Бесове и институции: Тръмп срещу ФБР
След изборите във Великобритания коментарите лансираха израз, напомнящ метафората за войните на Пир срещу римляните, за да опишат какво се е случило: Тереза Мей запази поста, но загуби властта; ще остане на поста си, но ще бъде извън властта.
Същата седмица положението, в което се оказа Доналд Тръмп, е доста сходно. Той няма да бъде обвинен във възпрепятстване на правосъдието, но щетите, които понесе от сенатското изслушване на Джеймс Коми, са значителни, както всъщност се очакваше.
Тръмп уволни директора на ФБР Коми на 9 май 2017 година, преди средата на предвидения от Конгреса мандат. Веднага стана ясно, че това е
акт на произвол и разюзданост
каквито федералното правителство рядко си позволява. Няколко дни се получаваха различни и противоречащи си сведения защо президентът е направил тази стъпка. В крайна сметка от всички обяснения остана в обращение едно: Тръмп е разгневен за начина, по който ФБР води и очевидно ще продължава да води разследването на руската връзка в изборите за президент 2016 година.
След като тази версия се установи публично в медиите и в средите на представителните институции, можеше да се очаква, че разследването не само няма да бъде преустановено, но тъкмо обратното - ще се вдигне и на равнище сенатска комисия. Така и стана. Тръмп прави нова, вече обичайна тактическа грешка. За да реши един проблем, той започва да се разпорежда така, сякаш делата на федерацията са вътрешни дела на клана Тръмп.
Вместо да разсее, дори частично, съмненията за собствена роля в руските интервенции, той вдига гигантски, ненужен, изкуствен скандал. Уволнението на Коми е светкавичен жест, който в момента, когато се прави, изглежда на извършителя като окончателно разсичане на възел. Ден след това се разбира, че всъщност е
начало на нова верига събития,
която заплита нови и по-устойчиви възли
Изслушването е гледано от близо 20 милиона американци, несъмнен рекорд за събитие, което тече по стандартна процедура. То веднага се нареди сред най-известните в цялата история на САЩ конгресни изслушвания, каквото са заседанията по "Уотъргейт", довели до оставката на Никсън. Самото вдигане на казуса "Коми" на това ниво на драматична публичност е ненужен акт на самобламиране от страна на Тръмп. Все пак какви са следствията и какво може да се очаква оттук нататък?
Възможно обвинение за възпрепятстване на правосъдие, което е престъпно поведение, стана точка на спор между спорещите страни, републиканците, от една страна, и по-широката либерална среда, включително медии, академия и демократическите кръгове. Но подобно обвинение не произтича от показанията на Коми и не може да бъде повдигнато на тяхна основа. Това е съществен момент, а за кръга около Тръмп - най-същественият, тъй като сътрудниците му получиха шанса да акцентират еднозначно върху него и да претендират за победа и пълно оневиняване на президента. За демократите, обратно, няма съмнение, че става дума за възпрепятстване на правосъдие. Показанията на Коми могат да се четат и по двата начина, което показва, че не са еднозначни и не могат да подкрепят обвинения.
Драмата обаче има други страни и следствия, които стратегически са по-интересни и по-показателни.
Изслушването поражда ситуация на криза
която се изживява масово и придава още по-голяма тежест на разширяващите се съмнения за годността на Тръмп да бъде президент. Смисълът на целия спектакъл трябва да се търси първо в тази посока. Забележителен е самият факт, че поведението на президента става предмет на сенатско изслушване. Това е начало на нов процес, или нова фаза в рушащата се легитимност на Тръмп вътре в САЩ. За седмица директният въпрос "Кой е Тръмп, самият Тръмп?" и подобни на него изместиха изцяло въпросите за приоритетните политики. Това само по себе си е победа за противниците на президента.
Към момента тясната електорална база на Тръмп си остава солидна. Процентът одобрение на президента отново падна с няколко пункта и стигна 34%, отново рекордно ниско. Но изданието "538", което прави собствени изследвания и интегрира множество други, смята, че групата на колебаещите се избиратели, благодарение на които Тръмп (както в повечето оспорвани избори) печели, показва начало на свиване. Промените в тази база, а от нея и в електоралното ядро, са ревностно наблюдавано развитие от страна на републиканците. Съдбата на Тръмп както генерално, така и по определени насоки на политики зависи пряко от тези отношения и ще бъде така поне до края на 2018 година, когато има междинни избори.
Отвъд ефектите върху избирателя изслушването на Коми има и преки институционални следствия. Стана ясно какво прави Тръмп в отношенията си дори с най-високите постове във федералното управление. По сведенията на Коми той е наредил всички от екипа му да напуснат, което е странно за официална среща. В разговора директно казал, че очаква, дори иска "лоялност", повторил думата няколко пъти. Казал колко не му харесва разследването на току-що напусналия Майкъл Флин за прикривани контакти с руски представители. Намекнал, че бъдещето на Коми се решава в момента, макар десетгодишният мандат да прави подобно решаване ирелевантно, освен ако срещу директора няма повдигнато обвинение за сериозни нарушения. И така нататък, един казуистичен шантаж от бизнес портфолиото на Тръмп. Очевидно обект на този шантаж е не само Коми, а целят му екип, оттам и самото ФБР, така е конституирана институцията, такъв е смисълът й. Това Тръмп не може да проумее, но то е ясно както за членовете на сенатската комисия, така и за широката публика.
Пред тази сцена зрителят, подпомогнат от коментарите след приключването й, естествено се пита две неща. Едното засяга възможността за криминално действие, именно възпрепятстване на правосъдие. Другото се отнася до развитието на казуса, какво става оттук нататък. По първия въпрос ще се спори дълго, без да има голям шанс за решение, просто той ще остане спорен. Но това не е никак малко и всъщност пренася въпроса за криминалното действие в по-общия въпрос за по-трайните следствия от изслушването.
Първото следствие има тесен институционален смисъл. Конгресът даде мандат на Робърт Мюлър, бивш директор на ФБР, да провежда независимо разследване на руската връзка. След прослушването на Коми и сведенията, които цяла Америка получи по казуса, разследването придоби неимоверни значения, дори истерични измерения за американската публичност. Един разумен, умерен президент, дори да има основания за тревога във връзка с участия на свои сътрудници, би избегнал тази клопка. Тръмп сам си я създаваше доста време, с характерна упоритост. И очевидно дори за екипа му я заплиташе отвътре, докато се опакова в нея доста плътно.
Разнообразни аспекти на случая някак естествено се събират в един фокус - поведението на Тръмп. Не уволнението само по себе си; не толкова и другите уволнения или неудачни назначения; не и подозираното, но недоказуемо възпрепятстване на правосъдие.
Казусът е фаза в изграждането
на президентския образ като неуместен
В много страни на Европа бързо и без никакъв свян политици и граждани си казаха, че не биха искали да имат подобно бедствие за държавен лидер. Казаха го и през изборите в Холандия, Франция, чрез цялостната нагласа, която Тръмп бързо формира из ЕС. Същият този образ тормози медии и образован елит на САЩ от момента на появата си в президентска кампания, още отпреди две години. Консервативният избирател на Тръмп, който гласува и за републиканци в Конгреса, обаче ще остава още дълго в състояние на вътрешно отричане, че е излъчил този именно президент.
В САЩ обаче за разлика от обществата в Югоизточна Европа или много азиатски региони култът към конституцията и 200-годишните институции е също израз на масовите консервативни нагласи. Фриволната и безотговорна работа на високи равнища на федералната администрация може да бъде образ на онова, срещу което гласуваха множество избиратели на Тръмп, а именно "стила Обама", който им изглежда лековат, несериозен, артистичен, левичарски, в крайна несъответен на строгостта и солидността на основните институции.
След изслушването на Коми публичният спор за образа на Тръмп – кой всъщност е автентичният му образ – се изнася още по-категорично в плоскост, в която той няма интерес да присъства. Един максимално прединституционален персонаж няма високи шансове да спечели тази битка. Обитавайки своята Тръмп организация, Доналд Тръмп може да уволнява всеки и всички, както диктува по-тесният му интерес. Но безумстването из федералните институции наподобява лява революция, която едва ли е мечтаното състояние на средния американец. Благодарение на произвол и невъздържание на президента този същия американец, вчера гласувал за него, сега ще наблюдава по-внимателно и с повишена чувствителност разследванията. Тръмп сам го тласна към това.
В крайна сметка изслушването на Коми помогна на Тръмп да се върне към зоната на кампанията. Той предпочита тази арена, на нея имаше шеметен успех. Но сега срещу него стоят институциите на разследването и разузнаването, а не нискоефективният щаб на Хилъри Клинтън. Ситуацията се усложнява от факта, че комплексът разузнавателни институции беше критикуван многократно от Тръмп и несъмнено е мотивиран да свърши работата си максимално добре. Сюжетът е протяжен, нещата са двусмислени, нищо няма да приключи бързо. Но това е посоката на новата кампания.
Текстът е от поредицата "Факторът Тръмп". В нея ще четете анализи за действията и ефектите от тях на президента на САЩ. Неин автор е Стефан Попов от "РискМонитор".
