Страхува ли се Тръмп от Ангела Меркел
Една историческа ирония се излъчи от срещата на германския канцлер Ангела Меркел с американския президент Доналд Тръмп. Тръмп имаше физиономия и поведение, напомнящо германски водач от 1930-те години на миналия век, а Меркел по-скоро приличаше на американски лидер като Уудроу Уилсън или Франклин Рузвелт (или Елеонор Рузвелт).
Впечатлението за това обръщане на исторически роли е непосредствено. И положително е субективно и произволно. Но едно нещо е извън съмнение: най-важната засега външнополитическа среща на новия президент на САЩ ще остане в историята като уникална с асиметрии от този тип.
Целта на срещата беше повече опознавателна, сериозно договаряне не се планираше. Двама държавници трябваше да се видят лично, да разберат един за друг кой кой е и какъв е, какво да очакват един от друг. Но картината от нея беше като покана към зрителя да поразсъждава над въпроса
кой днес повече се вписва в образа на лидер на свободния свят
Забележителната пресконференция продължи около 25 минути и веднага бе определена като формална и безлична (New York Times). В нея проличаха отново дълбоките различия не толкова само Меркел и Тръмп, но в перспектива и между водещи държави в Европейския съюз и настоящата администрация на САЩ в областите международна търговия, външни отношения, отбрана и сигурност, имиграционна политика.
Основният въпрос се отнася до търговията, търговските споразумения, търговския дефицит на САЩ. Това е приоритетна тема за Тръмп, който повтори предизборните си атаки към ЕС и останалия свят. Настоящото състояние е несправедливо, смята президентът, и следва да се промени. САЩ трупат дефицити, защото са водили десетилетия политика, която на думи облагодетелства всички, но всъщност привилегирова други страни и води до упадък в Америка. По тази причина и идеята за споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ не е състоятелна. Ето защо САЩ, първо, ще преразгледат всякакви регулации, които са довели до несправедливото състояние днес. И второ, ще водят търговска политика на двустранни споразумения за да гарантират равноправие и взаимен интерес.
Отговорите, които Тръмп получи на тези заявления са прости, предвидими и балансирани. Отношенията между САЩ и Германия в тази сфера не са двустранни, а преминават през ЕС, рамката на германската стопанска политика със света извън Европа. Това различие се подчертава многократно, сега бе изказано директно в пресконференция. То няма лесно да бъде променено, още повече Германия няма и по принцип не може да има свои национални споразумения със САЩ извън рамката на ЕС. Вероятно е, обаче, да загуби значение, когато Тръмп разбере за какво по-точно става дума и така да остане само ехото му от кампанията.
Очевидно президентът не си дава сметка за
мащаба на европейската интеграция в пазарната сфера
както и за дълбочината на германския ангажимент в тази посока. Самата Меркел даде ясно да се разбере: не толкова в САЩ, а много повече в самата Германия има съпротива срещу споразумение за свободна търговия САЩ-ЕС. Но това не е критерий за смисъла на едно голямо споразумение.
Аналогично на търговската сфера е положението в широко взетата сфера на сигурността. Тръмп настоява, както правеше постоянно в кампанията си, че сигурността на Европа несправедливо се плаща от САЩ. Очевидно идеята за това кой издържа политиките за сигурност се, кой плаща сметката, се разбира от Тръмп по напълно буквален начин. Вероятно е в мислите му американската политика за сигурност след 1945 година да има образа на проста транзакция, при която един дава на друг даден предмет/стока, а другият не може да подпише чек, увърта и протака.
Трябва да се каже, че тази позиция има основания. Европа не излиза разорена от Втора световна война, нито е в състояние на заплаха от порядъка на ядрената заплаха в периода на Студената война. Затова и държавите членки на ЕС има какво да направят в тази посока. Не само да си плащат сметката си в прекия смисъл, а да вземат в свои ръце по-голям дял от отговорността за своята сигурност. В този план германската страна поема ангажимента за постепенно повишаване на военните бюджети. Това е здравословна тенденция, тя ще се отрази добре на развитието на самия ЕС.
Но крайната представа на Тръмп за сигурността като стока не само е примитивна сама по себе си, а и опровергана от двете световни войни, в които САЩ се налага да спасяват света.
Сигурността не е обикновена стока
Но дори и да се направи усилие да се гледа на нея като на стока, тя е условие на всяка търговия, поради което има друг статут, остава свръх-стока. (Аналогично, свеждането на човешко битие до стока в марксистката политикономия води до провал на тази доктрина, а не до прозрения за света.) Всяко нещо си има цена, гласи клишето. Но в цената на сигурността трябва да се включва и цената на всичко останало, което изчезва с нейното
отсъствие.
Затова германската позиция е балансирана и по принцип разумната: Да, страните на ЕС, в частност самата Германия, ще поема нарастващ дял от разходите за отбрана. Но по-важно е да се разберем как, в какъв режим на продължаващо общо действие това да става. Тези отношения трябва да се договарят отново, в крайна сметка непрекъснато. Но висок риск за всички страни е настоящите условия за сигурност по оста САЩ-Европа-Русия да бъдат прекъснати без набавяне на алтернатива, защото в един момент някоя от страните се е почувствала в неизгодно положение.
САЩ са прави да искат преразпределение на тежестта, но това е дълъг процес, няма как да стане от днес за утре, както изглежда му се струва на Тръмп (но както републиканците в Конгреса няма да му разрешат да постъпи). Нека този процес започне. Това е позицията на Германия, такава би била обща позиция в рамките на ЕС, но такава е и исторически демонстрираната разумна позиция.
Всъщност тази среща потвърждава една интерпретация на Тръмп и неговите персонални нагласи и представи за състоянието на Америка. Тръмп разбира
успеха и просперитета на САЩ по един народняшко-консумативен начин
Това разбиране лесно се продава на консервативната публика и избирател, особено в средния запад на САЩ.
Възгледът на Тръмп е само наполовина артикулиран и обоснован. По-скоро той се разчита по действията му и се излъчва от повтарящите се гръмки заявления за голяма промяна. САЩ е в упадък, защото са се отделили от простия здрав разум да пресмятат директно печалби и загуби, както прави всеки среден предприемач. Нещо повече, САЩ съзнателно и недалновидно действат така, че да водят себе си към стопанска разруха, приемайки ролята на универсален донор във всякакви сфери, от търговия до сигурност. Ако перспективата се смени и САЩ погледнат на себе си като на голяма компания, те ще трябва да сменят и подхода си световните дела.
С такъв възглед Тръмп печели избори. С него той отново и отново посещава своите избиратели и печели овациите им. Но с подобна нагласа и позиция Тръмп много трудно ще стане успешен президент, не само в САЩ, навсякъде. Той скрито подозира това. Някъде в мислите му пробягва подозрението, че да управляваш строителен холдинг и могъща държава са твърде различни неща, в доста отношения дори несъизмерими функции. Онова, което срещата с Ангела Меркел излъчи е продължаващото упорство и съпротива на Тръмп да приеме, че тези различия са действителни и основни. За фирмата екзистенциалният риск е да понася загуби, които да я доведат до фалит, т.е. той е пряко свързан с резултатите по оста загуба/печалба. За политическото тяло, обаче, за съвременната държава в частност екзистенциалните рискове – война, тероризъм например – идват преди въпроса за печалбата и загубата в директния пазарен смисъл.
Разбира се, Тръмп и неговите представи за международна търговия, външна политика и национална сигурност могат да навредят на всеки партньор, на Германия в частност. В това отношение предстоят трудни времена пред ЕС. От друга страна, обаче, Ангела Меркел в обща пресконференция с Тръмп е като огледало на вероятно растящото му подозрение, че с тези представи няма да бъде успешен президент. В този смисъл почти нескрито заплашителна позиция на президента повече издава страхове, че
фирменият му възглед за световните дела е бутафорен
От тази "напрегнато-студена" среща (в описанието на Süddeutsche Zeitung) Ангела Меркел ще се завърне със засилени позиции преди изборите в Германия. И като водещата политическа фигура на целия ЕС, която с лекота подминава несъществените политически драми на Тръмп (според оценката на New York Times). Медиите, особено социалните платформи, ще тиражират и подиграват нелепо грубото държане на Тръмп. Великобритания може да се позамисли над въпроса дали Германия на Меркел не стои по силно и достойно пред Тръмп, отколкото Великобритания на Мей, въпреки т. нар. "специални отношения" помежду им.
Вероятно е страни в ЕС, в които предстоят избори, особено Франция, да изпитат лека тревога пред въпроса към какъв тип лидерство ги води необуздания националистически порив. С две думи, изказано в жаргона на самия Тръмп, печалбите за разумното човечество изглежда са много повече от несправедливите загуби.
Текстът е от поредицата "Факторът Тръмп". В нея четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ. Тя се води от Стефан Попов от "РискМонитор".
