Метаморфозите на съдийското самоуправление
Поради огромното значение на свободната воля на всеки магистрат за да имаме независимо и ефективно управление на съдебната система, "Дневник" публикува текста на съдия Татяна Жилова от блога й в социалната мрежа. Тя е номинирана от колегите й за член на Висшия съдебен съвет от съдийската квота.
С промените в Закона за съдебната власт съдиите получиха някои допълнителни права, с което се постави началото на дълго чаканото така наречено "съдийско самоуправление"
На първо място се отне възможността на командированите съдии да гласуват в общото събрание – така административният ръководител, който ги е командировал, загуби подкрепата им.
На общото събрание на съдиите бяха дадени следните правомощия:
- да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и да изслушва всички кандидати;
- да изслушва предложените от председателя на съда кандидати за негови заместници и да изразява становище относно предложенията;
- да приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи.
Решенията на общите събрания не са задължителни за ВСС, но ВСС е длъжен да ги обсъди и да ги подложи на гласуване. В случай, че отхвърли предложената от общото събрание кандидатура за председател на съда, ВСС трябва да мотивира решението си като изрично посочи кои качества на предложения кандидат счита за неприемливи.
Нали това искахме – нашата воля да се чуе от кадровия орган ВСС!
Достатъчно зряла ли е обаче съдийската общност – отглеждана дълго време под родителските грижи на ръководството, за да прояви активно и отговорно отношение към управлението си? Дали не продължаваме да гласуваме както преди, водейки се от удобното разбиране, че не си заслужава да се конфронтираме с административното ръководство, защото то така или иначе ще направи, каквото е решило – по-добре за всеки случай да го подкрепим?
— Боя се, че не мога да се изразя по–ясно — отговори много учтиво Алиса, — защото аз сама не го разбирам. Да бъдеш в един ден ту голяма, ту малка, е доста объркано.
— Не е! — рече Гъсеницата.
— Може би Вие не намирате, че е тъй — каза Алиса, — но когато ще трябва да станете какавида, а това, знаете, ще се случи някой ден, и след това да се превърнете в пеперуда, мисля, и на вас ще се вижда някак странно, нали?
За някои от съдиите самоуправлението може да е все още труден и странен процес. Който дълго време е пълзял, не може да полети изведнъж. Някои няма да се променят – за назначенията си дължат услуги, но сметката плащаме всички ние.
А за други свободата да изразяваш позицията си не е толкова далечна – за сега те просто избират да не присъстват на общото събрание, защото не желаят да гласуват за определено решение против съвестта си. Нека не ги виним, нужно е време.
Да си какавида не е много достойно, но не е и толкова укоримо – все пак метаморфозата е неизбежна.