Сексуалното насилие върху мъже - обществено и правно табу
Преди дни френски полицай бе уличен в изнасилване на цветнокож младеж с полицейска палка по време на арест в предградие на Париж. Видео от инцидента бе разпространено в социалните мрежи. В резултат от оповестяването на случая възникна вълна от мирни протести във френската столица и от погроми в предградията.
Сексуалното насилие върху мъже все още е табу и за него се говори много рядко в повечето общества по света. В някои от тях половите роли и съпътстващите ги стереотипи са толкова стабилни, че изнасилване на някой от силния пол просто не е налично в обществените представи. А понякога сексуалното насилие върху мъже не фигурира като престъпление дори и в правото. В законите на много страни, включително и България, под "изнасилване" все още се подразбира престъпление, на което жертва може да стане само жена.
Правото в България не предвижда,
че мъжете също може да бъдат жертви на сексуално насилие
В Наказателния кодекс (НК) на Република България чл. 152 е единственият, в който се споменава за престъплението "изнасилване". Поместен е в раздела "Разврат" в главата "Престъпления срещу личността". Последните корекции по чл. 152 от НК са нанесени през 2002 г. Ето какво точно гласи той: "Който се съвъкупи с лице от женски пол, лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие; ако го принуди към това със сила или заплашване; ако го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години".
От текста на чл. 152 от Наказателният кодекс се разбира ясно, че в България изнасилването е престъпление, на което жертви може да бъдат само жени. И ако лице от мъжки пол стане жертва на изнасилване, тогава насилникът не би могъл да получи адекватна спрямо престъплението му присъда от 2 до 8 години, каквато следва да получи в случай, че жертвата му е лице от женски пол.
Що се отнася до блудството с малолетни обаче, жертвите на престъплението не се определят по пол. Тоест в чл. 151 от Наказателния кодекс на Република България е предвидено, че жертви на такова престъпление може да бъдат деца и от двата физически пола. За разлика от чл. 152, в който 15 години нищо не е поправяно, последните актуализации в член 151 са били нанесени през 2009-а, 2010-а и 2015-а година.
България и Словакия са единствените държави в Европейския съюз, в които правото не допуска, че жертви на изнасилване може да бъдат не само жени, а и мъже
В чл. 157 от Наказателния кодекс все пак се предвижда наказание от 2 до 8 години в случай на "полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол" чрез употреба на сила, заплашване и използване на положение на зависимост. Но в този член не са предвиждат съществени утежняващи присъдата на извършителя детайли, налични при изнасилването, на които жертва според чл. 152 може да бъдат сами жени. А именно когато жертвата е приведена в безпомощно състояние (например като ѝ бъде сипан наркотик в питието); когато жертвата е низходящ сродник; ако изнасилването е повторно такова престъпление за насилника; ако изнасилването на мъж е осъществено от 2 и повече лица; ако е довело до средна или тежка телесна повреда; ако след изнасилването е последвал опит за самоубийство или е имало самоубийство.
Държавите на Стария континент извън Европейския съюз, които не предвиждат, че мишени на сексуално насилие може да бъдат и мъжете, са Албания, Армения, Беларус, Русия и Швейцария.
Във Франция и в други страни от ЕС
В наказателния кодекс на Франция, където стана публично известен случаят на сексуално насилие върху младеж при задържането, не се упоменава изрично, че изнасилването е престъпление, на което жертви може да бъдат само жени, както е в българския закон. Текстът във френския наказателен кодекс е оформен така, че той да може да се приложи във всеки случай на изнасилване, без значение от пола на жертвата. Ето точно какво гласи чл. 222 от френския наказателен кодекс: "Изнасилване е всякакъв акт на сексуално проникване от какъвто и да е вид, извършен над лице чрез използване на насилие, ограничаване, заплаха или изненада."
По подобен начин са оформени засягащите престъплението "изнасилване" закони във всички страни от Европейския съюз, освен в България и Словакия.
Oсобено строги са законите в Испания, където "посегателството против сексуалната свобода на друго лице чрез използване на сила или заплаха", се смята за престъпление, което се наказва със затвор. Тоест дори и да има опит, без да е извършено изнасилване, се предвижда лишаване от свобода.
Колко често мъже стават жертви на изнасилване?
Макар и повечето мъже днес да живеят с представата, че изнасилването не е престъпление, на което биха могли да станат мишена, фактите са други. В британско проучване 16% от анкетираните мъже признават, че са били жертви на сексуално насилие поне веднъж, като повечето са били насилени като деца. Първата присъда на Острова, издадена за изнасилване на мъж, влиза в сила през 1995 г.
По данни на Центъра за контрол и превенция на болестите в САЩ от 2010 г., 1 от всеки 5 жени и 1 от всеки 7 мъже в страната са били жертва на изнасилване поне веднъж през живота си. Но тъй като не се води официална статистика, се предполага, че действителният брой е много по-голям.
Страхът човек да признае, че е станал жертва, е характерен не само за мъжете, но и за повечето жени. Според австралийския психолог д-р Сара Кром по-малко от 1 на 10 случая на изнасилване се докладват в полицията.
Изключително рядко мъже - жертви на сексуално насилие, разкриват пред другиго какво са преживели. Дори когато са им нанесени сериозни физически наранявания, мъжете по-скоро са склонни да посочат пред лекарите абсурдни причини за нараняванията, отколкото да признаят истината.
Стеротипът за силния мъж, който трябва да може да се предпази сам
Според британския вестник "Гардиън", и извършителите, и жертвите на сексуални престъпления - мъже, предпочитат да запазят инцидента в тайна. Когато мъже признаят, че са станали жертва на сексуално насилие, те често губят свои приятелства, а нерядко това затруднява отношенията и с най-близките им роднини. А жени, които разбират, че съпрузите им са били изнасилени, често решават да ги напуснат.
Обществото е склонно да обвинява мишената на сексуалното насилие за инцидента. Без значение дали е мъж или жена, голяма е вероятността жертвата да бъде заклеймена като виновна.
Битува и стереотипът, че мъжете преживяват по-леко случаите на сексуално насилие, отколкото жените. Но повечето изследвания разкриват, че ефектите в дългосрочен план са еднакво травмиращи и за двата пола, като мъжете може да бъдат допълнително потиснати от обществената стигма.
Ами ако ме помислят за гей
Колкото по-патриархално е едно общество, толкова по-трудно е за мъж, станал жертва на изнасивалне, да информира властите за сексуално посегателство. Основната причина за това се свързва с oпасението, че под въпрос може да бъде поставена неговата "правилна" сексуална ориентация и да бъде обявен за хомосексуален.
Екстремизмът и изнасилването на мъже
Изнасилването на мъже и жени - доколкото темата присъства в обществото - се асоциира със затворничеството. То също така е и много чест инструмент за терор от екстремистки групи (паравоенни, мафиоти и други), особено по време на хаос и при военни действия.
Проучване от 2009 г. установява, че упражняването на сексуално насилие над мъже от други мъже е характерно за конфликтите по целия свят.
В сирийската гражданска война много пленници признават, че са станали жертви на сексуални посегателства. Търсещи убежище, избягали от гражданската война в Уганда - също.
Физическите и душевните травми
Мъжете-жертви на изнасилвания обикновено получават повече удари от насилника, отколкото жените-жертви, и по-често биват заплашвани с нож или пистолет, тъй като е по-вероятно да се съпротивляват. Проучване по темата разкрива, че 1/4 от мъжете, потърсили медицинска помощ след преживяно сексуално насилие, имат наранявания и 1/5 имат разкъсвания.
При подрастващите сексуалното насилие нанася много повече и много по-силни психически травми, отколкото при възрастните хора.
В сравнение с мъжете, които не са били жертви на сексуално насилие преди да навършат пълнолетие, преживелите такова в незряла възраст по-често страдат от психически заболявания - включително депресия, алкохолизъм и наркомания. При тях по-често се появяват самоубийствени мисли и по-често правят такива опити.
Сексуалното насилие в незряла възраст също така нерядко може да доведе жертвата до проблеми със сексуалната идентичност, до страх да не стане хомосексуален и дори до проява на хомофобия.