Обрат по Тръмп: Ракети срещу Сирия

Обрат по Тръмп: Ракети срещу Сирия

Обрат по Тръмп: Ракети срещу Сирия
При първо вглеждане ракетният удар върху сирийската база "Ал Шейрат" е голям завой в политиката на САЩ към конфликта в Сирия. Но дали е? Засега атаката може да се опише като промяна, без да сме сигурни дали става дума за политика в близко и по-далечно бъдеще.
Барак Обама години наред отлагаше подобна намеса. Затова беше обвиняван непрекъснато, особено от републиканските кръгове в Конгреса, за мекушава политика по принципен въпрос, какъвто е систематичното избиване на невинни граждани, унищожаване на градове като Алепо и гигантската емигрантска вълна. Обама се отдръпна от традиционните ангажименти на САЩ към конфликтни зони в Близкия изток и към масирано нарушаване на човешки права (ако изразът не е доста слаб за Сирия) от престъпен режим. Това е една от причините външната му политика да се смята от мнозина за провал. Колебания, твърдо говорене по международни форуми – но все пак говорене – наподобяваше функциите на една ООН, а не на свръх-сила, която се въвлича пряко в съхраняване на международния ред.
Тази политика мотивира Русия да навлезе в Сирия
Мотивира я да вземе страната на Асад, да се разпорежда, както реши и да прави безсмислени демонстрации на супер-сила пред целия свят. Именно безсмислени, тъй като Русия няма ясен стратегически интерес в сирийския граждански конфликт. Тя не цели разрешаването му и поддържа Асад без идея за бъдещо устройство на Сирия и региона. Играта й на супер-сила е самоцелна. Русия подменя своите вътрешни проблеми с международни конфликти, над които контрол има руският президент.
Обама осъществи в много по-голяма степен обещанието на Джордж Буш младши в кампанията срещу Ал Гор от 2000 година, че решително ще прекъсне многостранните ангажименти в политика на Клинтън и особено т. нар. "строеж на държави".
Тази ориентация, обещавана от Буш, но осъществена от Обама, създаде впечатление, че САЩ са уморени, колебливи, въздържани и склонни да се върнат, според повелята на доктрината Монроу от 19 век, в своите граници. Това подозрение допълнително мотивира престъпни държави да предприемат военни авантюри, включително срещу собствените си граждани. То доведе и до разбирателство между Путин и Асад, които иначе нямат общо помежду си, освен единствената база на Русия извън територията й, която никой не е заплашвал.
Завоят е значителен и от гледна точка на поведението (не бих казал "политиките", тъй като е рано да се употреби тази дума) на Доналд Тръмп. В обичайния си маниер на канонади от туитове, още през 2013 година Тръмп заема позиция, подозирайки неоснователно, че Обама ще стартира сериозна кампания срещу Асад. В серия туит-изказвания той обвинява Обама, че би бил глупак, ако предприеме готвената акция в Сирия; настоява това да не се прави по никакъв начин; сочи, че една намеса има само пасиви и до нищо добро не води; че конфликтът трябва да се реши от Арабската лига (сякаш това е мислимо). Накрая, Тръмп категорично твърди, че Обама няма и право на военна намеса в Сирия без одобрението на Конгреса. Да оставим на страна факта, че повечето войни, които САЩ водят в историята си, не са одобрявани от Конгреса, както и че при спешна акция, особено мислена като еднократна, няма изрична конституционна необходимост да се прибягва до конгресна процедура.
Съществено е, че Тръмп се е изказвал многократно, не само в този картечен откос от туитове, срещу подобна акция, както в Сирия, така и изобщо за военни намеси по света.
Но дори повече: цялата кампания на Тръмп, както и на Джордж Буш 2000 година, е изградена върху идеята, че военните ангажименти са скъпи, неоправдани и трябва да се намалят, да не кажа отменят, освен ако, както в случая с организацията "Ислямска държава", те не заплашват САЩ директно. "Америка над всичко/преди всичко" в речника на кампанията означаваше САЩ да се върнат към своите проблеми, към своите граждани и да работят за тяхното непосредствено благополучие. Дни преди изборите през ноември 2016 година Тръмп дори стигна дотам да заяви буквално, пак в туит, че започване на война в Сирия ще доведе до конфликт с ядрената сила Русия, а оттам и до Трета световна война.
Днес тези изказвания са оказаха изненадващо подменени от заявка за интернационални ангажименти от страна на новата американска администрация, много по-крайна от тази на предишни президенти. Тръмп казва в деня на атаката, че бруталните действия на Асад не могат да бъдат подминавани. А в краткото си изявление по повод ракетната атака звучи като развълнуван международен правозащитник от "Амнести Интернешънъл". След удара може да се каже, за кой ли път както в американски, така и при много други избори , че идиомът на кампанията и този на решенията се разделят и май никога няма да се съберат отново.
Какви ефекти могат да се очакват от военната намеса в Сирия?
Бомбардировката няма да доведе до промяна в падащия рейтинг на Тръмп. Последните измервания показват одобрение, слязло до 35%. Интервенцията поднася изненада на твърдите поддръжници на Тръмп, които очакват скъпите експанзии по света да се преустановят. А противниците на Тръмп не могат да се разколебаят от такава акция.
Конгресът ще приветства Тръмп от двете страни, които в момента са в остър конфликт по въпроси от здравната реформа до сенатското потвърждение на новата номинация за член на Върховния съд. Тръмп бе поздравен шумно от обичайно критикуващото го крило на Републиканската партия. Ще бъде подкрепен и от демократите, но с определени условия за бъдеща политика към Сирия.
Русия вече окончателно се увери, че сметките й с Тръмп са грешно фантазирани на руска почва. Тостовете в Руската дума в 10 сутринта с шампанско в чест на Тръмп на 8 ноември ще останат в историята като нелепа сцена, каквато поначало са. Отношенията временно ще се влошат, ще се правят остри декларации, особено от Русия към САЩ.
Съмненията за руската връзка на Тръмп ще останат, но ще бъдат съществено отслабени
Разузнавателните агенции ще продължат да търсят доказателства, най-вече във връзка с намесата на Русия в изборите. Но убеждението, че връзките на Тръмп с Русия, доказани или подозирани, са против интересите на САЩ, ще отслабне.
Традиционните съюзници на САЩ в Европа, Канада, Австралия ще получат първо частично уверение, че "America first" може да означава същото, което е означавала фразата и преди: САЩ нямат намерение да отстъпват от водеща роля в света, включително поддържана с военни средства. Този въпрос, разбира се, е много по-сложен, но атаката над Сирия дори като изолиран акт подсказва нещо в тази посока.
Остават обаче открити най-съществените въпроси: Преди всичко ударът срещу базата "Ал Шейрат" ще бъде ли вписан в по-обширна стратегическа рамка за прекъсване на гражданската война в Сирия, облекчаване на хуманитарната криза, решение на проблема с Асад и т. н.? Докъде ще се простре такава стратегия, ако най-сетне започне да се разработва?
Тези въпроси са много и в най-разностранни посоки. Засега дори приветстващите атаката остават със съмнението, че тя е поредната спонтанна акция, с каквито Тръмп залива Америка и света. Американците дори се питат дали разлетелите се томахавки (ракетите Tomahawk) не са нова форма на Тръмп-туитове.
Текстът е от поредицата "Факторът Тръмп". В нея четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ. Тя се води от Стефан Попов от "РискМонитор".