За афганистанците и Широка лъка
"Дневник" публикува от блога на Лидия Стайкова, с нейно разрешение, текста й "За афганистанците и Широка лъка", написан по повод случая в родопското село от тази седмица. Хората там не приеха две момчета от Афганистан от страх, че не знаят какво ще направят. Под заплахи от протести, момчетата бяха преместени.
Бих искала да внеса малко яснота по този казус, който се появи неочаквано за мен и за останалите ми познати, които работят с бежанци. Не бяхме чули и разбрали, че непълнолетни търсещи закрила ще бъдат изведени от бежански център, не знаем и дали това е пилотен случай или ще се приложи за всички настанени в центровете. Никой не е питал мен или мои познати за мнение и идеи по въпроса.
Има ли правно основание непълнолетни и малолетни търсещи или получили закрила в България да бъдат настанявани в институции извън бежанските центрове? Да. Цитирам:
Закон за убежището и бежанците
чл. 29
(10) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие във: 1. семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето; 2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица.
(11) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му. Доколкото е възможно, братята и сестрите се настаняват заедно, като се взема предвид най-добрият интерес на детето.
Има ли утвърдена практика?
На мен лично са ми известни само два случая. Единия познавам отблизо. През 2014 в Дом за деца лишени от родителски грижи беше настанен непълнолетен сомалиец (на почти 18 години) с бежански статут. От него научих по-късно за друг случай – по време на летен лагер се беше запознал с непълнолетен палестинец, който от няколко години е живял в аналогичен дом.
Защо не сме чули за съпротива на гражданите при цитираните случаи?
Ще говоря само за единия случай. Младежът от Сомалия говореше прилично български и английски език. Имаше създадени добри приятелства в града, а също и възрастен човек, който е сериозно ангажиран да му помага, да уреди записването му на училище и т.н. Този възрастен бях аз. Социални работници и работещите в дома ме познаваха, имаха телефона ми. Макар да не бях официален негов настойник. Преди приемането му в дома, което стана в рамките на дни и не беше планирано, а се наложи спешно, социални работници бяха общували с него няколко пъти – в рамките на тези няколко дни. Нямаше дълга подготовка, но имаше осъществена комуникация, увереност, че приемащата институция има солидна подкрепа, както и някаква преценка за личността и намеренията на момчето. Момчето беше настанено в дом, в който има и други младежи и девойки на неговата възраст.
Какво е различното в случая с двамата афганистанци?
Преценката ми е базирана на наученото от медиите. Момчетата (на 16 и 17) са "спуснати отгоре" без предварителна подготовка, без заявка, че приемащата институция ще получи някаква подкрепа за работата си с тях, без увереност, че ще може да се осъществи комуникация с момчетата – заради езиковата бариера, без уведомяване за това какво се предвижда да правят в Широка лъка, където няма подходящо училище за възрастта им, а институцията, в която се настаняват е за деца от 7 до 14 години.
В медиите месеци наред беше изграждан силно негативен образ на бежанците от Афганистан и те като цяло се възприемат като много по-опасни от всички останали бежанци.
Взет ли е бил предвид най-добрият интерес на самите младежи?
Според мен – не. Би трябвало да бъдат настанени в населено място, където за тях има възможности за образование, професионално обучение, работа. Важно е и да бъде място, където могат да получат със сигурност подкрепа – от организации, доброволци и пр. Това е възможно в по-големи градове.
Важно ли е да осъдим жителите на Широка лъка и да ги обявим за расисти?
Мисля, че е важно да НЕ го правим. Първо, не бих си позволила да осъждам хората заради това, че имат страхове и притеснения, дори когато на мен лично ми изглеждат неоснователни или смешни. Второ, когато сложим отрицателен етикет върху някого, той реагира отбранително и втвърдява позицията си. Хора, които споделят неговите чувства, заемат същата отбранителна позиция и не стават по-приемащи, а тъкмо напротив.
Каква е ролята на журналистите в такива ситуации?
Според мен, ролята на журналистите не е да заемат страна и да издават морални присъди, а да се опитат да проучат ситуацията и да се постараят да покажат колкото се може повече обективни факти. Ако аз бях журналист, бих се свързала на първо място с институциите, които са отговорни за решението двете момчета да бъдат изпратени в Широка лъка, а също така с институциите, които следва да изпълняват това решение. Не бих се обърнала към хора, които ще се занимават с това да заемат позиция и да издават присъди, както и хора, които нямат пряк опит с подобни случаи или пък достатъчно познание за бежанската ситуация у нас