На плаца се изправят двама генерали
Как тълкуват изборните резултати? "Дневник" потърси мнението на политолози и социолози часове след като резултатите са известни. Коментарът е на политолога Петър Чолаков.
Какво показаха изборите – къде е България?
- Очертаха се няколко тенденции. ГЕРБ успява да се задържи на върха. Партията има пред себе си възможност за трети кабинет с един и същ министър-председател. Това е своеобразен нов рекорд в най-новата ни история. Предишният отново принадлежи на Борисов. ГЕРБ получи резултат, сходен на този, на парламентарните избори през 2014 г. - над 1 млн. гласа. Само по себе си това е успех.
БСП е в добра кондиция. Загуби изборите, но увеличи резултата си почти двойно (т.е. с над 400 хил. гласа) в сравнение с 2014 г., когато получи малко над 500 хил. гласа.
Патриотите, "Воля" и особено "традиционната десница" останаха разочаровани - не получиха толкова, колкото очакваха. Любопитното при "Обединените патриоти" е това, че заедно днес те имат по-малко, отколкото Патриотичният фронт и "Атака" през 2014 г. (318 хил. гласа днес, 387 хил. тогава) – т.е. те не можаха да капитализират високия резултат на президентските избори през 2016. Въпреки това има редица, най-общо казано, "националистически" формации, които не са представени в парламента. Общият потенциал на националистическия вот според мен е поне около 15 %, въпросът е в това дали Патриотите ще успеят да го оползотворят. Отговорът може би е в появата на сцената на един нов, млад харизматичен лидер.
За разлика от тях БСП непрекъснато удря глава в "тавана", който за тях е малко под 1 млн. гласа. Този таван е от времето на Жан Виденов. Но така очертаната картина не е достатъчно прецизна. Защото има значителен брой българи, които не намират себе си в това, което "произвежда" политическата система. Най-крещящият факт в подкрепа на това твърдение е, че хората продължават да напускат България, т.е. гласуват "с краката" си срещу това, което родината може да им предложи.
Връща ли се двуполюсният модел?
- Не. БСП бледнее пред сянката си. Резултатите за ГЕРБ показват трайно присъствие в политическия живот, но като че ли не могат да повторят ентусиазма, който събираше вдясно "синята идея". Отсъства революционният идеализъм – терминът може да изглежда остарял, но е точен...
Разбира се, избирателят беше доста поизмъчен през последните години, кожата му загрубя, много хора се отдръпнаха от политиката. Освен това двуполюсният модел беше тясно свързан с ролята на балансьора ДПС. Днес всички партии се стремят да се дистанцират от движението, въпреки че етническата партия упорито ги ухажва.
Какво бъдеще виждате за десните формации – Реформатори, "Да, България", "Нова република"?
- Въпросът "печеливша ли беше стратегията на "традиционно десните" да се разцепят на три" получи категоричен отговор. Нито една от тези формации не е представена в парламента. Ако тези партии, които са в новото Народно събрание, обаче не успеят да родят нещо смислено, стоейки начело на държавата, традиционната десница ще се върне на бял кон.
За целта обаче трябва да се преодолеят разногласията. Колкото повече тя стои извън парламента, толкова чувствата на избирателите към нея, а и интересът на потенциалните й спонсори ще отслабват. Далеч от очите - далеч от сърцето, далеч и от кулоарите.
Каква ще бъде управляващата коалиция?
- Елементарната математика показва, че най-вероятно е правителство с мандата на ГЕРБ, подкрепено от "Обединените патриоти" и (като важен бонус) "Воля". Но политиката не може да бъде обяснена или предвидена чрез бакалски сметки. Поне не винаги.
Как ще изглежда правителство, в което има министри, изповядващи популистки, радикално десни идеи, в очите на Европа, кабинет на страна - председател на Съвета на ЕС, изпълнен с "екзотични" министри? Разбира се, в ЕС (Холандия, Франция и т.н.) също има радикални политици. Но стремежът е те да бъдат отделени от партиите на статуквото чрез санитарен кордон - социалисти, консерватори и т.н., всички се сдружават срещу този тип експлозивни идеи.
Ако 44-ият парламент остане ялов, предстои тежка поправителна сесия – през юни или септември 2017 г. Редно е управниците да запретнат ръкави и да работят заедно, за да посрещнат геополитическите предизвикателства пред България; за да се гарантира стабилен ръст на икономиката (кой ще вложи пари в страна, в която непрекъснато се провеждат предсрочни избори и "елитът" ходи на поправка?); и, не на последно място, за да не се изложим съвсем пред Европа, когато трябва да покажем, че можем да водим. И без това сме най-слабият ученик в класа от 28-те.
Какви и кога ще са следващите общи избори?
- Следващите парламентарни избори ще бъдат отново "преждевременни". Въпросът е в това колко "предсрочни" ще бъдат. Задачата на този парламент е да "овладее" положението поне за една година, до късното лято на 2018 г., когато поне ще сме пуснали кормилото на ЕС.
Каква опозиция очаквате да бъде БСП?
- Не вярвам да има голяма коалиция ГЕРБ - БСП. Така че най-вероятно на БСП й остава да съжителства и работи с ДПС в опозиция... Освен ако Борисов не реши, че му е по-изгодно да остави социалистите да родят "Орешарски 2", да поуправляват. Но тази "маневра" на ГЕРБ не може да остане скрита. Държавата ще плати жестока цена.
Каква роля ще играе ДПС? Каква ще е съдбата на ДОСТ?
- ДПС очаквано загуби вота в Турция. Ердоган има нов приятел там – ДОСТ. ДПС губи над 170 хил. гласа в сравнение с парламентарните избори през 2014 г. Така ролята на ДПС в българската политика значително е отслабена от партията на Местан. Последната обаче не успя да прескочи "бариерата". Настават трудни времена за ДПС. Но те имат опит в политическото брокерство: ще участват в плаващите мнозинства в 44-ото НС, ще си партнират с едни, а ще намигат на други и т.н.
Едно я ясно: факторът "Ердоган" е незаобиколим. Турската държава ще продължи да използва ДОСТ като билярдна щека, с която ще се опитва да влияе, да мести "топките" върху българската политическа сцена.
Каква линия ще държи президентът Радев, ще се еманципира ли от БСП?
- Възможно е да откаже да лети на крилете на БСП. На плаца ще се изправят двама генерали един срещу друг. Това е важна разлика в сравнение с кабинета "Борисов 2". Но не е изключено те да се разберат. Радев обаче няма собствен политически ресурс. Той е далеч от популярността на президента Плевнелиев сред европейския политически елит. В определени запомнящи се случаи тя му позволи да проявява характер по отношение на местните партийни босове.