Тръмп и Мей: Увехналият консерватизъм
"Дневник" публикува текста на Даниел Смилов от портал "Култура".
Тъкмо у нас обявихме световната победа над глобализацията и гнилия либерализъм, тъкмо създадохме институти за нова, модерна, дясна, Тръмп и православно-путинска политика, тъкмо вкарахме в управлението всички възможни патриоти и консерватори, и консервативната "революция" взе, че увехна и се спаружи по най-високите си клони в световен мащаб.
Пръв усети това, разбира се, Бойко Борисов и предприе спешни мерки за неутрализиране на собственото си консервативно манясване. За целта патриот-консерваторите в неговото правителство бяха вербално напръскани със син камък и – по-важното – беше им отнета думата. През седмицата така и не чухме нищо за връщането на казармата, нямаше и нови свежи идеи като възраждане на студентските бригади и ленинските съботници. Никой не се появи и в народна носия на политическо мероприятие. С две думи, Симеонов и Каракачанов (да не говорим за Сидеров) бяха заключени в шкафа на "политическата коректност", който стои в гостната за посетители от ЕС.
Нещо повече, с двама други премиери – Станишев и Сакскобургготски – Борисов препотвърди европейския път на България на голяма конференция, даде подкрепа за по-задълбочена интеграция на Европа и разгроми безотговорността на Тръмп по въпросите с глобалното затопляне. И то в присъствието на министър Нено Димов! А след това Борисов направи и две бързи визити до Франция и Германия.
Оттам дойдоха добри новини: Макрон и Меркел ще дойдат в България, Франция ще ни подкрепи за еврозоната, а Германия започна да вижда у нас напредък и там, където всъщност го няма – тоест в съдебната реформа. Тези позитивни новини безспорно са плод на скоростната метаморфоза на Борисов от консерватор в либерал. За двигателя на ЕС (Германия и Франция) това е безспорно здравословен противовес на събитията във Вишеградската четворка, където консервативното манясване продължава с пълна сила.
Но дали Борисов е прав? Да не става дума за грешка и Великата консервативна революция да се окаже не просто менте, а да тръгне отново да прави Брекзити и други пакости в световен мащаб? Да не се озовем пак на грешната страна на историята?
Тереза Мей
Британският клон на консервативната революция на 8 юни загуби значителна листна маса. Преди два месеца Мей опортюнистично обяви избори с идея да консолидира гласовете на брекзитърите и да анихилира лейбъристите в техните крепости из Северна Англия. Някои смятаха, че така Мей иска да си създаде удобно мнозинство, за да може да договори по-мек Брекзит. По-вероятно е обаче, че тя искаше да се бетонира като водач на консервативната революция в страната, а пък Брекзитът щеше да е такъв, какъвто е удобен за основната й цел.
Като цяло планът се провали драматично, а лейбъристите успяха да мобилизират над 40% подкрепа, и то с лидер социалистът Джеръми Корбин, за когото почти всички бяха съгласни, че не става за премиер.
Мей загуби и някои свои крепости на юг, като големият куриоз е, че лейбъристите спечелиха в лондонските квартали Челси и Кенсингтън – две от най-богатите места в целия свят.
В резултат Мей загуби мнозинството си и ще управлява само благодарение на подкрепата на десет северноирландски демократични юнионисти, за които е по-сигурно, че са северноирландски, отколкото, че са демократични. Нещо повече, шотландската част на консерваторите – с 13 члена в парламента – има опасност да се отдели под ръководството на решителната Рут Дейвидсън.
Самата Дейвидсън, вярно, не е типичен нов консерватор от български тип. Тя подкрепя гей браковете, сгодена е за ирландката Джил Уилсън, и има твърда позиция против "твърд" Брекзит. Но пък сравнена с демократичните юнионисти или някои техни инкарнации у нас, тя е много по-близо до Едмънд Бърк или Уинстън Чърчил като политика и идеология.
Всичко това превръща "консервативната революция" в голяма купа овесена каша, която Тереза Мей ще трябва да консумира в странна компания. Позицията й в преговорния процес с ЕС беше отслабена, премиерството й е с неясен хоризонт, характерът на Брекзит – мек, твърд или газообразен – остава неопределен.
По-важно е какво става в страната обаче. Левите видяха в успеха на Корбин ренесанс на идеите на класическата социалдемокрация. Такъв ренесанс вече видяхме и във Франция с Оланд, но той бе по-кратък даже от консервативната революция. Фактът, че младите масово гласуваха за лейбъристите е значим обаче. Младите също така бяха масово и против Брекзит, макар че не отидоха толкова организирано да гласуват.
Сега Корбин успя да ги мобилизира чрез материални обещания (като намаляване на студентските такси), но и с факта, че лейбъристите представляват единствената (макар и неохотна) преграда пред "твърд" и безотговорен Брекзит, диктуван от таблоидите.
Дали Корбин ще оправдае някоя от двете надежди на младежта предстои да видим, но така или иначе той успя да смени политическия климат в Обединеното кралство и отне вятъра от консервативните платна. Което може би е за добро, защото страната се носеше в опасна, изолационистка посока.
Доналд Тръмп
След изборите в Австрия, Холандия, Франция и Англия САЩ останаха основната опора на консервативната революция. И то силно персонализирана такава. Доналд Тръмп все още не е опитомен от републиканците и макар че възприе някои от основните им политики – рязко намаляване на данъците, огромни военни разходи, лобиране за сделки с оръжие – запази и елементи на революционен плам. Основният такъв елемент е Стивън Банън, който укрепи позицията си в администрацията на Тръмп и най-вероятно е отговорен за Брайтбартовите идеи в устата и туитовете на президента. А те включват отрицанието на нуждата от действия по промените в климата, скептицизмът по отношение на НАТО и ЕС, танците със саби в Саудитска Арабия, хомофобията и ксенофобията, прикрити като "борба с политическата коректност".
Черешката на тази торта е необяснимата и подозрителна любов на Тръмп към Русия, и то не към Достоевски, а по-скоро към Путин. Тази любов между московските "монтеки" и вашингтонските "капулети" определено не се вписва в дневния ред на републиканците и е на път да вкара президента Тръмп в сериозна конституционна беля.
Свидетелството на Коми пред сенатската комисия, обективно погледнато, съдържа достатъчно материал за започване на процедура по импийчмънт. Всъщност, ако един от двамата Клинтън бе в подобна ситуация, тя щеше да е вече започнала със сигурност. Все пак става дума за политическо решение на републиканците, които все още смятат, че импийчмънтът за тях ще е по-неизгоден, отколкото оставането на Тръмп на власт. И, разбира се, републиканците не са хомогенна формация: при тях има и идеологически поддръжници на Тръмп, но повечето по-скоро търсят ползи от присъствието на "съпартиец" в Белия дом.
Изслушванията на Коми показват и силата на една система с разделение на властите: дори и най-силната фигура – тази на президента – ще трябва да се представи пред подобна комисия, а вече има и независим прокурор (приемлив и за двете основни партии), който разследва обвиненията за руски връзки на администрацията на Тръмп. Контрастът с нашия ВСС, който даже отказа да проверява Цацаров при абсолютно аналогични обвинения ("дума срещу дума"), е потресаващ.
"Имаш хубава работа, а вместо да й се радваш, се занимаваш с добри момчета от моите. Защо ти трябва всичко това? Виждам, че искаш да останеш, но за това се изисква лоялност, ако ме разбираш." Общо взето, това са диалозите, представени пред комисията, и ако ви звучат познато – не се чудете. Сашо Дончев също май ги е чувал, и то от първа ръка.
Тези диалози у нас са невинни, но навсякъде другаде са квалифицирани като "възпрепятстване на правосъдието" или нещо по-лошо. И това прави положението на републиканците много сложно. Още повече че Тръмп вече сам се похвали на руския външен министър Лавров и на посланик Кисляк, че е отстранил "откачалника" Коми, с което е "намалил напрежението", идващо от разследванията за връзки с Русия!
Как тази драма ще завърши за влюбените е трудно да се каже. Но в нейния ход имиджът на консервативната революция пострада доста тежко и ако Тръмп е шампион по нещо, към момента дисциплината му е "нисък рейтинг".
А и далеч не само възможният импийчмънт е причина за тази беда. Тръмп обърка всички: стена с Мексико няма да има, милиони останаха без здравни застраховки, данъците за най-богатите ще се смъкнат безпрецедентно, което сигурно ще отвори нови дупки в бюджета и ще увеличи държавния дълг и т.н. А съюзниците от НАТО и ЕС се споглеждат неловко и търсят изход в стил "направи си сам". Ако има хора, които се чувстват по-сигурни и по-обнадеждени в една такава ситуация, те очевидно не са особено много дори в САЩ.
А това всичко обяснява и малко неочаквания "либерален" обрат на Бойко Борисов.