111-те дни на Тръмп: Нов Уотъргейт ?
Установеният стандарт едно ново управление да бъде оценявано на 100-ния си ден може да се проследи назад в историята до 100-те дни на Наполеон. Всъщност става дума за 111 дни през 1815 година, в които от заточеник на остров Елба Наполеон влиза в Париж като император, отваря няколко фронта, накрая губи битката при Ватерло и бива заточен на Света Елена. Ако този път може да бъде извървян за 111 дни, заслужава си да се мисли за сериозна оценка след такъв период.
Но това символично число бива изоставено цял един век. Едва при Франклин Рузвелт то възстановява значението си. В началото на 1933 година Рузвелт заявява и изпълнява за 100 дни забележителна законодателна програма, съвместно с Конгреса, но и еднолично с изпълнителни заповеди, една мащабна реформа за излизане от Голямата депресия. От този момент 100-те дни се установяват като стандарт за оценка на нов президент.
Тръмп напомни за оригиналната мярка, 111-те дни на Наполеон: в навечерието на 111-тия
уволни директора на Федералното бюро за разследване (ФБР)
сякаш е секретарка във фирмата му
Така бе допълнен списъкът на странни, подозрителни и дори необясними уволнения, с които хаосът в новата американска администрация продължава да нараства до непознати нива.
ФБР е особена служба в административното тяло на Съединените щати. Както и някои други федерални институции (например законите срещу организираната престъпност) тя възниква поради масов и често ирационален страх – в случая страх от надигане на анархистка вълна в Америка. Службата се създава като Бюро за разследване през 1908 година, а през 1935 година се разширява и преименува на Федерално бюро за разследване. Тя остава независима служба под наблюдението на министъра на правосъдието. Има хибриден профил на следствие и вътрешно разузнаване, бюджет от близо 9 милиарда долара и над 35 000 служители.
В цялата си история от 1935 година до днес Бюрото е имало само седем директора (без временно изпълняващите длъжността); ако включим и предшественика му до 1935 година още четирима.
Така за 110 години ФБР е имало единадесет директора
Сред тях е легендата Едгар Хувър (на когото е кръстена известната сграда на Пенсилвания авеню, близо до Белия дом), който е директор цели 38 години. Мандатът на директора е 10 години.
Президентът има конституционно право да смени директора. Но прекъсване на такъв мандат става по силата на извънредни обстоятелства. В един единствен случай в историята на ФБР, през 1993 година, директорът е уволнен. Тогава срещу Уилям Сешънс се натрупват множество уличаващи сведения за злоупотреба с власт (повече от битов характер, не нещо демонично). След месеци разследвания, прослушвания и медийни публикации Бил Клинтън го уволнява, тъй като Сешънс отказва да си подаде оставката. Това уволнение под натиска на серия обвинения е прецедент, то не е повторено.
Обратно на този случай Тръмп в характерен стил произведе недоумение сред републиканците и вълна от възмущение в медиите. Той уволнява директора Джеймс Коми внезапно, без явни предупреждения и без консултации в съответните конгресни комисии. Макар за това съкращение да се носят слухове, то е неочаквано за самия Коми. Тръмп изпраща документа за уволнение във ФБР по частния си бодигард -
безцеремонна практика, която е подходяща повече за балканските географски ширини
В този момент Коми чете лекция пред служители на ФБР в Лос Анжелис. И научава от тях – те си гледат смартфоните – че докато си говорят, той е бил уволнен. Той се разсмива и не вярва, защото такива неща не се правят така в Съединените щати. Не се правят до скоро, но сега се правят.
Скандалното уволнение повдига няколко по-големи въпроса: за основанията на безпрецедентния акт; за стила-Тръмп в кадровата политика на най-високи федерални равнища; за възможността казусът да доближи САЩ до конституционна криза.
Джеймс Коми е близо до средата на десетгодишния си мандат. Неговото име е спрягано преди няколко години за съдия във Върховния съд. Бил е старши вице-президент на "Локхийд Мартин", най-големият субконтрактор на департамента по отбрана, на свой ред най-големият работодател в света. Коми е уважаван и недолюбван от двете страни – републиканци и демократи. Ако може да се изтъкне една единствена причина – най-фаталната – която доведе до загубата на Хилари Клинтън в Уисконсин, Мичиган и Пенсилвания, това може би е публичното изявление на Коми миналата година, че Клинтън масирано е злоупотребила с ползване на частен сървър за комуникация на класифицирана информация. Това е престъпление по федералното законодателство, смята се за непростима небрежност и голям грях. Впоследствие ФБР коригира значително тези свидетелства и твърди, че става дума за пренебрежим обем информация и мейли.
Първите обяснения за уволнението на Коми от страна на Белия дом посочват тези променящи се показания като причина за уволнението. В меморандум до главния прокурор Джеф Сешънс заместник-главният прокурор Род Розенстайн посочва грешките на ФБР в разследването на Клинтън. От Белия дом подсказаха, че уволнението е резултат единствено на тези препоръки. Но Розенстайн в отговор намеква, че ще си подаде оставката, ако бъде нарочен като изключителната причина за такъв акт. Така че тази версия става невалидна само ден след уволнението.
Самият Тръмп се отказа набързо от основанието, свързано с препоръки от министерство на правосъдието и обясни, че отдавна смята да освободи Коми. Остава тогава още по-невероятната версия, че причина са показанията на Коми още от лятото на 2016 година, които навредиха на Хилари Клинтън и помогнаха на него да спечели критичните три щата. Тогава Тръмп директно твърдеше, че Клинтън е за съд.
Всички независими анализатори и журналисти, обаче, са наясно с най-вероятните мотиви Тръмп да предприеме ново уволнение на висш федерален служител. В медиите изтече информация, както от Белия дом, така и от Джеймс Коми, че преди три месеца на обяд в белия дом Тръмп двусмислено и агресивно, може би заплашително е питал директора на ФБР дали му е истински лоялен и дали смята да бъде такъв в бъдеще. По сведения и от двете страни този въпрос не е получил задоволителен отговор – в крайна сметка ФБР, макар под наблюдението на Министерство на правосъдието, има статут на независима агенция. Затова и мандатът на директора е 10 години, което означава, че теоретически може да му се наложи да работи с четирима президенти.
Лоялността, която се очаква от директора на ФБР е свързана с еднозначно с едно условие – разследването на връзки и заговорничене между кампанията на Тръмп и руските тайни служби и кръгове около руския президент. След встъпването си в длъжност Тръмп очаква – и настоятелно дава да се разбере, че очаква – разследванията да бъдат прекратени, а ФБР да направи публично изявление, че те доникъде не водят, няма сведения за контакти, няма основания да бъдат продължени. Джеймс Коми, по думите на Тръмп, три пъти е заявявал в частни разговори, че разследвания срещу президента не се водят; което обаче не е вярно.
Обратно на този блъф на Тръмп оказва се, че
ФБР събира сведения не само за руската връзка, а за множество други неща
Към момента ФБР прави няколко разследвания, в чиито център е президентът Тръмп: прочутата руска връзка, контакти с неясни полукриминални фигури от руския бизнес, пране на пари на руски олигархически кръгове, незаконно или несъвместимо с етическите правила лобиране в руски среди от страна на членове на фамилията Тръмп, скрити задължения на бизнес империята на Тръмп към руски кръгове. Оказва се, обратно на заявленията на Тръмп, че тези разследвания са активни, става дума за мащабни разследвания. Нещо повече, дни преди уволнението Коми заявява, че се нуждае от допълнителен бюджет за разрастващите се разследвания.
След скандала с Джеймс Коми вероятността тези операции на ФБР да бъдат закрити не е висока. Конгресът, медиите и широката публичност няма да преглътнат уволнението на директор на ФБР за разследвания, неудобни за президента и да си затворят очите пред закриването им. Този акт целеше да разреши проблем на Тръмп, но най-вероятно ще го усложни. След като става ясно, че Коми, човек независим, с впечатляваща кариера и авторитет, е уволнен заради разследване, което заплашва президента,
как точно случаят да бъде забравен?
Що се отнася до стила на кадрови саморазправи, той е рядкост, която стъписва републиканците и дори екипа на Тръмп. Вече бяха уволнени няколко висши служители, защото изразяват несъгласия, позовавайки се на незаконност на действията на Тръмп. Сали Йейтс, действащ главен прокурор, беше уволнена за несъгласие с изпълнителните заповеди, които по-късно бяха отменени от федерални съдилища. Приит Барара, наред с други прокурори, бе уволнен най-вероятно за разследванията на руската връзка в кампанията на Тръмп. След тях Тръмп бе принуден да освободи Майкъл Флин, съветника по национална сигурност, за прикриване и лъжи също по темата с руските връзки. Тези действия изглеждат като
производство на хаос в резултат на авторитарни инстинкти
произвол и разбиране за ролята на президента като бос на семейна фирма с неограничени права за разпореждане. Освен че това възприятие е заблуда, дължаща се на неразбиране на институционалната тъкан на федерацията САЩ, то подсказва и нещо друго, цяла тенденция.
Повтарящ се мотив в множество действия на Тръмп е неговата нетърпимост, стигаща вече до ексцес, към продължаващото разследване на "руската връзка". За съжаление на президента, колкото повече той се намесва грубо деспотически в тези операции, толкова повече подхранва съмненията, че там все пак е заровено нещо и това нещо не е съвсем невинно. Просто Тръмп не разбира, че така функционира либерално-демократичната среда на Щатите. В създалия се контекст дори руската връзка да е преувеличена, това ще трябва да се доказва. Съмненията, че я има така се засилиха, че публичността няма да се успокои, ако разследванията просто се прекратят.
Уволнението повдига и един трети въпрос –
за тласкането на страната към състояние на конституционна криза
Това подхвърляне се прави напоследък доста често от коментатори и демократически сенатори. Засега обаче е преувеличено. По-точно би било да се каже, че поведението на президента напомня редки случаи в историята на САЩ, когато конституционните й основи са били подлагани на изпитание; и с изключение на 1861 година са се оказвали достатъчно солидни. Но все пак конфликтът на интереси – да уволниш директора на разследващата те агенция – е съвсем явен. Дори може да се отиде по-далеч и да се твърди, че уволнението е акт на обструкция на правосъдието.
Най-близката историческа аналогия е поведението на Ричард Никсън по повод аферата Уотъргейт. Преди 45 години невротизираният Никсън стига до сходен ексцес (който остава в историята с името "съботна нощна сеч") като уволнява няколко човека, сред тях и специалния прокурор Арчибалд Кокс, който води разследването по Уотъргейт. С тези уволнения се отключва цяла верига кризи на изпълнителната власт в отношение с другите две власти и Върховния съд.
Крайният резултат от тези действия е известен – за да избегне импийчмънт от Долната камара и вероятното си отстраняване от Сената Никсън подава оставка. И това се случва на Никсън, един от най-опитните и интересни президенти на САЩ, с огромна роля в промяна на политиките на САЩ по време на Студената война. А не на Тръмп, който продължава да се държи така, сякаш федералното правителство е клон на Тръмп организацията.
А отговорът на Тръмп в разгара на скандала? Серия туитове, в които се заканва да отмени прес брифингите в Белия дом.
Поредният скандал показва, че Тръмп няма да влезе в ролята на президент. Той ще си играе на телевизионна звезда и ще продължи да живее, сякаш е още в кампания.
Текстът е от поредицата "Факторът Тръмп". В нея ще четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ. Нейн автор е Стефан Попов от "РискМонитор".
