Държавният глава няма правомощия в сферата на социалната политика, за разлика например от външните отношения и отбраната. С това не казвам, че е излишно или ненужно президентът да извежда на преден план проблемите, пред които е изправена страната. В сърцевината на неговите правомощия е да задава дневния ред на обществото; да посочва пътя; да бъде строг, но справедлив и авторитетен арбитър; да критикува, а не безропотно да премълчава. Опасността е в това г-н Радев или хората, които гласуваха за него да повярват, че президентът всъщност е добрият вълшебник от приказките, който ще заличи всички неволи, ще развали злите магии, замахвайки небрежно с ръка.

Дори ако вземем под внимание тезата, че в политическото устройство на страната съгласно конституцията от 1991 г. има елементи на полупрезидентския режим, при нормални обстоятелства домакинът на сградата на "Дондуков" 2, ако и да говори по уредбата, давайки информация за полета, не е командирът на самолета. В една демократична страна "пътниците" са суверенът. На тях принадлежи върховната власт. Те са тези, които са гласували доверие на капитана (в България, ако трябва да продължим сравнението, това по-скоро е главата на изпълнителната власт – министър-председателят) и останалите членове на екипажа. Ако се приложат без превод към сферата на политиката, авиационното мислене и аналогии могат да се окажат твърде подвеждащи за летеца на "Дондуков" 2.

Тя ще надхвърля церемониалните, представителни функции, с които обикновено, в нормална обстановка, той се свързва. Това не би било нещо ново.

Политическата криза и външнополитическите предизвикателства наложиха на Росен Плевнелиев да бъде активен, действащ президент, човек с недвусмислена позиция. В тази връзка Румен Радев не трябва да забравя, че сформирането на служебно правителство, разпускането на Народното събрание и насрочването на парламентарни избори не са правомощия, които целят да превърнат президента във властелин или диктатор. Напротив. Те са само средството, механизмът за връщането на политическия живот в неговото нормално русло.

Неговата първа работна седмица като президент започва сега.

Непрофесионално и сприхаво е обаче да се смята a priori, че той няма да успее да отговори на високите изисквания към неговата длъжност; че задължително ще се провали и ще ни повлече към дъното. Тридесет минути са поносими за първо обръщение на нов президент. Поведението на част от народните избраници, които си приказваха, подвикваха на Радев, който четеше словото си като тук-там се запъваше и правеше ненужни паузи (за разлика от кратката реч, която произнесе в неделя на площада "Св. Александър Невски"), беше неуважително. Друг е въпросът дали петият президент на България трябваше да отговаря, да влиза в полемика.

Това че не трябва да бързаме с критиките, съвсем не означава, че не можем да имаме притеснения. "Пожелавам ви да не допуснете голяма стратегическа грешка" – с тези думи президентът Плевнелиев се обърна директно към новия върховен главнокомандващ в неделната церемония по предаването на властта. Опасенията, свързани с Румен Радев, произтичат от аферата "Решетников", в която беше замесено името му; те са породени от свръхактивността на неговите самозвани московски адвокати, които се втурват да го бранят и предупреждават за готвени платени протести (тарифата била 30 долара на човек), "майдани", опити за импийчмънт и др.

Оставам с впечатлението, че с тези действия

Смисълът на тази хватка е не просто да се демонстрират дългите ръце на Русия, но да се предопредели поведението на самия български президент, да не му се даде възможност, дори да пожелае, да избере курс различен от този, който е изгоден на Владимир Путин и неговото обкръжение.

Сами по себе си, тези доста прозрачни манипулации недвусмислено потвърждават тезата, че хибридна война има и тя се води със всички средства.

Поведението на Радев също далеч не е безупречно. България е направила своя геополитически избор. Ние сме страна член на НАТО и ЕС.

Ние сме част от единия отбор (който, разбира се, също не е монолитен) и е твърде късно да влизаме в ролята на балансьор. Без да е антируска, българската външна политика трябва категорично да се противопостави на неоимпериалистките планове и кроежи.

Пожелавам на новия президент да може да се ориентира в сферата на политиката "по прибори", да знае къде са небето и земята дори тогава, когато цари непрогледен мрак. Без съмнение полетът на Радев ще бъде по-скоро нощен, изпълнен с капани, опасности и неизвестности. От неговия успех зависи съдбата на всички нас.