"Борисов 3" – доброто ченге идва
Кабинетът "Борисов" 3 скоро ще започне работа. Ще успее ли правителството да извърши нужните реформи и колко ще продължи неговият живот?
За да отговоря на тези въпроси, най-напред ще анализирам конструкцията на кабинета. На пръв поглед Обединените патриоти (ОП) ще участват в коалиционното управление с ГЕРБ на базата на елементарната формула 2+2. Патриотите ще имат двама вицепремиери – Красимир Каракачанов (ресор: отбраната) и Валери Симеонов (ресор: демографска и икономическа политика). "Добавката" са предложените от тях д-р Нено Димов (министър на околната среда и водите) и Емил Караниколов (министър на икономиката).
Последните двама обаче стоят близо до/са в редиците на ГЕРБ. Димов, заместник-министър в правителството на Иван Костов и депутат от ДСБ (напуснал парламентарната група, а по-късно "минал" и през ДБГ), през последните години в качеството си на директор на Института за дясна политика демонстрира лоялност към партията на Бойко Борисов. Номинираният от "Атака" Караниколов е назначен за директор на Агенцията по приватизация през 2010 г., през първия мандат на ГЕРБ, а преди това е старши юрисконсулт в Столична община и директор в дирекция "Държавна собственост" към администрацията на София-област. Името му е свързано с няколко скандални сделки, бенефициенти от които са фирми, свързани с Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева.
Какъв тогава е смисълът от "добавената двойка" във формулата? Ще отговоря, но преди това още един жокер: Румен Порожанов, министърът на земеделието, според някои също е близък до ДПС. Накратко, с "агентите под прикритие" се цели размиване на политическата отговорност. В конкретния случай с г-н Караниколов се прикрива влиянието на ДПС върху правителство, в което участват основните врагове на етническата партия – Обединените патриоти. Още по-интересно е, че именно последните са готови послушно да пуснат "злия дух" на етническите предприемачи от бутилката (макар че, ако трябва да сме точни, той отдавна е излязъл от нея, сега просто ще продължи тържественото си шествие).
Истинската формула на коалиционното правителство е 1+3
Г-н Симеонов ще бъде вицепремиер без портфейл – такова министерство няма. Неговата длъжност е синекурна, т.е. "безгрижна". Ползата за г-н Симеонов е в това да трупа политически дивиденти, като размишлява на висок глас върху любимите си теми: демографската криза сред етническите българи, съпроводена (за да припомня реториката на популистката радикална десница) с високата раждаемост, характерна за малцинствата, които "паразитират", издържайки се от социални помощи, кражби и т.н.
Редица колеги, политолози и социолози, твърдят, че през третия си мандат Борисов щял да заприлича на министър-председателя на Унгария Виктор Орбан. Това сравнение в повечето случаи има за задача да постави Борисов в негативна светлина. Изказванията и действията на Орбан противоречат на основни начала на Европейския съюз, произвеждат скандал след скандал. Но сравнението на Борисов с Орбан не е съвсем безпочвено. Някои от идеолозите на ГЕРБ от известно време настояват за това партията да възприеме консервативни принципи, акцентиращи върху историческата мисия на християнството в Европа и света; тези теоретици искат формацията на Борисов да втвърди "тона" спрямо малцинствените общности у нас.
Излишно е да казвам, че тези послания са запазена марка на популистката радикална десница. По този начин ГЕРБ може да влезе в и овладее пазарната ниша на партии като НФСБ, "Атака" и ВМРО. Колкото и да е блазнеща тази перспектива обаче, според мен Борисов по-скоро ще влезе в ролята на помирител, на защитник на европейските ценности. Той ще бъде доброто ченге, което ще вдигне ръка, за да запази обществения мир и съгласие, тогава, когато политици като Симеонов заплашват да посегнат върху тях.
Навсякъде в Европа системните партии изграждат санитарен кордон срещу представителите на популистката радикална десница (например срещу le Front National, Alternative für Deutschland, Vlaams Belang и др.). От самото начало обаче ЕНП даде ясно да се разбере, че ще направи изключение за нашите Обединени патриоти. ЕНП се интересува от това да има властови позиции в дадена страна, да има министър-председатели и т.н. Какво ще стане в "задния двор" на Европа, на Балканите, ако представителите на ОП решат "да му отпуснат края", не засяга особено функционерите на ЕНП.
България ще бъде председател на Съвета на ЕС за 6 месеца от 1 януари 2018 г. Гръмките, политически некоректни лозунги на политици като Симеонов могат да бъдат използвани от зложелателите на България, каквито в Европа не липсват, за да накърнят и без това недобрия образ на страната.
Г-н Борисов обаче се е застраховал. В преамбюла на Коалиционното споразумение между ГЕРБ и ОП има изречение, на което никой не обърна внимание: "членството на България в Европейския съюз и НАТО е гарант за сигурността на държавата". Тези думи звучат като общи приказки, но не са. Тяхната цел е да бъдат
предпазна клауза срещу евентуално девиантно поведение на Патриотите
"Атака" винаги е била остро критична и към ЕС, и към НАТО. Г-н Сидеров, който не крие симпатиите си към режима на Владимир Путин, приветства политиката на Кремъл в Украйна, Крим и т.н., явно е поставен под контрол, опитомен е от своите не толкова нови приятели. По-различно стои въпросът с Валери Симеонов. Ето и причината, политическата логика, поради която лидерът на НФСБ е поставен начело на една въздушна кула. От една страна, ако държеше юздите на реално съществуващо, а не виртуално министерство, поразиите, които би могъл да направи Симеонов, биха били много по-големи. От друга страна, ветровитият му пост позволява да бъде освободен сравнително безболезнено. Ако това се случи, Борисов може да посегне към "златния резерв", който му предлагат "Воля" и Веселин Марешки. А може и да си тръгне обиден. Отново.
Чуват се гласове на политически анализатори, че кабинетът "Борисов" 3 не си поставя за задача да прави истински реформи. Това според мен не отговаря на истината. Всъщност, ако вярваме на написаното в "Програма 2021 г." – точно обратното.
Тази програма е прекалено амбициозна: наред с всичко останало в нея са заложени значителни социални плащания (двукратно увеличение на учителските заплати, на парите за висше образование, пенсиите, минимална и средна работна заплата и т.н.), предвиден е нов НПК, нов антикорупционен закон и т.н. Експертните фигури в кабинета преобладават. Считам обаче, че
заявката за пълен четиригодишен мандат е нереалистична
Популистката радикална десница е силна, когато е в опозиция. Когато говори срещу статуквото, срещу "корумпирания политически елит" и т.н. В момента, в който се озове в коридорите на властта, нейната харизма започва да бледнее. Да си спомним какво стана с "Атака", как се срина от високия резултат на президентските избори през 2006 г. и парламентарните през 2009 г. до настоящия момент, когато е на ръба на политическото оцеляване. Причината за този срив е преди всичко в колаборационизма на "Атака". Тя не се свенеше да работи с ГЕРБ, а по-късно подкрепяше кабинета "Орешарски", в който участваше и ДПС.
В момента, в който Обединените патриоти започнат да се задушават в страстната прегръдка с Борисов и подкрепата за тях започне да ерозира, те ще се обърнат срещу него. Ето защо, още преди да се е родил, можем да кажем, че хоризонтът на новия кабинет няма да бъде дълъг.
Предсрочните избори ще бъдат или през есента на 2018 г., след като вече е приключило председателството на ЕС, или през 2019 г., когато предстои вот за Европейски парламент и местни избори. Щедрите обещания в програмата лукаво са записани за пълен мандат. Ето защо много от тях най-вероятно няма да бъдат изпълнени. Избирателите за пореден път ще останат разочаровани и с празни ръце.