Как да спасим "Марица изток"
Преди няколко месеца енергийни среди в България внезапно се активизираха и поведоха кампания срещу мерките за затягане на емисионните стандарти за големи горивни инсталации, които Брюксел планираше да въведе (известни като LCP BREF). Опонентите проспаха няколко години консултации и се сетиха в последния миг, че новите стандарти може да имат нещо общо с тях. (Процесът за изготвяне на новите норми започна през 2011 година, а през 2013 беше публикувана първата чернова.) Те заявиха, че ако новите норми бъдат приети, България ще трябва да похарчи един милиард лева за да надгради съществуващите централи, че някои от тях може да бъдат затворени и че цената на тока ще стане непоносима.
Медиите се изпълниха със заглавия от типа "Токът поскъпва с 40%, ако Брюксел ни спре тецовете" ("Труд"). Акцията беше доста силна и не срещна сериозна съпротива, независимо от това, че всички тези твърдения са или силно преувеличени или напълно неоснователни. Повечето медии се оказаха неподготвени да коментират и просто повтаряха тревожните твърдения като ехо камера във "Фейсбук". Кампанията не успя, мерките бяха приети.
Какво предстои?
Въглищата загиват. Бавно, но не толкова бавно, колкото някои си мислят. САЩ гори днес толкова въглища, колкото са горели през 1982 година, независимо че икономиката им е нараснала 6 пъти. Канада гори колкото през 1976. Общо страните от ОИСР, към които и ние би трябвало да се включим, горят колкото през 1980. От 1995 година насам употребата на въглища в ЕС е намаляла с над 200 милиона тона. От 1990 година употребата на черни въглища в ЕС е паднала наполовина, а на лигнит – с 40%. Употребата им напоследък намалява дори в Китай, независимо от високия икономически растеж, а ако Индия постигне целите за възобновяема енергия, които си е поставила, през следващите 10 години няма да трябва да строи нови въглищни мощности. Междувременно соларната енергия в Индия стана по-евтина от въглищната.
Екологичните стандарти и ниската цена на новите енергийни технологии ще свият още въглищния сектор и след известно време напълно ще ги ликвидират. Тенденцията е вече ясно видима в ЕС. Спорът дали това е хубаво или не, и дали "Марица изток" топи арктическите ледове и тормози белите мечки са загуба на време. Много по-важно е как България ще реагира на тази тенденция - с бавене, с верига от спонтанни реакция или с някакъв тип национален план. Бавенето и спонтанните решения са възможност. Така действаме досега и енергийният сектор, да чукаме на дърво, не се е разпаднал. Но е поставен под риск да остане в миналото, а за нас да остане насладата да упрекваме за всичко Брюксел или Русия, в зависимост от това коя политическа традиция ни е по-близка до сърцето.
Има и трети вариант. Да го наречем "Марица изток" 3.0 (ако приемем първоначалното развитие на комплекса за 1.0, а частичната приватизация и мъчителното въвеждане на полупазарни принципи – 2.0). "Марица изток", основният ни производител на въглищна електроенергия, може да остане енергиен център на България, а и на Балканите, но трябва фундаментално да се промени. Това може да стане ако комплексът се опита да следва енергийните тенденции и изгради и следва стратегия за развитие, която е съобразена с тях, а не им се противопоставя.
Четири важни и сходно звучащи тенденции е добре да се вземат предвид: декарбонизация, децентрализация, диверсификация и интернетизация. Натискът, под който те подлагат въглищната индустрия може да бъде използван, за да се развие българската енергетика в една нова насока. Да, да си го кажем пак, тази насока предполага постепенното закриване на въглищното електропроизводство.
Аргументът "имаме собствени евтини въглища" е вече просто невалиден. Имаме и собствени слънце, вятър, реки и много селскостопански и битови отпадъци. Имаме си и икономика, която е крайно енергийно неефективна, тоест имаме сериозни възможности за енергийно спестяване.
Необходима ни е стратегия за излизане от въглищата. Това няма да стане другата седмица, каквото впечатление оставяха много заглавия. Дали стратегията ще си постави за цел да се раздели с въглищата до 2030г., 2040г. или 2050г. и как точно това може да стане може да се спори. И този спор е добре да се състои на основата на икономически оценки и модели и социални предпочитания.
Чрез планираното заместване на въглищния капацитет с нови мощности и енергийни решения "Марица изток" може да се развие в център на модерната енергетика, в който въглищните централи постепенно ще бъдат изместени от комбинация от чисти енергийни инсталации. Подобен тип планиране не бива да се бърка с експериментите от преди 1989 - та, но тъй като енергетиката реално не е раздържавена и е силно зависима от регулаторни и политически решения, стратегическото планиране е адекватен подход, включително и за евентуално излизане на държавата от собствеността и управлението на енергийния сектор.
"Марица изток" разполага с изключителен потенциал за подобна трансформация. Басейнът е разположен на 240 квадратни километра. На тази площ могат да бъдат построени поне 250 гигафабрики на "Тесла" (включително площта около сградите и пътна инфраструктура). За пълното преминаване на света към чисто електричество са необходими 100. Мястото е 20 пъти по-голямо от закупената от "Тесла" земя за по-нататъшното развитие и вероятно строеж на още гигафабрики.
Ако Маришкият басейн, чиято земя трудно ще се превърне в надеждно плодородно поле, бъде застлана със соларни панели, те ще произвеждат достатъчно електроенергия, за да задоволяват нуждите на цяла България. Маришкият басейн се намира в средата на огромен селскостопански регион, който може да осигури стотици хиляди тонове селскостопански отпадъци за енергийна употреба или за суровина за второ поколение биогорива. Условията за вятърна енергия може да не са идеални, но са достатъчни, за да може част от енергията в комплекса да се произвежда от вятър. Недалече ще мине, и ще се свърже с националната газова инфраструктура, българо-гръцкият газов интерконектор. Ако много настояваме някъде в България да се изгради нещо като газов хъб, този район е логичното му място. Естествено "Марица изток" е и основен център на електропреносната мрежа на България с връзки към Гърция и Турция. Нова връзка между "Марица изток" и Гърция е планирана и е включена в проектите от общ интерес, подкрепяни от Европейската комисия (Connecting Europe Facility). Малко е необходимо, за да се адаптират тези проекти към бъдещата енергетика.
Стара Загора е на 2 часа път до София, на час и половина от Бургас и на 4 часа от Истанбул. Градът е университетски и индустриален център, който осигурява и голяма част от работната ръка за "Марица изток" . Тракийският университет консолидира учебни заведения предимно с медицински и селскостопански профил. На някой може да му се стори странно, но селското стопанство и бъдещата енергетика са тясно свързани. На основата на университета могат да се изградят образователни и изследователски програми, които да обслужват един модерен енергиен център.
"Марица изток" 3.0 може постепенно да премине към енергийни технологии, на които ще разчита бъдещето и които са вече широко внедрявани по света. Сред тях има място и газовата електроегенрация, която в един преходен период може лесно да балансира неравномерното производство на соларната и вятърната енергия. Постоянно руганите "американски централи" могат да допринесат за подобно развитие – 32% от мощностите на AES са природен газ и 23% са възобновяема енергия, Contur Global също притежава активи на три континента в газовия и възобновяемия енергийни сектори.
Запазването на общия енергиен профил на "Марица изток" ще реши един от най-сериозните проблеми на индустриалната трансформация – проблемът със заетостта. Стара Загора и регионът не само ще запазят заетостта в енергийния сектор, но и ще я увеличат, модернизират и издигнат на равнище на по-високо заплащане, което от своя страна ще гарантира широк вторичен позитивен ефект за икономиката на старозагорския регион.
Засега липсват само два компонента за подобна трансформация – политическа воля и предприемаческа решимост. Един разумен политически сигнал би активизирал предприемаческата решимост.