Особен случай на местните избори са партийки от типа "Бъдеще за ...", "Коалиция за ...". При тях членската маса е по-малка от хората, които лепят плакатите им, но и те искат да няма преференция, макар че пълнят листите с когото намерят.

Следователно е напълно оправдано да се търсят избирателни системи, които позволяват на гласуващите да се намесват в предварително подредените листи на партиите. Нещо повече – има системи, в които подреждането на кандидатите се прави по жребий, за да може кандидатите да убедят гласуващите, че именно те са най добрите от предложеното меню на съответната партийна кухня.

Предишният председател на БСП Михаил Миков съзря корпоративни интереси, които пренареждат листите и панически обобщи: "Последните избори показаха редица проблеми в него (Изборния кодекс). Бяха променени цели листи и политическото представителство бе подменено с корпоративно и бизнес такова". ГЕРБ засега се ослушва, но няма нищо против да върже избирателя към партийната дисциплина.

АБВ са категорични: "Гласуването с преференция е личен избор на всеки избирател. Нито АБВ, нито "Движение 21" имат намерение да влияят на своите избиратели по този въпрос.". Край на цитата. Ясно и категорично.

В същото време на нито една партийна стена във "Фейсбук" няма никаква част, която да разяснява как се гласува и как се използва преференцията, какво да се прави или да не се прави с бюлетината. Няма, разбира се, и призив за преференциално гласуване от името на партията (Боже, опази партията ми от тая ерес!). Явно партиите мислят, че разяснителната кампания е работа само и единствено на ЦИК. И това е жалко.

Тъй като процесът е динамичен в последните дни – след 8ми март се забелязва тенденция някои кандидати да рекламират преференциите си в социалните мрежи. Засега това са хора на потенциално избираеми места в листите. Това ги мотивира, но може и да е с разрешение на партийното ръководство. Примери има дори в БСП (Даниел Тунчев, 23 МИР) и ГЕРБ (Данаил Кирилов 23 МИР, Борис Карчев 27 МИР, Дамян Кьосев 9 МИР), а тези партии не са големи фенове на преференциалното гласуване. За съжаление е трудно да се намери информация за кандидатите на по-задни позиции, но това, което е достъпно показва ниска активност поне към 14 март. Очаквано Да България, Реформаторския блок и Нова Република също насърчават преференциалното гласуване за разлика от АБВ и Движение 21. Водачите на листи от всички партии естествено се въздържат да посочват преференцията си. Да не дърпат дявола за опашката.

Нито водещите, нито кандидатите правят даже намек как точно се гласува. Да не говорим за ясно формулиран въпрос по темата. Например, уважаеми г-н/гжо, правите ли нещо във Вашата партия, за да разберат Вашите собствени избиратели преференциалното гласуване. Или пък кандидат или партиен лидер да заяви: Ние подкрепяме гласуването за личности и на всяка наша среща, предизборен митинг и на сайта и фейса си разясняваме преференциалното гласуване на нашите собствени избиратели.

Няма такова нещо. Трогателно единомислие. Няма го даже и професорът, който от време навреме обясняваше тъпоустойчиво на един флипчарт как се гласува в квадратчета и кръгчета.

Е, как тогава да очакваме, че местните партийни структури ще агитират за използване на преференцията и ще накарат своите представители в СИК да я броят и отчитат внимателно. При това, забележете, всички партии в СИК имат еднопосочен интерес преференцията да бъде неглижирана и по възможност неотчетена или обезсилена чрез маркиране, например, на втора преференция в тази част на бюлетината, за да остане валиден само гласът за партия и така да се запази предварителната подредба на кандидатите. Чувалите няма да се отворят, защото никоя партия няма да заяви правен интерес.

Друга изпитана техника е да не се слагат списъците с кандидатите вътре в "тъмната стаичка". Подобна практика авторът на този текст констатира в над 50% от наблюдаваните секции през 2015 г. в района на Доспат, Сърница, Батак, Ракитово, Юндола и Разлог. Някои председатели на СИК (в Сърница) твърдяха, че подобни инструкции са давани на обученията и списъкът в коридора е достатъчен. Маркирането на две или повече преференции се използва и за сплашване на избирателите, като оставя валиден гласът за партията/ водача на листата.

ЦИК упорито отказва изследване на недействителните гласове, което може да разкрие и мащабите на този проблем, ако се прегледат и действителните гласове за партии, на които има повече от една преференция.

Застъпниците и представителите на партии са определени от същите партийни структури те нямат никакъв мотив да контролират дали се отчита правилно преференцията. Те са по-скоро форма на легално купуване на гласове. При 3 млн. гласували, цената на един мандат е 12 500 гласа. Ако една голяма партия има по двама застъпници и по двама представители на секция и по още двама членове на СИК, то тази партия има шест мандата легално купени през длъжностните лица в изборния процес. И защо всичките тези лица да искат преференция и да си ритнат копанката? И те деца хранят през останалото време.

При определяне на действителността на гласа няма никаква разлика между предишните кодекси и сегашния. Никаква! И преди, и сега дали гласът е действителен се определя само и единствено от това дали е отбелязана както трябва избраната партия. В частта за партиите бюлетината с преференции е абсолютно същата като предишната без преференции. Никой не гледа номератора на преференциите когато се определя действителността на гласа. Това няма нищо общо с избирателната система и с преференциалното гласуване. Никой не може да се обърка, защото бюлетината в частта на партиите е същата като от предишните няколко избора. Не допускайте да ви лъжат!

По-горе стана ясно, че СИК започват да гледат преференциите само и единствено когато вече са определили кои са действителните гласове. И тук партиите започва да ги втриса. Защо? Защото партиите, уважаеми читатели, са крили досега от нас - избирателите си - възможността да пренареждаме листата като гласуваме с преференция.

Партиите не са ни казали изобщо, че има такава възможност, камо ли да ни разяснят каква е разликата между гласуване за партия и преференция. ДПС са го забранили с фатфа. БСП също. ГЕРБ вероятно са препоръчали да не се пипат кръгчетата с преференциите или да се гласува в кръгче с номер 1, та да не стане сакатлък.

И понеже не са си ограмотили избирателите от страх да не рекламират преференцията, партиите получават "15/15", "22/22". Това е супер! Това не е недостатък на системата, а срам и резил за политическите мишки в партиите. И то при условие, че услужливи професори им подсказаха да сложат кръгчета и така прецакаха скрития образователен ценз в бюлетината. Най-добре е да се махнат номерата пред партиите и тогава няма да има "15/15". Само че, за тая работа се искат други качества, а не дренки. Неграмотният електорат няма да прочете името на партията и ще вкара коня в реката. Така се родиха бисерите за номера като хотелски стаи, трицифрени номера и др. екзотични предложения. От страх.

Най-остро това беше поставено след местните избори, в които хората гласуваха за своите познати, комшии и местни лидери и преференцията стигна 47%. Хубаво е партиите да разберат, че избирателният кодекс не е инструмент за оправяне на разпасани партии, а трябва да гарантира политическите и граждански права на ВСЕКИ избирател, а не само на партийните членове. Не може 90% от избирателите да са пред свършен факт – вземай, каквото дават. Или върви за гъби, казано възпитано. Щото аз мога да го кажа и по-цветисто...

(участие в управлението) е индивидуално право. То не зависи от това дали сме се възползвали от правото си на сдружаване (членуване в партия). В този смисъл партиите са производни на правото ни да се сдружаваме. И като производни на това право, не могат (или не трябва да бъдат допускани) да налагат ограничения, които забраняват или на практика не допускат реализацията на индивидуалното право на участие в управлението чрез гласуване. Именно такова ограничение съществуваше в предишния кодекс с прилагането на твърди/закрити партийни листи. Такива партийни листи в Европа почти няма. А където ги има, те са само в частта на пропорционалното гласуване при смесени избирателни системи.