Партията ми каза да гласувам с преференция, ама друг път

Практически съвет: Ако искате да гласувате с преференция, запишете на едно листче или на ръката си, номера на партията, която избирате. Него ще отбележите в квадратчето пред името на партията. После запишете номера на кандидата, който искате да влезе от избраната партия. Него ще отбележете в едно от кръгчетата. Отбележете само едно кръгче. При две или повече отбелязани кръгчета този избор на конкретен човек става невалиден. Остава валиден гласът само за партията. В тъмната стаичка погледнете листчето и даже да няма списък на кандидатите, вие ще сте готов и ще имате "пищов".
Идат избори. Пак. Мажоритарното гласуване се оттече в реката през два референдума, сега се оттече и машинното гласуване. Слава на Бога, засега партиите не сколасаха и да ни върнат в партийната кошара и да ни кастрират преференциалното гласуване в кодекса. За съжаление, обаче, заедно с медиите прекрасно го затъмняват.
Защо всички партии искат да ни отнемат/окастрят правото да пренареждаме листите?
Партиите се свиха
След като избухна демокрацията и в първите 10-тина години на т. нар. преход партиите се свиха по обем на членската си маса. Според "Труд" от далечната 2012 г. във всички партии членуват общо около 350 000 души. Или около 5% от имащите право на глас по избирателен списък. Ако вземем за база броят на гласувалите на последните парламентарни избори, то в партиите членуват само 10% от реално гласувалите избиратели. Големите партии на практика се превърнаха в разширени предизборни щабове или наречени още електорални партии.
Особен случай на местните избори са партийки от типа "Бъдеще за ...", "Коалиция за ...". При тях членската маса е по-малка от хората, които лепят плакатите им, но и те искат да няма преференция, макар че пълнят листите с когото намерят.
Разбира се не е редно малки мотивирани групи - партийни ръководства, и даже цели партии да ни изправят пред избор, на който не можем да влияем по никакъв начин. И то дори при идеалната вътрешно-партийна демокрация. А тя не е идеална както ни демонстрира ДПС с Местан, а малко по-преди с налагането на Пеевски за ДАНС, с изхвърлянето на Христо Бисеров и с отлюспените си депутати, които бяха избрани с преференции.
Следователно е напълно оправдано да се търсят избирателни системи, които позволяват на гласуващите да се намесват в предварително подредените листи на партиите. Нещо повече – има системи, в които подреждането на кандидатите се прави по жребий, за да може кандидатите да убедят гласуващите, че именно те са най добрите от предложеното меню на съответната партийна кухня.
Къде сме ние?
Българската избирателна система е пропорционална, с партийни листи и единична незадължителна преференция. Иначе казано – това е минималната възможност на гласуващия да пипне нещо в листата и ако някой кандидат събере/прескочи определен праг в проценти събрани преференции, той да мине по-напред или по-назад при подреждането за влизане в парламента. Затова аз наричам тази система пропорционална с мажоритарен микроелемент.
Какво казват числата?
На последните три избора е налице устойчива тенденция за нарастване на процента действителни гласове, в които избирателят е използвал преференцията. На евроизборите 2014 г. - 26%, на парламентарните 2014 г. - 35%, и за местна власт/общински съвети 2015 г. - 47.08%. Явно дори и дисциплинираните партии, като ДПС, не са защитени. Въпреки забраната за използване на преференцията, двама от депутатите на тази партия бяха избрани така и после отлюспени от парламентарната група.
Предишният председател на БСП Михаил Миков съзря корпоративни интереси, които пренареждат листите и панически обобщи: "Последните избори показаха редица проблеми в него (Изборния кодекс). Бяха променени цели листи и политическото представителство бе подменено с корпоративно и бизнес такова". ГЕРБ засега се ослушва, но няма нищо против да върже избирателя към партийната дисциплина.
Малко наблюдения от последните дни
Въпросче номер едно. За да разбера какво мислят кандидати и лидери на партии и водачи на листи за преференцията задавам на около 70 от тях въпроса: Уважаеми ......., ще призовете ли избирателите си да гласуват с преференция? На подобен въпрос се отговаря с "ДА" или "НЕ". Ако много искате може да напишете мотиви за отговора.
Резултатът след първото въпросче
За два дни получавам 17 отговора. Това означава, че близо 25% от запитаните са си направили труда да отговорят на един прост избирател. Категоричен отговор "ДА" дават почти веднага Веселин Калановски, Мартин Димитров, Радан Кънев, Дани Каназирева, Тома Биков. Димитър Танев. По-късно Пламен Даракчиев и Велизар Шаламанов. Категорично "НЕ" заяви Ахмед Ахмедов (ДПС). И тук има нюанси - някои са "ЗА" преференциалното гласуване, ама по принцип и едва ли ще агитират много за него.
Отговорите на Евгений Михайлов (ДОСТ), Кемал Тинев (ДОСТ), Крум Зарков (БСП) и Красимир Янков (БСП), Айлян Карамехмедова (ДПС) не са конкретни и са неясни. Последните двама ме ограмотяват, че преференцията е право на избирателя да я ползва и право на кандидата да си я рекламира. И на това благодарим, на въпросът беше друг. Някои наричат преференцията форма на мажоритарно гласуване. Други го наричат истински мажоритарен вот. Това ще е нов теоретичен принос.
АБВ са категорични: "Гласуването с преференция е личен избор на всеки избирател. Нито АБВ, нито "Движение 21" имат намерение да влияят на своите избиратели по този въпрос.". Край на цитата. Ясно и категорично.
В същото време на нито една партийна стена във "Фейсбук" няма никаква част, която да разяснява как се гласува и как се използва преференцията, какво да се прави или да не се прави с бюлетината. Няма, разбира се, и призив за преференциално гласуване от името на партията (Боже, опази партията ми от тая ерес!). Явно партиите мислят, че разяснителната кампания е работа само и единствено на ЦИК. И това е жалко.
Тъй като процесът е динамичен в последните дни – след 8ми март се забелязва тенденция някои кандидати да рекламират преференциите си в социалните мрежи. Засега това са хора на потенциално избираеми места в листите. Това ги мотивира, но може и да е с разрешение на партийното ръководство. Примери има дори в БСП (Даниел Тунчев, 23 МИР) и ГЕРБ (Данаил Кирилов 23 МИР, Борис Карчев 27 МИР, Дамян Кьосев 9 МИР), а тези партии не са големи фенове на преференциалното гласуване. За съжаление е трудно да се намери информация за кандидатите на по-задни позиции, но това, което е достъпно показва ниска активност поне към 14 март. Очаквано Да България, Реформаторския блок и Нова Република също насърчават преференциалното гласуване за разлика от АБВ и Движение 21. Водачите на листи от всички партии естествено се въздържат да посочват преференцията си. Да не дърпат дявола за опашката.
Проектче номер две – нежеланият гост на стената
След задаване на въпроса "Ще призовете ли?" получих искания за приятелство, които веднага приех. Направи ми много лошо впечатление, че част от новите ми приятели или просто специално отворените страници на кандидати и партии много бързо трият това, което не им харесва. Така например почти веднага след качването изчезваше един призив да се гласува с преференция.
На някои стени се появяваше или след повторно запитване, или чак когато новината е затрупана с нови постове и поводът за коментара и призивът е потънал дълбоко в миналото. Честотата на това триене беше по-висока в началото, а през почивните дни призивът се задържа по-дълго. На Фейсбук-страниците на партиите и кандидатите има всичко друго – шахматни дъски, коне, каруци, знамена, паметници, петолъчки, лозунги за промяна, против корупцията. Никъде няма обяснения как се гласува за партия и как се гласува за избран кандидат.
Преференциалното гласуване в медиите
Няма го. Между 27 февруари и 5 март от общо 6 часа политически предавания - дебати, интервюта с кандидати в "Лице в лице", "Още от деня", "Референдум", сутрешни блокове, съботно-неделни сутрешни лакърдии думата преференция или преференциално гласуване не беше спомената нито веднъж. Ушите ми пораснаха да не изпусна нещо.
Нито водещите, нито кандидатите правят даже намек как точно се гласува. Да не говорим за ясно формулиран въпрос по темата. Например, уважаеми г-н/гжо, правите ли нещо във Вашата партия, за да разберат Вашите собствени избиратели преференциалното гласуване. Или пък кандидат или партиен лидер да заяви: Ние подкрепяме гласуването за личности и на всяка наша среща, предизборен митинг и на сайта и фейса си разясняваме преференциалното гласуване на нашите собствени избиратели.
Няма такова нещо. Трогателно единомислие. Няма го даже и професорът, който от време навреме обясняваше тъпоустойчиво на един флипчарт как се гласува в квадратчета и кръгчета.
Сега малко по-сериозно.
Кой ни пречи да си знаем депутата?
Проблемът с преференциалното гласуване е системен. Той е заложен от начина на формиране на изборната администрация на всички нива. На практика реденето на листите, номинирането на членовете на секционните, районните и на Централната избирателна комисия /ЦИК/ се извършва от едно и също място – партийните централи и местните активисти на партиите. Особен проблем са секционните комисии /СИК/. Те се номинират на квотен принцип от местните партийни структури според съотношението на партиите в парламента преди изборите. Следователно големите партии са силно представени.
Е, как тогава да очакваме, че местните партийни структури ще агитират за използване на преференцията и ще накарат своите представители в СИК да я броят и отчитат внимателно. При това, забележете, всички партии в СИК имат еднопосочен интерес преференцията да бъде неглижирана и по възможност неотчетена или обезсилена чрез маркиране, например, на втора преференция в тази част на бюлетината, за да остане валиден само гласът за партия и така да се запази предварителната подредба на кандидатите. Чувалите няма да се отворят, защото никоя партия няма да заяви правен интерес.
Друга изпитана техника е да не се слагат списъците с кандидатите вътре в "тъмната стаичка". Подобна практика авторът на този текст констатира в над 50% от наблюдаваните секции през 2015 г. в района на Доспат, Сърница, Батак, Ракитово, Юндола и Разлог. Някои председатели на СИК (в Сърница) твърдяха, че подобни инструкции са давани на обученията и списъкът в коридора е достатъчен. Маркирането на две или повече преференции се използва и за сплашване на избирателите, като оставя валиден гласът за партията/ водача на листата.
ЦИК упорито отказва изследване на недействителните гласове, което може да разкрие и мащабите на този проблем, ако се прегледат и действителните гласове за партии, на които има повече от една преференция.
Застъпниците и представителите на партии са определени от същите партийни структури те нямат никакъв мотив да контролират дали се отчита правилно преференцията. Те са по-скоро форма на легално купуване на гласове. При 3 млн. гласували, цената на един мандат е 12 500 гласа. Ако една голяма партия има по двама застъпници и по двама представители на секция и по още двама членове на СИК, то тази партия има шест мандата легално купени през длъжностните лица в изборния процес. И защо всичките тези лица да искат преференция и да си ритнат копанката? И те деца хранят през останалото време.
Още инструменти за потискане на желанието
за избиране на личности
Лъжа и манипулация. Този инструмент е за масова употреба. Опорни точки: гласуването е сложно, голям брой недействителни гласове, хората се объркват, трудна е обработката на резултатите, виновна е Мая Манолова. Ако някой ви говори тези неща, значи ви лъже най-безсрамно.
При определяне на действителността на гласа няма никаква разлика между предишните кодекси и сегашния. Никаква! И преди, и сега дали гласът е действителен се определя само и единствено от това дали е отбелязана както трябва избраната партия. В частта за партиите бюлетината с преференции е абсолютно същата като предишната без преференции. Никой не гледа номератора на преференциите когато се определя действителността на гласа. Това няма нищо общо с избирателната система и с преференциалното гласуване. Никой не може да се обърка, защото бюлетината в частта на партиите е същата като от предишните няколко избора. Не допускайте да ви лъжат!
Втората ЛЪЖА – феноменът 15/15
По-горе стана ясно, че СИК започват да гледат преференциите само и единствено когато вече са определили кои са действителните гласове. И тук партиите започва да ги втриса. Защо? Защото партиите, уважаеми читатели, са крили досега от нас - избирателите си - възможността да пренареждаме листата като гласуваме с преференция.
Партиите не са ни казали изобщо, че има такава възможност, камо ли да ни разяснят каква е разликата между гласуване за партия и преференция. ДПС са го забранили с фатфа. БСП също. ГЕРБ вероятно са препоръчали да не се пипат кръгчетата с преференциите или да се гласува в кръгче с номер 1, та да не стане сакатлък.
И понеже не са си ограмотили избирателите от страх да не рекламират преференцията, партиите получават "15/15", "22/22". Това е супер! Това не е недостатък на системата, а срам и резил за политическите мишки в партиите. И то при условие, че услужливи професори им подсказаха да сложат кръгчета и така прецакаха скрития образователен ценз в бюлетината. Най-добре е да се махнат номерата пред партиите и тогава няма да има "15/15". Само че, за тая работа се искат други качества, а не дренки. Неграмотният електорат няма да прочете името на партията и ще вкара коня в реката. Така се родиха бисерите за номера като хотелски стаи, трицифрени номера и др. екзотични предложения. От страх.
Трета хватка. Двойното водачество. Много от водачите на листи в големите партии са медийно наложени лица. Част от тях водят по две листи и партийните централи имат тънки сметки от кое място ще се откажат след изборите и кой ще влезе на тяхно място. Някои са народни или поне партийни любимци и зад техния гръб може да се скрият дълги партийни листи. Но народният любимец изтегля листата като локомотив и после иди разпитвай електората кой точно е вашият депутат. Той е скрит зад всенародния или партийния любимец.
Партийни вопли за по-напреднали
Периодично партии искат вдигане на прага за валидност на преференцията, за да не могат корпоративни интереси да пренареждат листата. Излиза, че партийните началници не могат да озаптят вътрешните си опозиции с уставите си, и искат да ги озаптят през избирателната система. Тоест, да отнемат правото на избирателя да се бърка във височайшата подредба на листата.
Най-остро това беше поставено след местните избори, в които хората гласуваха за своите познати, комшии и местни лидери и преференцията стигна 47%. Хубаво е партиите да разберат, че избирателният кодекс не е инструмент за оправяне на разпасани партии, а трябва да гарантира политическите и граждански права на ВСЕКИ избирател, а не само на партийните членове. Не може 90% от избирателите да са пред свършен факт – вземай, каквото дават. Или върви за гъби, казано възпитано. Щото аз мога да го кажа и по-цветисто...
И тук идваме до по-сериозната материя на изборите.
Правото на гласуване
(участие в управлението) е индивидуално право. То не зависи от това дали сме се възползвали от правото си на сдружаване (членуване в партия). В този смисъл партиите са производни на правото ни да се сдружаваме. И като производни на това право, не могат (или не трябва да бъдат допускани) да налагат ограничения, които забраняват или на практика не допускат реализацията на индивидуалното право на участие в управлението чрез гласуване. Именно такова ограничение съществуваше в предишния кодекс с прилагането на твърди/закрити партийни листи. Такива партийни листи в Европа почти няма. А където ги има, те са само в частта на пропорционалното гласуване при смесени избирателни системи.
Според някои изследвания в преобладаващия брой страни с пропорционално гласуване се гласува с преференция. Тя може да бъде единична (Полша, Холандия, Финландия, Естония, Дания, Швеция) или множествена. Такава е преференцията в Чехия, Кипър, Литва, Латвия, Норвегия, Шри Ланка.
До 26 март все пак има известно време. За да не се връщаме назад в партийните кошари на предрешения избор е добре гражданските организации и партии, които се кълнат, че обичат преференциалното гласуване да направят нещо. Този начин на избор трябва да стане тема в медиите и на предизборните срещи. Нека избирателите питат партийните си любимци как се гласува за личности. На политическия пазар ние имаме правото на индивидуален избор. Иначе ще гласуваме за личности, ама друг път и ще ядем само гнилите ябълки. Или те нас.