Генералите на Тръмп: Иран разпалва гражданските войни в Близкия изток
Новата стратегия на американския президент Доналд Тръмп за противодействие на ислямския тероризъм прехвърля военната и финансовата тежест върху съюзниците от Персийския залив начело със Саудитска Арабия, Катар и другите.
Администрацията признава, че заплахата от тероризма е невъзможно да бъде спряна окончателно. Работният вариант на стратегията, части от която публикува "Ройтерс", разкрива, че се избягва поемането на военни ангажименти, които биха стрували много във финансов и военен аспект и биха довели до много жертви. Официалният документ, който се очаква да бъде представен в следващите два месеца, ще съдържа настояване за увеличаване на военните действия срещу различните екстремистки организации от международния тероризъм, но с намаляване на американските жертви и финансовите ресурси.
Документът съдържа точни мерки и планове за недопускане или поне намаляване до минимум на жертвите сред цивилното население в кризисните райони, където са съсредоточени много терористи. По думите на Брус Хофман - директор на Центъра за изследване на сигурността при университета Джорджтаун, "стратегията очертава много точно сериозният характер на заплахата. Повече, отколкото стратегията, следвана от Обама. Според нея с ликвидирането на лидера на "Ал-Кайда" Осама Бен Ладен тероризмът бе победен", обяснява изследователят.
Централно място в новата стратегия на Тръмп заема Иран
Тази страна е приемана като основен източник на нарастващия тероризъм в Близкия изток. Техеран създава, финансира и въоръжава милиции в Ирак, Сирия, Йемен, Ливан, където "Хизбула" е взела за заложник цялата държава.
Според държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън администрацията на президента Тръмп в момента обсъжда планове за противодействие на ролята на Иран във въоръжените конфликтите в държави от арабския свят. Също така се търсят инструменти за ограничаване на разширяващата се роля на Иран в Близкия Изток. Вашингтон счита, че Иран има дългосрочна стратегия за налагане на хегемония в регионален мащаб. Според документа в момента Иран фокусира хегемонията си предимно върху Ливан, Сирия, Ирак. Кръвопролитията в тези държави в момента осигуряват на аятоласите възможност да контролират политически, икономически и военно трите държави.
Екипът на Тръмп счита, че успехът на Техеран в тези държави ще осигури лостове иранците да разширят действията си и в други сунитски държави в региона. Съществува консенсус сред военното и политическо ръководство на САЩ, че трябва Иран да бъде спрян да се намесва в арабските държави.
Доналд Тръмп пристига таи седмица в Израел и Саудитска Арабия да разисква тази стратегия с арабските и ислямски лидери, които ще бъдат поканени на среща, с изключение на Иран, която ще бъде обект на обсъждането между страните. Има достатъчно сигнали, че Тръмп ще предложи да бъде създадено регионално "мини НАТО", в което ще влизат освен САЩ, също така и Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Йордания. Израел също ще бъде част от него, но неговата роля ще бъде сведена само до предоставяне на разузнавателна информация, необходима за войната срещу тероризма.
Групата на "пълнолетните"
Генералите на Тръмп, известни във Вашингтон като "групата на пълнолетните" (т.е. на опитните стратези), включва шефа на Пентагона ген. Матис, държавния секретар Тилърсън и шефа на националната сигурност ген. Джон Кели. Към нея гравитира и съветникът по националната сигурност ген. Макмастър, шефът на ЦРУ Майкъл Помпео и представителката на САЩ в ООН Ники Кели. Тази група е считана за главната опора на Тръмп и за носещата конструкция на държавната сграда.
Трябва да споменем и други важни фактори в новата администрация и преди всичко Джаред Къшнър, който е женен за влиятелната дъщеря на Тръмп Иванка. Влияние оказват и близки на президента дейци от "Уолстрийт" като Гари Коен и Дина Хабиб Пол – последната е заместничка на Макмастър. Всички те балансират екипа на считания за краен по много въпроси Стивън Банън, който е главен стратег на президента.
Въпросната група на (пълнолетните) е съставена от верни последователи, които използваха разногласията между двете крила в Белия дом, за да засилят влиянието си върху президента. Сега въпросителните са как генералите ще съгласуват своите действия с дипломатите – държавния секретар и представителката на страната в ООН, както и какви са техните визии за стратегията във външната политика и за справянето с хаоса в Близкия изток.
"Сивият кардинал"
Генерал Дейвид Петреъс - ветеран от битките в Афганистан и Ирак, както и от ЦРУ – описва екипа на Тръмп като "изключителен" не само по въпросите на военната стратегия, но и на голямата политика. В свое изказване пред "Азиатското общество" в Ню Йорк генералът похвали и Ники Кели за това, че се противопоставя на Русия и че елегантно разкрива скритите мотиви на политиците. За него генерал Матис е сред най-изкусните стратези във военната и политическата сфера. Похвали и колегите си Тилерсън, Помпео и Макмастър.
Петреъс спорд анализатори е влиятелен фактор в задкулисното формулиране на външната политика на САЩ, който при това не желае да попадне в светлината на прожекторите. Затова публичните му изявления са показателни за разгадаване мотивите на администрацията. Така например той твърди, че военната операция срещу сирийското летище в Шайрат е била изпитание за екипа по национална сигурност на президента.
Въпросът, който се поставя, е какво оттук насетне? Както и какви стъпки ще бъдат предприети след разгрома на ДАИШ?
Според Петреъс целта трябва да бъде прекратяване на кръвопролитията. Един отделно взет военен удар не може да доведе до сплашване на Асад, твърди ветеранът. Военната динамика в Сирия се диктува от коалицията между Русия, Башар Асад и лидера на иранската "Бригада ал-Кудс" на генерал Касем Сулеймани плюс съюзените с тях милиции. По думите на Петреъс, нужно е да се създадат военните предпоставки, които да позволят на САЩ да защитят интересите си в Сирия. Тъй като страната е разпокъсана, ще е много трудно да бъде възстановена териториалната ѝ цялост, най-малкото в близко бъдеще. Битката за Сирия ще продължи поне още няколко поколения.
Петреъс предвижда нужда от "стратегически диалог" с Русия като част от "изкуството за постигане на решение". Той обаче подчертава нуждата от разполагането в Сирия на ограничен контингент сухопътни сили. Понастоящем броят на американските съветници е между 1000 и 1500 души. Те разполагат с необходимото оборудване за воденето на съвременен тип война. Петреъс твърди, че Америка е изгубила много време, докато стигне до решението да обезпечи своето присъствие в зоната на военните действия.
Според анализатори, друга фигура с влияние е генерал Алън Кристъл – главнокомандващ специалните операции, участвал във всички битки – от "Пустинен щит" до войната в Залива на ген. Норман Шварцкопф, както и във войните в Афганистан и Ирак при президента Джордж Буш.
Друга влиятелна група е на полковниците, заемащи ключови длъжности в различни министрества, но обединени от боен опит от войните в Залива, Афганистан и Ирак. Сред тях са Дерек Харви и Джоел Райбърн. Общото за тях е че добре разбират връзката между шиитския екстремизъм и сунитския салафизъм, както и загадката която ги обединява.
Не е тайна, че генерал Макмастър е изучил в дълбочина връзката между двата типа екстремизъм, проявяващи се най-ярко в Ирак и Сирия Ливан и Йемен, което е оставило дълбоки следи върху неговия начин на разсъждение. Той счита за приоритет изкореняването на корупцията в Ирак и Афганистан, тъй като счита, че в противен случай САЩ и съюзниците му ще се окажат в ситуацията на човек, който опитва да си налее вода в пробито канче.
Поради това при предишната администрация Макмастър влязал в спор с президента Обама, който се придържал към съглашателска линия по отношения режимите на Карзай в Афганистан и на Малики в Багдад. Подобна линия съответствала на намеренията на предишния президент САЩ да се изтеглят американските войски от тези две страни.
Главна цел - Иран
Генералите виждат в Иран главна заплаха за американските интереси в региона и в частност в Ирак. Те добре разбират и тясната връзка между Техеран и Дамаск, както и в разпалването на конфликтите. Те осъзнават това, което обяснява и неприязънта им към режимите в Техеран и Дамаск, чиято зла воля ги тласка към задълбочаване пропастта между сунити и шиити.
И в това отношение се набелязва разрив с политиките на Обама, който пренабрегваше тази вредна роля в региона. Затова те искат да лиши Техеран от средствата, с които си служи във външнополитическата си стратегия в защита на своя режим и за налагане на своя модел на други страни. Това би представлявало поврат в американската политика и скъсване с наследството на Обама.
Сегашната администрация активизира и политиката си в Ирак. Целта е да се ограничат рисковете през етапа след ликвидирането на ДАИШ. На премиера Ал-Аббади бе обещан пълната подкрепа на Вашингтон за изкореняването на корупцията, като по такъв начин влезе в ролята си на стратегически партньор на САЩ.
Това е било основното послание на Джаред Къшнър по време на визитата му в Ирак миналя месец. Според информиран източник, той също така предал на Ал-Аббади списък на противници на Иран иракски шиити, които Техеран се стреми да ликвидира с помощта на съюзниците си шииски милици. Вашингтон се стреми да прекрати иранското влияние в Ирак. А това преминава през разформироването на шиитските милиции – и на първо място Хашд аш-шааби, които са въоръжавани и финансирани от Техеран и наброяват повече от 150 хиляди души. Целта на Техеран е именно те да завладеят властта в Багдад, отстранявайки правителството на Ал-Аббади и превръщайки страната в територия, контролирана тотално от Иран.
Това означава, че администрацията Тръмп няма да приеме никаква иранска роля и в Сирия, тъй като по принцип се стреми към разбиване на алианса между иранските революционни гвардейци и ливанската Хизбулла. Това твърди в лондонския вестник "Ал-Хаят" информиран източник. Според него в скоро време ще бъдат предприети действия за отслабване контрола на тази групировка включително и в самия Ливан.
В тази връзка ливанските вестници твърдят, че американският Конгрес подготвя налагането на санкции срещу "Хизбула", чрез които ще бъде ликвидиран контролът на тази шиитска партия върху международно летище в Бейрут, както и върху ливанската армия. Очаква се във Вашингтон да бъде публикуван списък с имена на 90 видни фигури на "Хизбула", движението "Амел", както и другите съюзници на "Хизбула", като част от усилията за ликвидирането на тяхната политическа, пропагандна, образователна и икономическа дейност.
Следователно, САЩ замислят цялостен подход за неутрализирането на заплахите от Иран и "Хизбула", в Ливан, Ирак, Сирия и Йемен.