Институцията Служебно правителство е вредна и опасна

Не знам как е при вас, обаче аз винаги допускам, че в нечия отделно взета глава може да се роди и най-абсурдната мисъл. Както викаше попът в нашето село - всеки си е башкА луд. Но цяло едно правителство да измъдри идеята за уседналост - това ми се струва повече от най-абсурдно!
По-безумна и опасна лудост не бях срещал!
Вярно е, че от гладната стачка през 1991 г. си имам собствено отношение към Конституцията, ала отново и отново си казвам мнението - институцията Служебно правителство е вредна и опасна по принцип, въпрос на време е някое конкретно правителство да извърши глупост, която да подпали чергата на България или брадата на обществото ни.
Тази институция е пълно и алогично отрицание на духа на парламентарната република.
Предполагам, че някога Служебното правителство е мислено като извънредна и малко вероятно възможност, ако съвсем се счупи държавническият механизъм. Но ние вече се убедихме, че подобна институция от изключение се превръща в правило, от последно средство - в първото, което идва наум.
Институцията Служебно правителство е безотговорна
Безотговорна, доколкото пред никого не е отговорна, а не ми говорете, че е отговорна пред президента, след като никъде не е казано, че за опасни за националната сигурност или криминално застрашаващи я решения в резултат на действия на Служебното правителство, може да бъде отстранен назначилият го президент.
Ако някой ден ни дойде национален разум да променим една на 80% нормална и на 20% вредна Конституция (приета във вид, който да позволи да се случи това, което се случи - точно такъв Преход на пълна безнаказаност за кърджалийско-даалийското разграбване на националното богатство и ерозиране на държавността), то едно от първите четири неща, които трябва да направим е да заличим дори като хипотетична възможност съществуването на Служебно правителство. В парламентарната ни демокрация няма място за тази дефектна и можеща да бъде много опасна институция.
Мога да кажа кои са другите три неща, но не ми се размива същината на посланието на този мой статус.
Коментарът на проф. Николай Слатински е публикуван във "Фейсбук".