Пак се върнахме в Костинброд
Помните ли голямата медийна манипулация, наречена "Костинбродска афера" през 2013г.? След нея настъпиха масови искания за промяна изборната система. Парламентът се напълни с граждани и селяни – разбирачи, с уважавани експерти и какви ли не, в т. ч. и аз. Нарекоха тези ентусиасти "джуджетата на Мая Манолова".
Вече сме в средата на 2017-та и пак се върнахме в 2013- та. На масата няма нищо ново, което вече не е било изговорено, обсъдено още през 2013 и 2014. И актьорите на сцената са почти същите – и Валери Найденов с "чистата и свята мажоритарна", и проф. Михаил Константинов с "немския изборния мерцедес" и предложената още тогава паралелна смесена система 50/50, предлагана от моя милост.
Хубаво е да се помни, че още тогава бяха изговорени всички варианти. За съжаление умните и красивите се появиха чак накрая при гласуването на Изборния кодекс. Нямаше уличен натиск, партиите заеха кръгова отбрана и се бореха със зъби и нокти да обезсмислят и сегашната нещастна доброволна преференцийка или мажоритарен микроелемент, както е правилно да бъде наричана. Референдумът дойде като реакция на гражданите срещу глухия партиен елит, но партиите все пак спечелиха 4 години.
Припомням близкото минало, за да е ясно къде сме сега и да преценим какво ни очаква.
Вариант първи
Приемане на изцяло мажоритарна система в два тура. Вероятността за реализация на този вариант засега е ниска с тенденция към нарастване. Възможно е да бъде постигнато тематично мнозинство от трите големи партии и то да я наложи с оправданието "глас народен – глас Божи", ние слушаме избирателите и изпълняваме волята им.
Опасности много. Главната е, че може да има изкривяване на представителността, изключване на значими групи от контролираната среда за уреждане на обществените отношения. В резултат ще се насърчи партийния конформизъм, политическото номадство, ще има радикализация и апатия на част от избиратели. По-подробно плюсовете и минусите са описани в статията "За мажоритарното гласуване..."
Вариант втори
Запазване на сегашната пропорционална система с мажоритарен микроелемент. Вероятност за реализиране - много ниска. Вероятност за промяна с въвеждане на задължителна или множествена преференция – много ниска към нулева.
Вариант трети
Приемане на смесена система. Може да е адаптиран вариант на т. нар. немска система. Наричат я смесена, но тя е по-скоро пропорционална с мажоритарно избиране на фиксиран брой депутати (50%) и допълване до постигане на пропорциите с депутати от партийни листи. Окончателният брой мандати не е предварително известен.
Вероятността за приемане на подобна адаптирана изборна система е сравнително висока. Мотивите - ние наистина слушаме избирателите, но искаме да ги предпазим от опасностите, които те не разбират, експертите са единодушни, не щем да сме като Джибути или Сенегал, Таджикистан и др. такива мотиви. Благородна загриженост.
Дяволът, обаче, е в детайлите (какво предполагам, че ще искат партиите и сегашните депутати):
Дявол номер 1
Засега се очертава, че при евентуална смесена система ще се приема вариантът 50 на 50%, но не е изключено да се предложат и други пропорции между пропорционалния и мажоритарния компонент. Почти сигурно е, че партиите ще искат да имат право да номинират един и същи кандидат и в мажоритарен/едномандатен район, и в многомандатен район. Далаверата – знаковите партийни харизматици ще дърпат партийната листа и при избирането им в едномандатен район ще се отворят места за послушковците или т. нар. машинки за гласуване. Ако не бъдат избрани мажоритарно, пак са в парламента през партийната листа в многомандатния район.
Моето мнение: не бива да се допуска кандидатирането в едномандатен и в многомандатен район. Това нарушава равнопоставеността на кандидатите и създава привилегирована каста в партиите.
Дявол номер 2
Партиите ще се борят със зъби, нокти и скубане за да наложат твърдите партийни листи в многомандатните райони за пропорционалния компонент на избирателната система. Мотивите им – ние чухме избирателите и им дадохме 50% от това, което искаха. Сега нека избирателите си сядат на задните части и да не ни се месят в подредбата на партийните листи. Купуване на спокойствие.
Моето мнение: Не бива да се допуска партиите да налагат на избирателите си твърдите партийни листи. Сегашните партии са малки (3 до 5% от избирателите са в партиите). Не бива тези малки мотивирани групи да налагат листи, които не могат да бъдат размествани от избирателите. Предлагам да се запази и разшири преференциалното гласуване в многомандатните райони /МИР/ . То може да бъде със следните характеристики:
- Партиите да предлагат на ЦИК имената за партийната листа по азбучен ред.
- Кандидатите заемат местата си в партийната листа по жребий, теглен в ЦИК. Този ред се използва за запълване на мандатите, които съответната партия спечели, ако кандидатите не са набрали предпочитания (преференции).
- Всички партии в съответния район предлагат партийни листи с еднаква дължина (еднакъв брой кандидати).
Гласуване
- Избирателите гласуват за политическата партия, която предпочитат (както и досега).
- Всеки избирател има право на три доброволни предпочитания (преференции), с които гласува за отделни кандидати в рамките на избраната партийна листа.
- В случай, че избирателят е отбелязал повече от три предпочитания (преференции), за валидни се считат първите три по възходящ ред.
Определяне на резултатите
- Определянето на резултатите от избора и разпределението на мандатите между политическите партии става по досегашния ред.
- Спечелените мандати се попълват от кандидатската листа на партията за съответния МИР по низходящ ред според броя на получените преференции без праг.
Заместване в пропорционалната листа
При освобождаване на мандат поради преминаване на друга работа, напускане или смърт, мандатът се попълва от следващия в листата по брой преференции. Ако няма кандидати с получени преференции, мандатът се попълва по реда на номерата в кандидатската листа, които са получени с жребий.
Преференциалното гласуване в пропорционалната част на изборната система ще оказва здравословен натиск върху партийните върхушки да предлагат на избирателите смислени кандидати, които са в състояние да издържат на селекцията на партийните привърженици, а не са само галеници на партийните началници.
Дявол номер 3
Заместване на избран кандидат в едномандатен (мажоритарен) район, ако стане министър, разболее се или се пресели в по-добрия свят. Рутинната процедура в тези случаи са частичните избори. Вероятността да се играе с подгласници или да се съчетае депутатството с министерстването е много малка. Ние вече имаме един прецедент на заместване на мажоритарен депутат с пропорционален след изборите през 2009 г. в Бургаския МИР. Не изключвам и сега да се предложи този вариант на заместване – удобен е на партиите, по-евтин е, няма опасност да се променят постигнатите при гласуването пропорции, ако на частичните избори овакантените мандати отидат при друга партия.
Моето мнение: вариантът заместване на мажоритарен депутат с депутат от МИР може да се допусна само ако в пропорционалната част има преференциално гласуване. Така първият по преференции от МИР-а заема мажоритарния мандат на същата партия, а в пропорционалната част влиза следващият по брой преференции (избутване отдолу нагоре и нов депутат).
Доколкото в един многомандатен район може да има няколко едномандатнти, подобно заместване може да се реализира повече от един път. В същото време едва ли партиите ще искат да оголят всичките си мажоритарни райони в един многомандатен и да ги заменят с депутати от пропорционалните листи. При мажоритарно избрани независими кандидати излизането от парламента ще води до частичен избор. Така партиите няма да се крият зад уж-независими кандидати и инициативни комитети.
Ако все пак сегашните депутати наложат практиката ключовите кандидати на партиите да бъдат издигани и в едномандатни, и в многомандатни райони, то при избиране на мажоритарния кандидат замяната в листата да става отново с "избутване" по реда на най-многото преференции. В никакъв случай не трябва да се допуска издигането на един кандидат в два многомандатни района, както това става досега. Възможен е вариант, при който едновременното издигане в двата типа райони е допустимо само за национален многомандатен (ако има такъв).
Дявол номер 4. Малко изборна екзотика, в която има и здрав разум
В морето на изборните системи има някои решения, които може да ни се струват екзотични, но те имат своята аргументация. Такова решение, например, е националният многомандатен избирателен район. Той може да бъде между 21 – 29 мандата и за него няма нужда да се гласува, не фигурира в бюлетината. Тези мандати се разпределят на базата на всички действителни гласове, подадени в многомандатните райони в цялата страна.
Подобен район на практика е компенсация (рушвет) към партийните елити, че са допуснали избирателите да им разместват листите. Реалната полза от такъв район е, че дава бонус в мандати на партиите, които са постигнали най-високи резултати и дава стабилност. Разбира се, има опасност тази национална листа да е съставена от любимци на партийното началство, които са с проблемна репутация, а не от мъдреците на нацията и ценни експерти, както обикновено партиите обясняват. В подобен район даже няма нужда от фиксирана листа. Партиите могат да обявят 20 – 30 – 50 имена, от които ще изберат/назначат депутати след като разберат колко места са спечелили. Сред тези имена могат да бъдат партийните любимци, за които се предполага, че няма да бъдат избрани в нормалните листи или в едномандатните райони. Засега това звучи екзотично, но не е лишено от здрав разум.
И в заключение
Мажоритарните системи имат една хубава особеност. Когато хората започнат да ругаят депутатите и да хвърлят камъни или домати по парламента, политиците прехвърлят вината на избирателите – нали вие си ги избрахте, гласувайки за личности. Това има възпитателно въздействие върху т. нар. електорат, народ, население или каквото там си изберете.