаче парламентът гласува ратификацията на втората държавна гаранция за санирането - тази за 200 млн. лв. от "Кредитанщалт фюр Видерауфбау" (КфВ). Ратификацията е достъпна тук. Така общо са издадени държавни гаранции за 500 млн. лв. с възможност за нови 500 млн. лв. по бюджет 2017.

Това гласуване потвърди тезата, че вече се работи при лимит от 2 млрд. лв., независимо че той е гласуван официално почти месец по-късно. Иначе защо някой би издал държавна гаранция, при положение че нужният ресурс вече е наличен по сметка в ББР (това са тези 1 млрд. лв. от излишъка)?

Интересно е, че санирането на практика се превърна в най-важната тема за парламента, макар и да минава тихо. Първо депутатите се занимават с новата държавна гаранция непосредствено преди Коледа. После само ден преди новият президент Радев да им каже, че "имат още една седмица", в пленарната зала се гласува увеличението на програмата до 2 млрд. лв.

По всичко личи, че санирането е сред най-големите приоритети за депутатите.

Едното обяснение за това е чисто техническо - така и така ги има парите, формалност е да се вдигне лимитът на програмата. Другото е по-скоро в самата философия на държавното прахосване. Макар и да няма яснота как ще изглежда следващият парламент, програмата за саниране се превърна в чудесен инструмент за раздуване на публичния сектор - необятна, с различни възможности за финансиране, но някак встрани от бюджета. В същото време прави хората зависими от политиците и е много трудна за спиране. Едва ли скоро ще ѝ видим края.