Елин Пелин: един от градовете на страха
Преди няколко дни и Елин Пелин се присъедини открито към населените места в България, които не искат да приемат бежанци. Този път дори не става дума за мигранти, а именно за бежанци, които са получили хуманитарен статут и българската държава е длъжна да им издаде документи. Какво се случва обаче? Група жители на Елин Пелин изразява негодуванието си спрямо този факт. В същото време община Елин Пелин отказва да издаде документи на бежанците. Към пазителите на "българщината" се присъединява и самият кмет на града Ивайло Симеонов.
По телевизиите видяхме неколцина бунтуващи се българи, които тропат с крака и се тупат "патриотично" в гърдите, защото не искали бежанци. От другата страна стоеше едно сирийско семейство, очевидно несвикнало да си общува с викове и крясъци. Семейство, стъписано пред тази реакция. От сирийска страна чухме, че тези хора нямат никакво намерение да напускат Елин Пелин, защото знаят правата си. И ще ги отстояват.
Телевизионният зрител може да се подлъже и да си помисли, че жителите на Елин Пелин, които е видял на площада, изразяват волята на жителите на целия град. В същото време от репортаж на БНР се разбира, че съседите на сирийското семейство ги смятат за възпитани и нормални хора. А хазяинът на семейството е много доволен от тях и в никакъв случай не иска да ги пъди. С други думи, оказва се, че първоначалното впечатление лъже, което би трябвало да знаем добре, вместо да се подвеждаме. Но новината вече е гръмнала: Цял Елин Пелин не иска бежанци. Не защото не искали бежанци по принцип, поне така твърдят, но защото след тях щели да дойдат други.
Ако виждаме едно нещо днес, това е, че
страхът сплотява
Страхът сплотява смачканите и бедни руснаци, които се готови да преглътнат лошото качество на живот, в името на общия враг на Русия. И ето – рейтингът на Путин расте. Страхът повлия и на Брекзит, както и пасивността на младите избиратели, голяма част от които сметнаха, че излизането от Европейския съюз може да бъде само някаква лоша шега. Страхът повлия и на избирането на Тръмп за президент. И ето – сега ГЕРБ се опитва да превърне страховете на нацията в надежди, а БСП не спират да атакуват избирателите с "алтертивни факти" като митовете против подписването на СЕТА.
Но да се върнем към Елин Пелин. Да не смятаме местните политици за по-лошо качество. Защото Елин Пелин си има кмет, който заяви позицията си. И използва именно страха, за да утвърди позицията си. Защото Ивайло Симеонов говори как неговото управление ще се пребори със статуквото, а това управление вече се е превърнало в статукво.
Но няма значение. За нас по-важно е той
да "спаси българщината"
дори да не е спазен законът в случая със сирийското семейство. И всеки жител на Елин Пелин ще знае, че местната власт не е спазила закона, следователно и той не е съвсем длъжен да го спазва.
От друга страна поведението на онези жители на Елин Пелин, които протестират срещу сирийските бежанци показва явно невежество по отношение на творчеството на писателя Елин Пелин. Защото ако нещо от същината на произведенията на този автор беше стигнало до главите им, вероятно те нямаше да реагират по този начин. Да не говорим и за очевидното непознаване на един разказ на Йордан Йовков, в който се говори за един другоселец, който дори от своите, българите получава само враждебно отношение и неразбиране.
Но така е Тези, които така шумно се тупат по гърдите и се наричат патриоти, май не четат много. Иначе говорят за българщината. И за Елин Пелин и Йордан Йовков вероятно говорят. Но за тях те са снимки, книги, които са част от интериора на някой дом и имена на училища, улици, площади и селища. А не са това, което са писателите наистина – думи, отпечатани в книги.
Но страхът обединява.
Врагът е ясен
Бежанците и мигрантите са много по-важен проблем от това, че държавата ни не функционира нормално. Защото много по-трудно е да се оправи една държава. Много повече енергия изисква това, отколкото да посочиш някого с пръст и да го замеряш с камъни. Нищо, че се пишеш християнин и по този начин показваш, че и Новия завет не си чел, където в прав текст е написано как един християнин би следвало да се отнася към друговерците и изобщо към другите човешки същества. Нищо, че се пишем българи, а вместо да оправим държавата си, насочваме гнева си към малцинствата, към управниците в столицата, вместо да действаме срещу нашите лични управници, когато те не калпави и не си вършат работата като хората.
И сега някой ще каже, че не съм истински българин. Истината е, че той именно няма да е. Защото вместо да говори за зверствата на турците, той може да прочете какво е казал за турците Васил Левски. Защото Левски нееднократно казва, че проблемът е в "турската власт". А че има ли български закон, пред него българите, турците и всички останали жители на България трябва да са равни. Ще цитират Ботев, докато пиянстват по кръчмите и мърморят, че в тази държава нищо не е наред, забравяйки, че Ботев има и такова стихотворение. И в публицистиката си често именно на българите се гневи.
Бих искал да завърша с два въпроса. Първо, доста софиянци живеят в Елин Пелин, Ихтиман, Вършец и други градове и села. Това дали те ще си сменят адресната регистрация зависи от конкретните обстоятелства. Но в момента в Елин Пелин има едно сирийско семейство, на което не му разрешават да си извади документи. На това семейство и през ума не му минава да направи нещата по "българския начин". Защото ние сме свикнали винаги да търсим вратички в закона. И така затваряме голямата врата на закона и позволяваме да живеем в неправова държава. На това сирийско семейство до момента изглежда не му е хрумнало да намери други сирийци в София, да си смени адресната регистрация, все едно живее при тях. Така да си изкара документи в София и след това да се върне да живее в Елин Пелин. Но
ние сме българи, тези схеми са ни ясни до съвършенство
И второ ние сме европейци. Или поне искаме да сме такива. Защо никой не помни, че Сирия е приютявала европейски бежанци по време на Втората световна война? Това не трябва ли да ни каже нещо? И не е ли по-добре вместо да се поддаваме на първичния страх, да осмислим малко случилото се в историята. Да научим, а не просто да се осведомяваме.
В днешния хаос от информация всеки е отговорен сам за себе си. И за информацията, върху която избира да изгради светогледа си. Но май е по-лесно да мислим, че масоните са виновни за всичко и че американците не са кацали на Луната, отколкото да кажем в очите на елинпелинския или на някой друг кмет, че не си върши работата като хората. И да сложим нов кмет на негово място. Защото сме забравили, че кметовете ние ги слагаме. А не ни ги спускат. Ако ни ги спускат, значи не гласуваме за правилните хора.