Когато уранът дебне зад златото
От хилядолетия златото върви ръка за ръка със смъртта. Изкуството е пълно с книги, филми, спектакли, картини за тази връзка. Но някак срамежливо встрани остава съдбата на онези, в чийто "заден двор" се копае златото. В случая с Трън заплахата се прокрадва във вид на уран...
На 20 август 1992 г. Министерският съвет на България приема Постановление № 163, чийто член 1, ал. 1 казва: "Прекратява уранодобивната дейност в търговските дружества: "Редки метали" ООД - Бухово, "Тракия РМ" ООД - Момино село, "Подземно строителство" ООД - Бухово, "Геостройкомплект" ООД - Сливен, "Георесурс" ООД - Симитли, "Балкан" ООД - с. Церово, "Злата" ООД - Трън, "Звезда" ООД - с. Елешница, "Георедмет" ООД - Бухово, "Редмет" ООД - Бухово, и "Диал" ООД – Бухово." Същото е потвърдено с постановление № 56/29.03.1994 г., когато се определя и срокът за закриването на двата участъка на "Злата" ООД – 31.12.1995 г.
Няколко проучвания – на Института за зелена политика от 2007 г. и на "За Земята" от 2009 – 2012 г. показаха, че 15 - 20 г. след първото постановление ликвидацията на последиците от уранодобива е правена в повечето случаи през пръсти. Рядкост са такива места като бившето хвостохранилище на Елешница, където измерваните стойности при самия обект са в рамките на нормативно определените.
Като участник в изследването през 2007 г. мога да потвърдя от първо лице, че голямата част от изпълнените дейности не отговарят нито като качество, нито като вложени материали и технологии на това, което би имало реален защитен ефект за населението и околната среда.
През 2011–2012 г. проучвания в рамките на международния проект EJOLT край другата уранова мина, собственост на бившето дружество "Злата" ООД (мина "Габра"), показват, че наличието на уран 238 във водата, изтичаща от мината, е 349.5 мг/л при пределно допустима концентрация (ПДК) за общ уран 0.3 мг/л. А водата си изтича безпроблемно...
Конкретните данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за измерванията при мина "Злата" (води при щолната и в р. Пръвна и Милкьовска, необработваеми почви и дънни утайки) не са публикувани. От бюлетините на ИАОС се вижда, че измерванията не се провеждат на всяко тримесечие. Независимо от това от тези публикации излиза, че мина "Злата" е едно от местата в България, където имаме "обичайно завишени стойности на радиологичните показатели" над ПДК.
При излагане на лъчения от уран или при анихилирането му (напр. през храна, вода или като част от запрашеността на въздуха) хората заболяват от различни болести – лъчева болест, различни видове рак (особено рак на белите дробове, но не само), бъбречна интоксикация, която при високи концентрации води до смърт, и др.
Според все повече научни доказателства няма такова нещо като "безопасна доза" радиация. Всяка доза радиация води до увеличаване на заболяванията. "Разхвърлянето" на дадена доза върху по-голям брой хора – така че всяка индивидуална доза да е по-малка – не намалява броя на заболяванията. Съществуват доказателства, че при алфа-радиация разпръскването на дозата между повече хора всъщност увеличава общия брой на рак и други заболявания. Уранът и повечето му продукти, включително торий, радий, радон и повечето от производните на радона, попадат в тази категория на алфа-излъчващи вещества.
"Евромакс сървизис" ЕООД - фирмата с инвестиционно намерение да добива злато, не отговаря на два въпроса: ще добиват ли уран и какво ще правят с рудните отпадъци, съдържащи уран. От една страна, добивът на уран в България е незаконен. От друга – ако приемем, че инвеститорите не се интересуват от урана – липсата на информация за това как все пак ще се обезопасяват отпадъчните маси, съдържащи уран, говори най-малкото за небрежност. Вместо ясни отговори обаче получаваме общи твърдения, че уран няма.
В нотификацията, изпратена от екоминистерството до Сърбия във връзка с инвестиционното намерение на "Евромакс сървисиз", думата "уран" също не се споменава. Затова отказът на сръбската страна от обществени обсъждания на нейна територия може да се счита за резултат от подвеждащата информация от българската страна.
Отказът да се дискутира въпросът за съдбата на наличния уран може да доведе до няколко проблема:
- При нелегален добив на уран България може да влезе в нарушения на различни международни спогодби, свързани с неразпространението на ядрено оръжие. България е разграден двор, в който се вихрят контрабанда, наркотрафик, трафик на бежанци и правещи се на бежанци, оръжия и т.н. Не е нереалистично да се очаква, че различни терористични организации, които биха искали да се снабдят с "мръсни бомби", биха направят опити да откраднат материал точно от такава страна.
- При складирането на замърсени с уран скални маси, каквито неминуемо ще има, инвеститорът ще трябва да предприеме различни действия, които не се изчерпват само с процедурата по ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда). Тук ще трябва да се приложат Законът за управление на отпадъците, Законът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети и др. Нито МОСВ, нито "Евромакс" в момента правят оценка на този проблем.
- Във всички случаи както населението на региона, така и работещите в добива на злато ще бъдат подложени на различни въздействия от наличния уран. Работниците най-вероятно ще бъдат подложени на пряко облъчване, както и на вдишване. Населението – чрез вдишване на замърсен с уран въздух. Това замърсяване ще се получава особено през летните месеци, когато хвостохранилищата са сухи и летните ветрове и бури вдигат големи количества прах. Не е известно как ще се разпространят заразените с уран води – вкл. подземния отток при рудодобива и при смиване на заразени с уран терени при валежите от дъжд и топенето на снеговете.
Поради тези очевидни проблеми, които де факто блокират всяка концесия в тази мина и региона, не бих се учудил, ако в някакъв момент "Евромакс" предяви иск към държавата, че не си е изпълнила задълженията по ликвидирането на последиците от уранодобива в района. Вероятно дори биха намерили основания за това. Задължение на правителството е да изследва внимателно и този риск, който съществува. За да не се окаже, че трънчани хем ще страдат от златодобива, хем – като данъкоплатци – ще плащат за несвършената от държавата работа.
Наличието на уран в района на исканата концесия е доказано. То не може да бъде пренебрегвано. Жителите на района са наясно с този факт – преживели са го в личните и семейните драми, резултат от заболяванията на миньорите в мина "Злата" през десетилетията. Днес на тях им предлагат да преживеят същите ужаси. Отново биват примамвани с обещания за заплати и облаги. Но ако преди Втората световна война концесията е била сравнително по-изгодна за държавата, а за урана не се е знаело, днес ситуацията е обърната – нито концесиите в България са изгодни за местните общности, нито се предлага адекватно решение на проблема с урана.
Позорно е, че през всичките години на прехода нито държавата, нито местните власти успяха да намерят начина да развият големия потенциал на Трънския край. Потенциал за устойчиво развитие, за просперитет на местните хора. Днес е времето, в което трънчани да заявят, че искат по-добро бъдеще за себе си и за идните поколения. Бъдеще, в което уранът не дебне "зад хълма".
Авторът работи за природозащитни организации и като консултант. Изпълнителен директор е на Института за зелена политика.