Хопкин и Паолучи представят два основни примера на тези модели. На първия модел отговаря Съюзът на демократичния център на Адолфо Суарес – първият премиер след края на авторитарния режим в Испания. Суарес изгражда партия без хомогенен идеологически облик, разчитайки на телевизията и професионализацията в правенето на кампании. Съюзът на демократичния център е централизирана около лидера организация с изградени мрежи основани на лична лоялност.

Вторият и по-интересен случай е на

която възниква около неговата бизнес-империя. Успехът на Берлускони се дължи на две основни причини. Неговата партия запълва вакуума в дясното политическо пространство след разпадането на модела на партийна система в Италия, продължил повече от 40 години. Период, в който без прекъсване с подкрепата на по-малки центристки партии управлява партия "Християнска демокрация" – най-голямата партия в Италия в периода 1946-1992 г. Берлускони разчита на своята медийна империя "Медиасет" и фирмата "Финивест", благодарение, които постига своя успех.

примерът с радио "Мария", на чиято основа постига успех радикално дясната "Лига на полските семейства" е пример по-скоро за ролята на медиите в успеха на една или друга партия, а не толкова, че медийният бизнес на отец Тадеуш Ридзик, е спомогнал пряко за подема на Лигата през 2005 г. Лигата на полските семейства е радикално дясна популистка партия, отклоняващ се от модела на Хопкин и Паолучи.

може би е страната, където феноменът бизнес фирмена партия е най-сериозно изразен. Страна с големи мащаби – 46 милиона население, големи компании мастодонти в тежката индустрия, където допреди няколко години живееха най-богатите хора в Източна Европа, показателни, за което бяха класациите на Форбс. Страна, в която някои от водещите олигарси бяха депутати – Ринат Ахметов, Константни Жеваго, Давид Жваня. Всъщност Партията на регионите, която дълги години се оглавяваше от бившия президент Виктор Янукович, бе изградена с помощта на бизнес империята "Систем кепитал мениджмънт" на Ринат Ахметов, собственик и на футболен клуб "Шахтьор-Донецк.

може да подплати емпирично тезата на Хопкин и Паолучи.

изцяло се вписва в тяхното описание. Бизнесмен със сравнително голяма верига от аптеки и малък брой бензиностанции, създава партия като в кандидат-депутатските й листи са включени негови служители.

Жорж Ганчев е политик-шоумен – с китара в ръка в своите предизборни клипове, който като истински популист, говори за обединение, патриотизъм, остро критикува политическото статукво на "синьо-червената мъгла" (по неговите думи), но и поставя като приоритет малкия и среден бизнес. Ганчев е човекът партия – интересен е на част от избирателите, които търсят нещо различно. Той привлича в редиците си представили на средния бизнес от регионите на страната, които включва в своите редици и партийни листи. Така създава клиентелни структури по места, на които се дължи и неговия успех. Мрежа от бизнес-структури плюс популизма на партийния лидер и образа, който излъчва – гаранция за бърз успех. Български бизнес блок бе парламентарно представена на два пъти, а на президентските избори през 1996 г. Жорж Ганчев получи над 930 000 гласа и малко не му достигна да се изправи на балотаж срещу Петър Стоянов.

зад която неформално стои Христо Ковачки, е друг нагледен пример за бизнес фирмена партия. "Лидер", преименувана сега на Български демократичен център – участник и на предстоящите парламентарни избори на 26 март, има ясна електорална структура – там, където са ТЕЦ-вете на Ковачки, партията има най-високи резултати. За корпоративното гласуване в България през последните години е писано и говорено много. Начинът, по който се мотивират работниците да гласуват, скрити или явни форми на натиск, са част от инструментите на функциониране на подобна структура.

Първият опит на "Лидер" за политически пробив бе на изборите за Европейския парламент през 2009 г., когато се явиха в коалиция с Новото време. Тогава изключително малко гласове не достигнаха на Емил Кошлуков да стане евродепутат. За парламентарните избори същата година, коалицията се разпадна, "Лидер" участва самостоятелно, взе 137 000 гласа, 3,3% от реалните гласове, и не успя да преодолее избирателната бариера. Причините за неуспеха на "Лидер" са, че прагът за влизане в парламента не може да бъде преодолян и липсващите гласове да бъдат запълнени само от бизнес структурата – големината й е такава, че гласовете просто не достигат.

Освен бизнес трябва и нещо друго. Примерът с Жорж Ганчев показва, какво е това другото – популизъм и подходяща фигура, която да бъде негов проводник към избирателят.

С него "Лидер" най-накрая намери липсващата част от пъзела и влезе в 43-то Народно събрание.

Проектът на Бареков определено е много интересен за изследване. Телевизия, телевизионно предаване в реално време, която обикаля градовете на страната, популизъм и демагогия и Цветан Василев – историята на "България без цензура" с няколко думи.

е рационален отговор на икономическите елити за търсене на политическо представителство на корпоративни интереси. Особено във времена, в които коалициите остават единственото възможно решение за формиране на парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство. Дори през 2001 г., а и през 2009 г. популистките вълни на новите партии не доведоха до формиране на еднопартийни парламентарни мнозинства.

Две популистки вълни за по-малко от 10 години, довели на власт две партии, спечелили убедително избори, едва ли ще се повторят в близките години. Затова и икономическите елити, подпомагат реализиране на проекти, които да настанят нишови партии на базата на антипартийна реторика, критикувайки статуквото, традиционните партии. Популизмът е работеща формула, която дава бързи резултати. Политическият инженеринг с "България без цензура" - бърз, но краткотраен успех. Маските падат, избирателите виждат, но какво от това, бегом към следващия популист.

Марешки е избран за общински съветник във Варна през 2007 г. от листата на РЗС. На местните избори през 2011 г. е кандидат-кмет във Варна, издигнат като независим и стига до балотаж, която губи от тогавашния кмет на града Кирил Йорданов. В началото на ноември 2012 г. Веселин Марешки и Яне Янев обявиха, че на парламентарните избори през 2013 г., които в крайна сметка се оказаха предсрочни, (тогава всички очакваха провеждане на редовни избори през втората половина на годината), ще се явят в коалиция "Ред, законност и справедливост Янев-Марешки". На президентските избори миналата година постига изненадващо висок резултат като получава над 420 000 гласа или 11% от гласовете, което го нарежда на 4 място. Всъщност резултатът на Жорж Ганчев на президентските избори през 1996 г, за който вече стана дума, бе два пъти по-висок. Така, че постигнатото от Марешки не е прецедент, а и нещо кой знае колко изненадващо.

Хопкин и Паолучи казват и нещо друго, че бизнес фирмените партии, като цяло имат кратък живот, електорално нестабилни са и обикновено защитават партикуларистки интереси. Прегледът на българския опит, може само да зарадва двамата автори, затова, че тезата им се потвърждава, 18 години след написването на статията им.