Франция - новото витае във въздуха
"Случва се нещо ново!" Отдавна не си бях казвала това за френския политически живот, скован от десетилетия в едни и същи партии, разигран от едни и същи професионални политици. Ново, при това интересно и хубаво, защото се стреми към прогрес, към силна Европа, към равенство на шансовете, към развитие на науката, на образованието, на културата.
Хубаво и рядко е, защото хората, които се опълчват против "системата", са повечето популисти и целят да разбият вярата на хората в старата демокрация, за да им показват в блеснали огледалца бъдещия авторитарен свят.
Хуманистът Макрон успя да разруши стария свят без да попадне в клопките на утопичните обещания. Времето бе назряло. Традиционните партии - социалистическата и дясната републиканска, вече се разпадат по ръбове, които отдавна са се опнали до скъсване, межу по-крайно и по-центристки настроени. Днес бившият премиер Манюел Валс декларира, че социалистическата партия умира и предизвика взрив. Републикаците се разкъсват между по-твърдите, които желаят да са в тежка опозиция на Макрон, и по-центристки настроените, които се питат дали не е моментът да се надхвърли остарелия френски двупартиен модел и да подкрепят правителството. И да управляват държавата по нов модерен начин, съответстващ на въжделенията на много французи. Дори Марин льо Пен обяви, че ще реформира Националния фронт.
Новото никога не е било толкова близко както тези дни. И сега е време да си помечтаем – на 11 юни ще се състои първият тур на парламентарните избори, а след 18-ти ще се знае и съставът на поредното народно събрание. Не се знае дали движението "Република, напред" ще бъде вътре и какво място ще заеме. Дали политически неопитните, в голямата си част, кандидати ще спечелят народния вот?
Сега е време да си помечтаем за това политическо обновление, което обещава Макрон. Движението му ще представи 577 кандидата за народни представители, след подбор на 14 000 кандидатури. Половината от тях ще бъдат просто граждани или така наречените в бюрократичния жаргон "представители на гражданското общество". Не отговаря ли това на една от основните фрустрации на френските граждани, които чувстват политиците далеч от всекидневните грижи, от реалния, конкретния свят? Да си преставим че тези неопитни в политиката и именно поради това свежи, все още неопърлени от цинизма на политиката хора влязат в парламента. Струва ми се, че тогава над френската демокрация ще лъхне пролетен ветрец.
Новото е във въздуха. Във възрастта на президента и тази на съпругата му. В сплотената му въпреки тези възрастови разлики фамилия. В нетипичния му профил – защото всички подчертават у него банкера, а малцина споменават философа, какъвто е бил като асистент редактор на Пол Рикьор. В идеолигическата му неопределеност – ляво и дясно изгубват актуалност в неговата програма. Във визията му за президент – по-официална тържествена от тази на двамата му предшественици, за които новото бе да бъдат "обикновени".
Във второто десетилетие на този буреноносен век, Макрон стана модерен без да се прави на моден по Twitter.