Големият въпрос, заровен в малкия референдум в Трън
Броени часове преди провеждането на референдума в Община Трън, насрочен за 11 юни, градусът на напрежението се покачва до степен, очаквана за национална кауза, и несъответстваща на регионален казус в слабо населена погранична община.
Според открито писмо до медиите на Българската минно-геоложка камара (БМГК), например: "България е правова държава. Тя се управлява според законите на страната и не бива да допускаме
чрез местни референдуми да се намират вратички в правовия ред
или да се поставят пречки пред упражняването на закона".
В правовия ред обаче има и Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който беше надлежно спазен при определянето на дата и формулирането на въпроса за предстоящото допитване. Изглежда, този факт е достатъчно притеснителен, за да предизвика редица обжалвания, както на първата насрочена за местен референдум дата (26 март), така и на сегашната. Настоящите обжалвания, обаче, останаха без подкрепа в Административния съд – Перник. Имайки предвид обжалването пред Върховния административен съд и пороя от мнения, тълкуващи местните референдуми като нарушения на правовия ред, лесно стигаме до заключението, че ако референдумът в Трън е успешен, той ще бъде атакуван в съда.
Големият въпрос, заровен в малкия референдум в Трън е, дали обикновените граждани трябва да имат правото да застават на пътя на големите интереси.
Последната седмица е особено наситена на събития около предстоящия референдум, на който жителите на общината ще отговорят на въпроса: "Против ли сте община Трън, чрез Общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и преработка на метални полезни изкопаеми?"
Преди няколко дни, на 4 юни, малко преди полунощ на фейсбук-страницата на "Евромакс Сървисиз" ЕООД - проект Трън, изненадващо се появи информацията, че
инвестиционното предложение на компанията
е претърпяло редица промени
От приложената към съобщението информация, доверчивият читател би останал с впечатлението, че инвеститорът се вслушва във всяко притеснение на местната общност и, за да работи в мир с нея, е готов дори да добива на очевидна загуба.
От новото предложение, разпратено през миналата седмица до съответните институции и заинтересовани страни, става ясно, че: "Евромакс Сървисиз" се отказва от т. нар. "Участък Север" в района на връх Руй (под закрилата на "Натура 2000"); вече се предвижда "само едно хвостохранилище с променено местоположение", което "ще се ползва в хода на 23 години експоатация на находището", т.е. според новия план, отровното езеро няма да е над главите на жителите на с. Глоговица, а над с. Велиново; освен това, след няколко месечни настоятелни твърдения (вкл. на Министерство на икономиката и Българска минно-геоложка камара), че в района уран няма, в новото задание за ДОВОС (Доклад за оценка въздействието върху околната среда) четем, че ще бъде
"изяснен въпросът за съдъжанието на уран
и други естествени радиоактивни елементи в района"
Особено интересни са два въпроса, на които е трудно да се даде разумен отговор:
- Защо загриженият инвеститор не популяризира направените отстъпки пред местната общност?
- И защо, въпреки че от години поддържа информационен център в гр. Трън, не регистрира инициативен комитет, защитаващ позицията му на предстоящия референдум?
Вместо това, в медии със спорен авторитет се разпространяват клевети за едниствения регистриран инициативен комитет, който отстоява гласуването с "Да" на зададения с референдума въпрос. В тези публикации, хора като мен, чийто имена са изредени в публично решение на страницата на ОИК-Трън и които имат корени и собственост в общината, са описани като външни нашественици, мислещи злото на местните и изпълняващи подмолни, макар и неясни, поръчки. В същото време, в ромската махала на гр. Трън от няколко дни се разхождат напълно непознати групи хора, които агитират в подкрепа на златодобива.
Вероятно същите хора разпространяват и
анонимни агитационни материали,
целящи да всеят съмнения и раздори
Преди няколко дни, през нощта, по улиците на гр. Трън бяха разпилени листовки, призоваващи трънчани да се събудят преди да бъдат залети от бежански потоп. Същата вечер, обаче, над града се изля истински потоп и дори листовките, които оцеляха, бяха трудни за разчитане. Според местните зевзеци проливните дъждове през последните дни са очевидна намеса от покровителя на трънския край, Архангел Михаил.
Дъждовна събда сполетя и разлепените през изминалата нощ плакати. На тях, заедно с логото на инициативен комитет "България за трънско" и лицата на четирима общински съветници, противници на добива, се мъдри надпис: "душманите на трънско". Тъй като в този случай има открита злоупотреба с името на единствения регистриран инициативен комитет, резултатът е сигнал за набеждаване към районната прокуратура.
Така, вместо да сме свидетели на публичен диспут между две гледни точки, наблюдаваме подмолни действия и крамоли, изискващи вниманието на прокуратурата. Равнопоставеният публичен дебат не се състои, поради нежеланието на привържениците на златодобива да приемат референдумите като легитимна форма на волеизявление на гражданите.
От опита на други местни референдуми знаем следното – преминалите през тях граждани стават по-силни. Придобиват самочувствието и отговорността, че техният глас е важен, че те определят бъдещето на място където живеят. Разбират, че от тях зависи много и започват да изискват повече.
Кой сред управляващите днес, в политиката и икономиката, иска това да се случи?