Фабриката за илюзии - 20 години по-късно
Преди 20 години Петър Стоянов призова "фабриката за илюзии да бъда затворена" – фраза, която днес политиците ни, (за гражданите много скоро ще видим), не само че не са разбрали, но правят всичко по силите си да я опровергаят, като изведат нейна контратеза, граничеща с абсурдни измерения.
Започналата вече на практика предизборна кампания показва, че водещите партии ще се ръководят от мотото "Колкото повече популизъм, толкова по-добре". Ненаучен урок от българските граждани, видели всякакви предизборни обещания през последните 15 години, но се доверяваха на партии, от които впоследствие останаха разочаровани. А дали българите най-накрая са си научили урока и тезите, които гръмко се лансират през последните дни, им звучат като поредния "предизборен трик", който този път няма да мине.
Партиите в момента, изглежда, се състезават по социален популизъм
Обичайните заподозрени в предизборните кампании през последните години бяха по-скоро вляво (и сега БСП води в жанра), а за "Атака" и "Патриотичен фронт" това бе нещо обичайно и разбираемо с оглед техния партиен натюрел. По-необичайното дори и за българските разбирания е тогава, когато партии от десния спектър извеждат като акцент в своите програми социално-популистки обещания.
Състезанието по социален популизъм започна с шумно афишираната преди дни нова програма на ГЕРБ. Изглежда, от партията са извели погрешни поуки от злополучно проведената кандидатпрезидентска кампания преди няколко месеца и сега са готови да изсипят "рога на изобилието" за някои социални групи и гилдии.
Обещанието за двойно увеличение на учителските заплати в рамките на евентуален 4-годишен мандат е очевидно невъзможно за изпълнение при този темп на икономически ръст. Разбира се, учителите заслужават по-високи заплати, но това трябва да стане за сметка на реформа в сектора. Целта ми тук е не да опровергавам нещо, което очевидно е нереалистично.
По-скоро с това обещание
от ГЕРБ показват, че се отдалечават още повече от електоралния фундамент
за всяка дясноцентристка партия
– средната класа, дребното и средното предприемачество. Резултатът от президентските избори бе катастрофа за ГЕРБ и съвсем не заради затова, че загубиха за пръв път избори. Всеки някога печели или губи. Резултатът бе катастрофа, защото ГЕРБ загуби в големите градове на страната, дори в София. А средната класа, дребният и средният бизнес, им обърна гръб. И вместо да бъдат изведени поуки защо се случи това, се залага на социален популизъм.
А дистанцирането на средната класа от ГЕРБ е процес, който бе започнал още в началото на 2013 г. непосредствено преди първата оставка на Борисов. Това обаче не доведе до електорална ерозия за партията заради управлението на Орешарски, което "замрази" тези процеси и консолидира електорално ГЕРБ. Но това не продължи дълго. Латентното недоволство отново излезе на преден план. Неслучилите се реформи в съдебната система, дефицитите с върховенството на закона в страната няма как да не се впишат на сметката на ГЕРБ. Все пак това е партията, която управлява с малки прекъсвания от 2009 г.
Математическите сметки не работят в политиката
Ако някой смята, че формулата - в страната има 57 000 учители, умножено по три – с техните семейства, носи едни 170 000 гласа, дълбоко не познава политическата логика. А кога избирателят да повярва на ГЕРБ – тогава, когато поне формално препъникамъкът за реализирането на мандата на Реформаторския блок за съставяне на правителство в края на миналата година бе увеличението на минималната пенсия, или сега, когато се говори за 300 лева минимална пенсия след 4 години?
Социалният популизъм присъства и в обещанията на други десни формации. Новото дясно обединение на Радан Кънев "Нова република" също увеличава предизборно доходи и пенсии. "Най-важната ни цел са доходите. Нашите мерки ще доведат до висок растеж от 6-7% на година, което ще доведе до увеличаване на доходите с 50 процента за 4 години", обяви Мартин Димитров. Нито един сериозен икономически анализ обаче не показва, че такъв икономически растеж е възможен.
Изглежда, формациите от дясноцентристкото пространство
се опитват да водят битка с левицата с леви средства
Колкото и шаблонно да звучи това и мнозина да отхвърлят като валидни тези понятия – ляво и дясно, те имат значение, защото се базират на ценности и начини на живот. Дори и гражданите да не ги осъзнават директно и да се самоидентифицират трудно с тези понятия – едни предпочитат да живеят в икономическа среда с ниски данъци, по-малко държавни регулации, повече свобода за разгръщане на собствения потенциал и възможности. А други продължават да разчитат на държавата. Повече държава за тях означава повече сигурност, включително в икономически смисъл.
Затова социалният популизъм не отива на дясното. Прибягването до него
означава, че дясното има проблем със своята идентичност – не може да разговаря със своите избиратели на езика, който те разпознават
като политически искания, цели и стремежи. Когато се наблюдава подобно фундаментално разминаване, рано или късно трусовете в подкрепата идват. Политиците след това се опитват да се борят с техните последици, но това понякога може да бъде твърде късно. Както преди години бе казал големият Джовани Сартори – познавач на природата на партиите: Партиите са тези, които със своите действия определят собствената си съдба.
А дали гражданите все още се хващат на "предизборните трикове" ще разберем на 26 март.
Милен Любенов е политолог, главен асистент в катедрата "Политология" на Философския факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Докторската му дисертация е на тема "Българската партийна система: групиране и структуриране на партийните предпочитания (1990-2005)". Беше секретар по вътрешна политика на президента Росен Плевнелиев.