След обиколката на Тръмп: равновесието е нарушено
"Тъкмо се връщам от Европа! Голям успех за Америка ! Много труд, но страхотни резултати"
(Тръмп в Туитър)
Доналд Тръмп приключи първата си външно-политическа обиколка. Тя включваше посещения в следния ред: Саудитска Арабия, Израел, Ватикана и Рим, среща на НАТО в Брюксел, среща на Г7 в Сицилия. Изненадата от нея е в това, че големи изненади няма. Ако беше повторила домашното поведение на Тръмп, 9-дневната серия посещения можеше да бъде 9-дневна серия от скандали, както подозираха наблюдатели.
Кои са все пак по-съществените момент в пътешествието на Тръмп и какво показват?
Силна е символиката, която носи изборът на първата страна, която Тръмп посещава и от която започва цялата обиколка. Традиционно американските президенти се насочват първо към Канада, Мексико, или малка страна от Карибския басейн. Може би с намерение да намалят значението на такава визита и да предотвратят свръхинтерпретации те поглеждат първо към съседните страни. Следва посещение в европейска столица, Брюксел, Лондон, някой от солидните съюзници на САЩ. Такова е клишето в последните стотина години.
Всъщност президентите на САЩ пътуват извън страната по-активно от сравнително късен период, може би едва след Втората световна война. Много вероятно е самият Тръмп, който няма особен интерес към международните дела, да си стои повече у дома от своите предшественици. Но все пак първото излизане навън е важно и наблюдавано с интерес.
Тръмп избра да посети първо Саудитдка Арабия
Това е негово право, лично, институционално, политическо, всякакво. Но е и скандал от гледна точка на традиционната американска линия във външната политика, която се придържа, ако не към друго, поне към минимум, дори да е символичен, морален интегритет в отношенията си с останалите страни. Саудитска Арабия е една от най-ретроградните монархически тирании в света. В нея изразът "човешки права" няма абсолютно никакъв смисъл. Саудитското кралство е дълбинен развъдник на тероризъм и поддържа разнообразни тайни връзки с терористични групи по целия свят. Страната е не само родно място на Осама бин Ладен, но и на повечето участници в атентата от 11 септември 2001 година.
И тъкмо това място решава да избере Тръмп, за да изпрати глобално послание за борбата срещу ислямския фундаментализъм, който подхранва най-драстичните развития в съвременния тероризъм. Фактът, че от тази част на света Иванка Тръмп получи обещание за грамаден грант за своята гражданска активност за правата на жените, ако не абсурден, може би е забавен; в самата Саудитска Арабия правата на жените са по-ограничени, отколкото в Западна Европа правата на домашните любимци.
Разбира се, всяко посещение и послание от Саудитска Арабия се възприема като лош знак от традиционните противници на кралството, като Иран, например, с който Тръмп вече има напрегнати отношения. Изобщо избор на една от страните в региона, освен традиционния съюзник Израел, е винаги за сметка на друга, чиито подозрения се покачват автоматически. Накрая, в световния видеоархив ще остане паметния запис на Тръмп, който участва в традиционно церемониално събитие с арабските величия в т. нар. танц със саби, както и други нелепи пози.
В посещението на Тръмп има един символ, на който той лично много държи и очевидно смята за най-съществен. Стана ясно, че Саудитска Арабия сключва със САЩ гигантска сделка за оръжие, може би най-големия пакет сделки в историята на САЩ. Но в какъв смисъл това е съществено, какъв е подтекстът във факта, че оръжейната сделка прави Саудитска Арабия привилегировано място за посещение, а президентът на САЩ дори се завърти в танца със саби остава за допълнителен размисъл.
По-интересна и по-напрегнато очаквана бе появата на Тръмп на срещата на държавните глави на членовете на НАТО
От избирането си до тази среща Тръмп измина дълъг път на промени във възгледа за НАТО, който лансираше в кампанията си и с който трогваше поддръжниците си от Средния запад, които не проумяват нуждата от ангажимент на САЩ със сигурността на Европа.
Той вече не настоява, че НАТО е "излишна", както повтаряше преди изборите. Напротив, започна да казва, че е фен на НАТО. Важно беше, обаче, на среща на най-високо равнище какви фрази ще бъдат употребени, какъв език ще бъде прилаган и какви основни послания ще се излъчат. От тази гледна точка нещата са двойнствени, както трябваше може би да се очаква. Нито са много зле, нито са много окуражаващи.
Фундаменталното положение на НАТО е известният член 5 от Вашингтонския договор от 1947 година, който дефинира смисъла и обхвата на колективната отбрана, т.е. основата на целия Алианс: атака срещу един член на Алианса се третира като атака срещу всички. Очакваше се Тръмп изрично да изтъкне значението, което за САЩ има член 5 и да потвърди, че това значение остава валидно за новата администрация. Той не направи това изявление и предизвика реакция от всякакви посоки. Повечето коментари на обиколката посочиха като изрично най-важен момент въздържанието по този въпрос. Въпреки тази драма, аз бих казал, че това е жестикулация, дори поза. От една страна дали САЩ поддържат НАТО или не е въпрос идентичен на въпроса дали смятат член 5 за валиден; в противен случай, самата НАТО губи смисъл на организация за колективна отбрана. Това са възбудени реторики, които в стила на Тръмп са неизбежни и дори естествени, и не бива да се вземат като израз на политики.
Както става в такива случаи, най-близките до Тръмп официални лица бяха веднага поканени от медиите да пояснят този въпрос. Те казаха, например съветника по национална сигурност Хърбърт МакМастър, че разбира се Тръмп поддържа член 5. Към кратката истерия по този въпрос може да се добави и справката, че САЩ сами се позоваха на член 5 при атаката на 11 септември. В допълнение, член 5 е не само декларация, а начин на организация на Алианса. Под него се нареждат множество мерки за колективна отбрана, които се развиват непрекъснато, независимо дали има състояние на война и атака над един от членовете.
Тръмп обаче повтори една от старите си критики към европейските членове на НАТО: ниските бюджети за отбрана. От 2014 членовете на Алианса официално заявяват, че до няколко години ще започнат да отделят не по-малко от 2% от БВП за отбрана. Това число не е достигнато от голямото мнозинство членове и Тръмп настоятелно повтаря критиките си. Но въпроса има много аспекти, от които два поне са най-съществени.
От една страна, проблемът за приноса към колективната отбрана в рамките на НАТО може да бъде преосмислен. В сметката, която акцентира върху 2% влизат само директните разходи за отбрана. Без да влизам в подробности, тъй като това е голяма тема, ще кажа само, че приносът може да бъде смятан и по алтернативни методологии, които разширяват обхвата му извън директните разходи за отбрана.
От друга страна, не е никак зле, че Тръмп се е фокусирал настойчиво върху този въпрос. Не е зле за самите европейски партньори. Те по инерция продължават да приемат, явно или по-скоро имплицитно, че международната и глобалната сигурност са изключителна отговорност на САЩ.
Така е след войната, така е по време на Студената война, така се смята, без много да се говори по въпроса, и след 1990 година. Дори САЩ да поддържат идеята за своята изключителна роля (на което не бива да се разчита безкрайно), ЕС е длъжен да направи първата голяма стъпка към организиране на свои собствени отбранителни ресурси.
Необходимо е ЕС да развие своя автономна колективна отбрана
Това трябва да стане безотносително политиките на САЩ и изказванията на американските президенти. В това отношение един Тръмп, който заплашва да се оттегли от традиционните ангажименти на САЩ, действа пробуждащо на членовете на ЕС.
В крайна сметка обаче голямата група европейски съюзници на САЩ се срещнаха вкупом с един човек, на когото никога и по никакъв начин няма да имат доверие. Това, че им се вижда като цирков артист, че медиите и в Европа и в САЩ, го подиграват и обявяват за нелеп не помага много. Дори НАТО да си остане на мястото, усещането на всички е, че Европейският континент е изоставен в сферата на сигурността. Дори член 5 да бъде потвърждаван от Конгреса и от екипа на Тръмп, равновесието от двете страни на Атлантика е нарушено по необратим начин.
Текстът е от поредицата "Факторът Тръмп". В нея ще четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ. Нейн автор е Стефан Попов от "РискМонитор".
