Широка лъка като пример
Имаше доста случаи на села, отказващи да приютяват бежанци, но този е най-грозният. Все пак тук не става дума за тълпи или за млади брадати мъже. Тук става дума за две момчета, които са родени в Афганистан и са лишени от родителски грижи. И за това как цяло едно село се вдига срещу тях. При това – изключително категорично. И момчетата бяха преместени на друго място. Нямаше как
При такъв случай обществото автоматично се разделя на две части
По-голямата част възприема бежанците и мигрантите като враг, нашественик. Опитва се да брани "българските ценности". Втората част се надсмива над първата и вижда в това проява на тесногръдие. В същото време на втората част й става и тъжно, защото не това е светът, в който тя иска да живее. Това е един затворен кръг, от който няма как да се излезе, ако двете страни не започнат да водят диалог. А те живеят в една държава, колкото и несъвършена да е тя. И трябва да поемат отговорност за общото си бъдеще, вместо да се карат помежду си. Няма друг начин.
Всеки проблем може да бъде видян от различни страни. Първата страна може да се запита дали би й станало хубаво, ако когато тяхното дете отиде в Германия, другите живеещи в студентското общежитие се вдигнат на протест? Защото детето идва от България. От тази корумпирана държава, за която толкова много са чели. От тази държава, в която престъпността е престъпно висока. Политиците са корумпирани. И всичко останало, което са чели в техните медии.
Първата страна също така може да се попита какви са положителните и отрицателните следствия на членството ни в Европейския съюз. Отдавна не съм ходил в Широка лъка, но току-що се прибрах от Враца. Направи ми впечатление на колко места има ремонтирани сгради, включително държавни, и пред тях стоят табели, на които пише, че парите са дошли от еврофондове. Убеден съм, че и в Широка лъка са взимали пари от еврофондовете за нещо. Няма начин. Ако те не са взимали, някое от съседните села е взимало Или общината е взимала.
Тук веднага някой ще се провикне, че ние даваме пари на Европейския съюз, а той после ни ги връща обратно. Ще спомене и как се краде от еврофондовете. И няма да се сети да си зададе въпроса какво щеше да стане, ако тези пари не минаваха през Европейския съюз? Защото добре знаем, че разпределението на средства в България е като "Софийска вода" – голяма част от тръбите са стари, постоянно има течове и повече вода се губи по пътя, отколкото стига до нашите чешми. Не е ли по-разумно тези пари да минават през разпределителната станция на Евросъюза, та поне да търпим по-малки липси? И ако сме готови да приемем евросубсидиите, защо не сме готови да приемем официалната политика на ЕС по отношение на бежанците и мигрантите? Дали защото приемаме само това, което ни се поднася, но не искаме и да даваме? Дали не поставяме келепира на първо място във взаимоотношенията си дори помежду си?
Жителите на Широка лъка твърдят, че решението е взето отгоре, без да се допитат до тях. И в същото време канализират гнева си не към институциите, които са отговорни за това, а към две момчета, които са имали нещастието да се родят в Афганистан.
Това показва, че те не се опитват да решат проблема, а го прехвърлят на друг
И колко време ще трае това? Нима в последните години и за момент да сме спрели да се оплакваме, че в държавата ни проблемите се прехвърлят от институция на институция? Не трябва ли да използваме всеки конкретен случай, за да ги решаваме? Утре институциите могат да им спуснат друго решение. Опасявам се, че ако бежанци или мигранти не са в ядрото на този проблем, този път гневът ще отнесат институциите. Това е, което ме плаши.
Жителите на Широка лъка твърдят, че присъствието на тези две афганистански момчета ще урони престижа на селото като туристическа дестинация. Чух го по телевизията. И щяло да има отлив на туристи. Но нима част от Родопите не са с мюсюлманско население? Нима това е честно отношение към туристите? Нима това трябва да е политиката на местата, които са туристически дестинации?
Да пазят своето, без да приемат и грам от чуждото?
Не се ли е породила тъкмо по този начин културата в това село? Чрез диалог между различни култури? Не личи ли това дори в нашата чиния, където има кьопоолу, имамбаялдъ? И по тази логика не продават ли те своята култура. Не я ли превръщат в продукт, изпразнен от всякакъв смисъл? Не се ли отразява това върху отношението им към туристите? Не усещат ли, че по този начин те отглеждат консуматори на българщина, а не българи?
Жителите на Широка лъка твърдят, че децата не знаели български език и това било огромен проблем. Нямало да се интегрират, страхували се, че децата им ще ходят на училище с тези "опасни" момчета. Доколкото си спомням преди години в Широка лъка живееше един японец, който се беше запалил по българската култура и свиреше на гайда. Той постепенно научи български език и хората го харесваха. Тогава значи, че проблемът не е в липсата на владеенето на български, защото всеки чужденец би научил нашия език, стига да му се даде време. Ще кажат, че проблемът е в религията. И ще забравят, че самите японци имат будистка секта, която прави атентати в Токийското метро. Че през Втората световна война японците далеч не са били толкова миролюбиви, колкото са днес. Ще забравят и че самото християнство доста е зверствало по вековете.
За съжаление е по-лесно да гориш вещици и да хвърляш камъни
Тоест да реагираш първосигнално, отколкото да се замислиш. А отношението към японеца поставя за втори път въпроса за келепира. Нямаше ли да е друго отношението ако това не бяха деца, а възрастни мюсюлмани и те си бяха купили две огромни и скъпи къщи в града? И дали тогава щеше някой да го интересува дали хората идват от Афганистан, Ирак или откъдето и да е?
Втората група на свой ред може да се запита как би реагирала, ако някоя институция й прати в блока две деца от друга религия. Няма ли в този случай да не й стане особено приятно? И хората да се вдигнат на протест? Интересно би било срещу кого би бил протестът: срещу чужденците или срещу институциите? Но тук можем само да гадаем, защото картината е доста по-пъстра в града, защото в един блок живеят хора с доста по-пъстри и различни виждания за живота, отколкото живеят в едно село. В това няма отрицателна оценка спрямо хората по селата. Такава е действителността.
Втората група може да се запита и дали би й било приятно толкова лесно да бъде дамгосана от първата група? И дали този проблем не е двустранен? Дали двете групи не се дамгосват постоянно, вместо да вперят поглед в истинския проблем – институциите. Дали не се хаби повече енергия по линията на конфликта между "умните, красивите и толерантните" и "хората от народа", отколкото срещу отговорниците за проблемите.
Дали не се фокусираме върху приятелския огън
вместо да насочим мерника на действията си към истинския враг. И какво значи това "умните и красивите"? Голяма част от тях нито са умни, нито красиви. Те са просто хора, които живеят на друго място и съответно имат различен поглед върху живота. Какво означава "толерантните"?
Голяма част от тях не са толерантни към всичко, например дамгосват нетолерантните, а истинските толерантни хора биха били толерантни дори към онези, от които са отричани. И какво значи "хората от народа", патриотите и пр.? Нима това също не са хора, които първо не са всички бедни. И второ, голяма част от тях ползват благата на селото, притежават различен капитал от хората по градовете, защото разполагат с време и ресурси, които липсват по големите населени места? И не трябва ли двете групи да се опитват да водят някакъв диалог и да разберат, че обитават територия, която има конкретни управници, които би следвало да носят отговорност за действията си? Румънците го направиха, ние мълчим и се караме помежду си.
Ще завърша с историята на църквата "Света Богородица" в Широка лъка, защото в нея има много истина. Дали в Широка лъка са я забравили? Или я разказват на туристите, без да разбират смисъла й. Султан Махмуд втори дал на християните по-голяма религиозна свобода. Българите от Широка лъка, Чепеларе и Павелци се вдигнали, изпратили пратеници да молят за разрешение за църква и скоро им било разрешено. Избраното място било точно срещу конака на турския управник на селото – Смаил ага. Той и други мюсюлмани в селото се възпротивили на строежа, а при поставянето на първия камък самият Смаил ага дошъл с пушка и забранил да се строи, но Тодор Щурият му отговорил, че селото може да се вдигне, но камъкът – не.
Строежът продължил, но и мюсюлманите продължили да пречат на работата. Жителите на Широка лъка се оплакали в Пловдив и оттам изпратили сейменин, който трябвало да помогне за изграждането на църквата. Той се срещнал с мюсюлманите и те му казали, че не са съгласни. Той им отвърнал, че те не зачитат султанския ферман и щом такъв има, трябва не само да не възразяват, но и да помогнат за строежа. Разгневените местни мюсюлмани казали, че ако има ферман, ще се покорят на волята на султана. Сейменинът им прочел фермана, мюсюлманите се разотишли и повече не попречили на строежа. И така се родила една прекрасна църква. Може след това жителите на селото да са се редували да спят в нея, за да я опазят, но не бива и да забравят кой се е застъпил за нея, когато е трябвало.
Проблемът е, че ние нито имаме подобни управници. Нито проявяваме подобно отношение към законите. И ето какви неща се случват