Борисов 3 - какво да очакваме
Традицията на демокрацията предполага, че всяко ново правителство получава известен кредит на доверие. Българската традиция показва, че обикновено повечето министри успяват бързо да го загубят. Но сега, когато обществеността, свободните медии, а и парламентарната и извънпарламентарната опозиция, имат дълга да дадат своя кредит на избраното правителство, е моментът да разгледаме управленската програма и състава на правителството и да видим какво можем да очакваме.
Първият въпрос е в кой образ ще влезе новият-стар министър председател – Бойко Борисов. Борисов направи трансформацията от Спасителя и борец с корупцията (в периода 2001-2009-та) през Строителя (2010-2013) и достигна до Балансьора (2014-та до днес). По всяка вероятност сега ще се превърне в
Пазителя на България като остров на стабилността
в големия бурен свят. Хубавото на този образ е, че в действителност в последните години светът стана безкрайно по-непредсказуем отпреди и е нужно да се полагат целенасочени усилия в посока на това в България да не се случи нещо като в Украйна, Турция или Македония. Лошото е, че България освен от стабилност, се нуждае от големи и трудни реформи, за които е необходим друг тип политическо лидерство. А поддържането на стабилност чрез балансиране на интереси е слаба дългосрочна стратегия.
Изглежда, че и този път ще има четирима вицепремиери, които ще съчетават няколко функции, понякога от различен характер.
Томислав Дончев ще продължи да работи с ресор "Европейски фондове". Очаквам той да продължи да бъде един от по-скоро положителните образи в изпълнителната власт.
След няколкото рокади в хипотетичния кабинет стана ясно, че Екатерина Захариева ще се премести от правосъдното във външно министерство, но ще стане и вицепремиер, отговарящ за правосъдната реформа. В амплоато си на правосъден министър Захариева беше значително по-плаха от предшественика си в работата по съдебна реформа и е малко вероятно това да се промени предвид и настоящия баланс в парламента. Все пак са възможни малки стъпки в правилна посока. По отношение на външно министерство, положителното е, че Захариева със сигурност ще държи принципна линия в посока евроатлантическата ориентация на страната. Съществува обаче и известен риск във връзка с това, че външно е едно от двете министерства, които, грубо казано, живеят свой живот и имат сравнително нисък толеранс към ръководители, които не идват от тесните среди.
Красимир Каракачанов от квотата на "Обединени патриоти" поема Министерството на отбраната и вицепремиерски ресор "Обществен ред и сигурност". Тук най-ясно ще проличи до каква степен редкият за Европа и света експеримент крайно-десни формации да стават част от изпълнителната власт носи положителен или отрицателен потенциал. Със сигурност отбраната ще бъде в голяма степен под обществен интерес в идните години, така че важни въпроси като отношението към случващото се в Македония, модернизирането на военно-въздушните сили и евентуалното увеличаване и разпределение на бюджета за отбрана ще покажат до каква степен патриотите имат управленски потенциал.
Очаквам това министерство да бъде
една от невралгичните точки на новия кабинет
Валери Симеонов пак от "Обединени патриоти" поема ресор "икономическата и демографската политика". От една страна е наистина добре да има човек отговарящ за демографска и икономическа политика, а предвид бизнес начинанията на Симеонов можем да предполагаме, че притежава и качества за да свърши полезна работа. От друга страна е възможно Симеонов да се окаже в положението на Меглена Кунева в предния кабинет на Борисов и да не съумее да докара докрай иначе нелошите си предложения (в случая на Кунева "антикорупционния закон").
Горанов (финанси), Петкова (енергетика), Ангелкова (туризъм), Московски (транспорт) и Кралев (спорт) запазват постовете си от предишния кабинет на Борисов и не виждам причина за това да има значима промяна спрямо работата им досега.
Изненадващо Лиляна Павлова се мести от регионалното министерство и поема новото на "Българското председателство на Съвета на ЕС". Положителното в случая е, че ще е напълно ясно кой носи отговорност за това национално значими тези да бъдат популяризирани на европейско ниво.
С жизненоважното Министерство на правосъдието се заема неуспелият кандидат за президент Цецка Цачева. Въпреки, че Цачева безспорно беше подходящ председател на парламента в двата си мандата, е под въпрос до каква степен ще е готова да се нагърби с тежките реформи, от които правораздавателната система се нуждае. Заявките й по време на президентската надпревара не вдъхват голям оптимизъм.
Досегашният шеф на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов поема важното икономическо министерство от квотата на "Атака". Както демократичната традиция повелява и тук трябва да дадем кредит на доверие, но с бележката, че това ще е второто министерство представляващо невралгична точка на кабинета.
В тежък момент за Министерството на регионалното развитие и благоустройството начело ще застане доскорошният зам.-министър Николай Нанков. Нанков ще трябва спешно да се справи с всичките кризи (разследване на прокуратурата за "Марица", скандалите около програмата за санирането, тунела на "Струма", проблемите с опасните участъци от пътната мрежа и много други).
Вътрешното министерство (което също трудно търпи външни лица) ще бъде поето от Валентин Радев, който досега беше един от кадрите на ГЕРБ, работещи в областта на отбраната (като зам.-председател на комисия в парламента и зам.-министър преди това). Управленската програма на ГЕРБ и Патриотите заложи на големи обещания в областта на сигурността, така че
вътрешното министерство ще бъде един от двигателите
на новия кабинет. След двама министри, които опитаха, но не успяха да завършат кръг от реформи в министерството, очакванията за това Радев да успее не са огромни.
Дългогодишният служител в системата Красимир Вълчев ще поведе образователното министерство. Имайки предвид досегашната му работа в системата (например по делегираните бюджети), тук съществува надежда, че може да се работи в посока на реформиране на иначе закъсалата система.
Друго министерство, в което ще са необходими спешни мерки е здравното, което се поема от досегашния шеф на ВМА Николай Петров. Петров успя да намали задълженията на ВМА, така че и тук могат да се очакват опити в положителна насока.
Бисер Петков поема социалното министерство и ще трябва да се справи с изпълнението на тежкото предизборно обещание да прекъсне корупционната схема с фалшивите инвалидни пенсии. Професионалната му биография сочи, че притежава потенциала да го направи.
С намигване към традиционната десница
Нено Димов (зам.-министър от СДС, депутат от ДСБ) застава начело на Министерството на околната среда и водите. Димов притежава сериозен европейски и международен авторитет в ресора си, но ще се сблъска със сериозни проблеми в намирането на баланс в трудното министерство, в което също има належащи за решаване въпроси.
Новата история на българската демокрация е давала примери за много добри специалисти, които веднъж превърнали се в министри, се оказват крайно неадекватни и дори вредни за ресорите си. По-рядко се е случвало и обратното, когато не толкова добре познати в дадена област лица, демонстрира воля и хъс за сериозен реформизъм. След като управленската програма и кабинетът на коалицията между ГЕРБ и Патриотите са известни, предстои да видим и какъв ще бъде резултатът за обществото.
Очакванията ми са за това новото управление да продължи линията и на предишния кабинет на Борисов. По големите въпроси, стоящи пред обществото ни, очаквам правителството да застане от правилната страна по въпроси като външната политика и да не позволи страната да изпадне в криза, породена от външни фактори като конфликтите наоколо.
Същинска съдебна реформа и силна антикорупционна дейност най-вероятно няма да има.
Отделни малки стъпки в някои от ресорите най-вероятно ще бъдат забелязани, но също така надали ще срещнат цялостна ентусиазирана политическа подкрепа, а по-скоро ще бъдат плод на труда на отделни и самотни министри и депутати. А още от съдържанието на управленската програма и кабинетът започват да личат контурите на поне няколко бъдещи кризи и провали.