Напред, Европа!
"Съобщенията за моята смърт бяха силно преувеличени" може да каже Европа след френския избор. По телевизията там цитираха Марк Твен и по повод движението "Напред" на Макрон, което за една година разби политическия стъклен таван и спечели президентските избори: "Те не знаеха, че е невъзможно, затова го направиха".
Разбира се най-удивителното е, че този необичайно млад за Франция политик увлече хората с надежда и оптимизъм, въпреки апокалиптичните стонове, с които са свикнали да ни облъчват медиите през последните години. И у нас имаше двама такива от ляво и от дясно на предните избори, но не успяха.
Европа е най-доброто място, което човечеството е създавало до сега, най-богатото, най-интересното, най-добре защитеното в социално отношение. Погледнете към Китай, към Турция, дори към САЩ, където могат само да мечтаят за френските отпуски и градска култура. Трябва ли да искаме още, да пазим социалните си придобивки – ами разбира се. Но защо позволяваме някакви говорители, мотивирани от идеология, пари или нарцисизъм, да ни повтарят, че светът ни е станал нетърпим. Правят го крайно леви и десни и тук, и във Франция.
Какво следва от техните клетви? Не разумно подобряване на обществата ни, а скок в неизвестното. При Льо Пен – назад към обезценка на франка, срив на икономиката, маргинализиране на великата Франция. При Меланшон – напред към нещо, което така и не разбрахме, освен, че ще запази достойнството на трудовия човек. Нали помните колко добър беше марксизмът-ленинизъм в громенето на капитализма и как нямаше и най-бледа идея какво точно ще е при комунизма? Ами скочихме в неизвестността и се озовахме в един държавен капитализъм от по-примитивен тип, доста далеч от мечтаното. Но този модел продължава да работи – вероятно ни е наследство от Царството божие, което по определение е отвъд рационалното разбиране.
Макрон посмя да вземе на въоръжение Европа точно в момент, когато всички си мислеха, че тя е губеща карта. И ако спечели, значи времето на апокалиптиците почва да изтича – Съюзът се справи с кризата на еврото, бежанската вълна мина и замина, животът /наричан жлъчно от крайните ни съграждани "статукво"/ така или иначе продължава.
Нещо повече, не подейства терористичната атака, оркестрирана точно преди първия тур; обратен ефект имаше хакерската атака преди втория, в основата на която може би стои отново Русия /тези 4 % отгоре спрямо проучванията Макрон дължи вероятно лично на г-н Путин!/. Тоя номер вече не минава – няма да мине и наесен в Германия. Тук не сме Америка, където общностите от самото начало живеят в свои културни балони, подсилени днес от интернет-филтрите в социалните мрежи. Франция е все още национална държава с мощен граждански рефлекс. Когато изтекоха лийковете, сериозната преса без колебание реши да не ги публикува преди да бъдат проверени и информацията – засечена от независими източници. До тогава г-н Макрон е дал под съд сайтовете, препращали информацията за клевета по повод предполагаемата му офшорна сметка на Бахамите например.
Сблъсъкът на новия президент с Националния фронт не е между глобалисти и националисти. Дилемата е в това дали да защитаваме интересите си заедно в Европейския съюз или да го правим всеки по отделно. Позицията на Льо Пен днес е по-далеч от стария расизъм на баща й, по-близо до автономизма на един Фараж. Много хора там смятат, че бедите на страната идват от нас, източноевропейците, които отнемат работни места и подбиват социалните стандарти. Едно от местата, което Льо Пен използва, за да буни привържениците си, беше завод на Уърлпул, току-що делокализиран в Полша и оставил на улицата много работници – нали виждате, там заплатите са по-ниски, профсъюзите не си вършат работата, значи долу полския дъмпинг! Нека да е ясно на хора като г-н Каракачанов, депутата на БСП Иво Христов и другите нашенски симпатизанти на тази партия: тя не ни е приятел, няма как нашият интерес да е същия като нейния. Възхищавайте се естетически, но не подкрепяйте политически, моля!
Макрон има друг план за Европа: политическа консолидация, при която богатият северозапад подпомага развиващия се юг-югоизток, но в замяна иска фискална и социална хармонизация. Това не значи еднакви данъци, значи съгласуване на данъчните политики, така че да се избегне състезанието по това кой ще свали най-ниско. Иска еврозоната да се централизира и да се управлява от министър, иска отделен бюджет за нея, както и централно поемане дълговете на отделните държави, което ще даде глътка въздух на закъсали като гърците. Иска обща охрана на границите, може би европейска армия. И спечели именно с тези идеи.
Дали ще успее да приложи останалата част от програмата си като гъвкаво работно време, различни режими на пенсиониране, съкращаване на 120 000 държавни служители /закриване на постовете им при пенсиониране/, за сметка на нови учители и полицаи – тия неща ще са по-трудни. Във Франция подобни реформи се посрещат с бурни протести, а както Льо Пен, така и Меланшон вече заплашиха, че ще изкарат хората на улицата. Още по-трудно изглежда съставянето на правителство, защото Макрон в момента няма нито един депутат, а дясната републиканска партия за сега отказва да сътрудничи с него. Центърът във Франция изобщо е трудна работа, тук я няма немската коалиционна култура.
Но нас основно ни засяга бъдещето на ЕС. Отива се към консолидиране на еврозоната, която ще се превърне във вътрешен кръг на Съюза. Бързичко трябва да се ориентираме към "чакалнята" на еврото, просто няма да има друг път. Към политиката по общи граници и отбрана. Да се подготвим за отстъпки в сферата на данъчното хармонизиране. В Германия няма да има изненади който и да спечели, така че хубаво е да тръгнем с летящ старт. Вероятно националпопулистите в управлението ще са сериозна пречка, но пък тази голяма цел далеч надхвърля едното правителство, ще трябва да се мобилизира цялото общество.
Надеждата ми е, че индустриите на апокалипсиса почват да фалират. Новото поколение гледа напред спокойно и прагматично, подсмихвайки се на дядо, който по сто пъти пита дали неизключеният бойлер няма да избухне.