По-красноречиво потвърждение за бедственото състояние на институционалния ред в България от мълчанието на политически лидери и институции на политическата и съдебната власт за разкритията на бизнесмена и издател Сашо Дончев за срещата му със Сотир Цацаров трудно може да бъде посочено.

Мълчание, което потвърждава, че зад гърба на съюзените да бранят териториите си власти начело с главния прокурор, е щракнал сериозен капан.

Мълчание, което говори най-вече за надеждата им да се измъкнат и спасят пак невредими - по инерцията на "всяко чудо за три дни", за което, без съмнение, зад кулисите яко се работи.

Какво съобщи Дончев: Бизнесменът Георги Гергов му се обажда и го кани на среща с главния прокурор Сотир Цацаров. Срещата се провежда дни преди изборите - на 22 март в офиса на Гергов, който е освен бизнесмен, и политик от високо ниво, член на висшето ръководство на БСП. Дори и само този факт би бил повод за проверка.

Няколко са обаче детайлите от останалата част на разказа на Дончев, пред които оттук нататък Висш съдебен съвет, президент, парламент и правителство няма как да продължат да мълчат:

- Цацаров посреща Дончев с въпрос дали е виждал изданията на Пеевската медийна империя, на чиято корица бяха нарисувани критици на главния прокурор и на статуквото в съдебната власт. (Разпространението им беше забранено от ЦИК, защото атакуваха "Да, България" по време на предизборната кампания. Сцената заслужава да бъде нарисувана и изложена в музей на българската държавност.)

- Цацаров разпитва събеседника си защо му е да се занимава с подкрепа на "Да България" (конкретно спомената партия), като има "хубав бизнес"; и още, защо вестникът му и художникът Христо Комарницки интерпретират събитията по определен начин... Забележете - тези въпроси се задават от главен прокурор на издател на вестник.

- Цацаров уведомява Сашо Дончев, че комуникациите му са под контрола на службите и според разказа на Дончев прави това под формата на вледеняващ реторичен въпрос: "Ама вие нали не се съмнявате, че вашата кореспонденция и телефон се контролират."

- След като Сашо Дончев съобщава на журналиста Сашо Диков за срещата, получава обаждане от посредника Гергов :"Много говориш по телефона". Дончев е сезирал вече - по думите му - Националното бюро за контрол над СРС, да извърши проверка дали е бил обект на СРС.

- Дончев е готов да свидетелства пред парламентарна комисия, която да разследва случая.

- И най-важния формален детайл: срещата и разговорът се провеждат пред свидетел - бизнесмена и политик Георги Гергов, в неговия офис.

Разказът на Сашо Дончев в телевизионното интервю дойде след като главният прокурор в официална позиция обяви, че срещата е била по искане на бизнесмена и го обвини в натиск.

Да видим реалността: Главен прокурор, въоръжен с най-голямата процесуална власт в държавата, и доказал, че може да я ползва в широки граници включително и с надскачане на закона, по собствения му израз по повод фалита на КТБ, твърди, че е притискан от събеседника си, който няма никаква процесуална власт която да може да бъде употребена за натиск. Тази конструкция не издържа логически. Поне докато главният прокурор не застане да отговаря на въпроси по твърденията си.

Сашо Дончев също има още какво да изяснява за срещата - защо я е приел и защо е носел писмото от прокуратурата, какво са обсъждали за тази проверка.

Преди основния въпрос - защо през посредника Гергов главният прокурор си урежда срещите, трябва да бъдат изяснени и опровергани и две лъжи от избълвания в сряда и четвъртък в предварителен пропаганден огън от Пеевските окопи и от вестник "Труд", целящ да неутрализира предстоящите разкрития на Дончев.

Президентската администрация може да коригира или опровергае тази информация.

И дойде ред основният въпрос: Защо през посредничеството на Гергов се провежда срещата с Дончев? Защото явно са твърде близки, но Цацаров скри това при избора му за главен прокурор.

Помня, че по време на изслушването във ВСС при избора му за главен прокурор на 20 декември 2012 Цацаров беше попитан за отношенията му с Гергов. И той отговори, че го познава като виден гражданин на Пловдив, "нищо повече".

Имаше обаче и въпрос по повод сигнал до Етичната комисия с твърдение за търговия с влияние по търговско дело, касаещо апортни вноски в дружество контролирано от бизнесмена Гергов (Пловдивският панаир), а именно: че самият Гергов е посочил трите вещи лица, които да извършат оценката на имотите, и че Пловдивският окръжен съд, на който тогава Цацаров е председател, е назначил именно същите вещи лица. Помня добре, че г-н Цацаров много дълго обясни, че делото е било разпределено на случаен принцип, както изисква законът, и че той самият е отсъствал от страната при разпределянето. Но на зададения повторно конкретен въпрос - вярно ли е все пак, че трите вещи лица са посочени от Гергов и същите са назначени от съда, той не отрече: "Това не мога да ви кажа, откровено. Ако е вярно, е практика и по други дела за апорти."

Помня също, че при гласуването на промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) през 2016г. от парламентарната трибуна се чуха най-агресивните и гръмки речи от депутати от ДПС и Патриотичния фронт против предложенията за осветяване на масоните в съдебната власт, а вместо това да подлежат на огласяване членовете на Съюза на съдиите, сякаш става дума за терористична, не за съсловна организация. И в крайна сметка масоните останаха скрити. А е публично известно, че промените и в Конституцията за съдебната власт, и в ЗСВ бяха осъществени под надзора и ревизирани от главния прокурор. Според публикации в сайта "Биволъ", магистратът Цацаров и бизнесменът Гергов били свързани с една и съща масонска ложа. Информацията няма как да бъде проверена (такъв закон прие ГЕРБ със сателитите си и разбира се с ДПС), но си позволявам да я отбележа, нека ме опровергаят.

Описаните съдебно-политически спомени оборват твърдението на Цацаров, че "нищо повече" нямало в отношенията им с Гергов. Оборва го още по-убедително актуалният "Дончевгейт": Само към много свързан, и то по не най-удобни за публичност връзки човек (защото такива връзки са гаранцията за довереност) би се обърнал един главен прокурор, за да си уреди среща с един издател, и то в офиса на въпросния посредник.

Скандалът е огромен, съкрушителен и многопосочен. И може да бъде заглушен само с брутален натиск над БСП и президента.

Този случай не e записи на дискредитиращи върховете на съдебната власт и разделението на властите разговори на "две каки", а жива среща, която вкара Цацаров в сериозен капан. В момента той зависи от свидетеля Гергов и от волята или отказа на политическата върхушка да създаде парламентарна комисия за разследване на случая. Корнелия Нинова е вкарана в трагикомедия дел арте. (Бел. авт. - Текстът е писан преди Корнелия Нинова да обяви в "Панорама", че е поискала оставката на Гергов, той е отказал и тя ще подложи отстраняването му от Изпълнителното бюро на БСП на пленум на партията в събота. А действията й след по думите й "тежък разговор" с него, потвърждават поне част от съобщеното от Дончев за ролята му в срещата.)

Този път случаят няма как да бъде потушен само с неистовата, свирепа отвъд предела Пеевска артилерия.

ГЕРБ, Патриотите и ДПС няма да искат парламентарна комисия. Но Корнелия Нинова, която се кълне, че БСП е опозиция, ще я иска ли, или ще я предложи ли, недай боже? Нали заявява че ще се бори с паралелната държава? Дори да предположим, че Нинова може да прежали Гергов, как ще удържи партията си под очаквания брутален натиск на главния прокурор, който с всички средства, явни и скрити, ще опита да опази непробит своя фронт?

Ами президентът? Който сякаш не смее да отговори на писмото на Съюза на издателите за натиска над Дончев? Нито да отвори стенограмата от срещата за КТБ през 2014 г.? По какви ли причини, как мислите? Дали пък не защото и по двата казуса решаваща е била волята и ролята на главния прокурор...

Какви въпроси само си задаваме... За държавността в европейска България, която била държава с парламентарно управление и с пряко избран от народа президент.

Ако България е държава с действащи институции и реално разделени власти:

- Висшият съдебен съвет би се сезирал най-напред и би започнал проверка за уронване престижа на съдебната власт и да прецени какво трябва да предприеме.

- Главният прокурор би се отстранил сам от поста, докато трае проверката на ВСС.

- Главният прокурор би предприел стъпки за доказване на твърдението си, че не той е поискал срещата с Дончев, а обратното, и за всички останали въпроси, които Дончев повдига, и най-вече да докаже, че му е оказвал натиск по проверки.

- Парламентът би създал парламентарна комисия за изясняване на случая и проекторешение

- Президентът би направил изявление за да се чуе авторитетната независима позиция на държавата

А какво виждаме дотук: мълчание. (Ако не броим отработения способ - пълен обстрел от Пеевските медии срещу дръзналия да говори срещу главния прокурор.)