Изедничеството и гражданите
От седмици размишлявам – доста лениво, да си призная – върху думата "изедник". Не я употребяваме достатъчно, тъй като тя още носи замърсявания от мига, в който премиерът Жан Виденов обяви, че за липсата на хляб в държавата били виновни "новите чорбаджии и изедници". Произвеждали банички за богатите, вместо – хляб за трудещите се...
Да, ама това беше преди 21 години вече. Не ни е виновна думата, че някой я е омацал векове след нейното възникване. Сама по себе си, тя доста добре описва определен тип обществен хищник, който се опитва да изяде всичко, което види.
Размишлявах лениво върху този въпрос, докато тия дни не прочетох Декларация, пусната от Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. Ленивостта ми мина и реших да пиша.
В тази си Декларация, публикувана дни след референдума в Трън, три от четирите български работодателски организации ни уведомяват за следното:
"Липсата на опит в прилагането на дълбоко демократичните по своята природа принципи при произвеждането на национални или местни референдуми е в състояние да ги дискредитира. Да предизвика опасни противопоставяния между различни социални структури, да блокира прилагането на правни норми, неминуема последица от което ще бъде нежелан от никого политически и социалноикономически застой."
Не сме дорасли до референдумите. Още сме малки и глупави.
И ако много започнем да референдумстваме, ще произведем само улични побоища, хаос и анархия.
Ден по-късно Владимир Путин съобщи на собствения си народ, че още не е дорасъл до онази демокрация, която я има "в САЩ, Германия или Франция". Бавничък бил, та да си се развивал "постепенно, поетапно". Според Путин, прекомерната демокрация би навредила на суверенитета на Русия.
Според наши работодатели, гражданското участие е враг на добрия бизнес климат:
"Затова, водени от тревогата за възможни манипулации и превратно използване на референдумите, категорично заявяваме нашето желание да не бъде възпрепятствано изграждането на благоприятна бизнес среда. Това не би довело до нищо друго освен до дълбоко подриване основите на демократичната държава и до отслабване градивната сила на гражданското общество."
За да разберем, какво се крие зад натрапчивите разсъждения на Путин за "суверенитета", "вертикала на властта" и подобни, ни стига да приложим една дума – "диктатор". Да се пробваме да приложим нашата си дума "изедник" към Декларацията на КРИБ, АИКБ и БСК.
Става ли дума, в досега провежданите местни референдуми и особено – в Трън, за офанзива срещу "благоприятната бизнес среда"; или хората си пазят собствеността и общностите, в които живеят, от някой, който иска да дойде и да ги "изяде"?
Преди години, в референдуми в Бургас, Созопол и други южни общини по морето, хората гласуваха против петролопровода Бургас-Александруполис, защото той щеше да им "изяде" наличния поминък, като отрови околната среда и изтреби рибата. Ни туристи, ни – риба. На референдума в Стара Загора оня ден се решаваше, дали някой да "изяде" парк Бедечка. На референдумите, преди време, в Горна Малина и Радомир гласуваха против същото, като морските общности: да не допуснат появата на открити мини, които да обезсмислят собствеността им, като "изядат" околната среда.
Казусът "Трън", който пропагандните органи на "едрия капитал" се опитват да опаковат като "офанзива против бизнес средата" е, дотук, най-ясният. Стигайки 60 на сто участие, този референдум стана задължителен. С резултат от 93 на сто против допускането на златодобив по открит способ, трънчани не позволиха такова разрушаване на средата си, което да обезсмисли тяхната собственост и да изяде тяхното бъдеще. Спряха изедник.
Откъде знаем това за изедника ли? От самото инвестиционно намерение на въпросните златотърсачи:
"Минната маса ще се отбива с пробивно-взривни работи, при които ще се ползват нафто-селитрени взривни вещества... При преработката ще се генерира 750 000 тона хвост."
Значи, на хората, живеещи в най-чистия район в страната, се предлагат всекидневни взривове и "хвост". Що е хвост, освен че на руски значи "опашка"? Това са 750 000 тона вода, в която се отлагат всички химикали, тежки метали и радиоактивни елементи, които участват в златодобива или са негов продукт. И това – всяка година. Откъде, пита се, ще дойдат тези 750 000 тона чиста вода, която, минавайки през производството, става отровен хвост? И къде отива хвостът?
Водата трябва да дойде от наличните реки и, вече отровена, да бъде съхранявана в "хвостохранилища" – отровни, често протичащи езера (няма у нас хвостохранилище, което да не тече, поне от време на време), намиращи се на стотина метра от най-малките села. Тези стотина метра са все нагоре по баира, та "хвостът", като се разтече, по-лесно да влиза във въпросните села.
С една дума: цялата налична чиста вода се изземва, за да бъде замърсена и върната в природата като отрова. Водата е "изядена" от изедника; за местните остават водоноски от Брезник.
Не само водата подлежи, според златодобивниците, на изяждане. Това се отнася до цялостната природна среда, както отново четем в инвестиционното предложение:
"Влиянието ще бъде значително, дълготрайно и необратимо поради изземване на полезно изкопаемо... Предвидените в ИП дейности ще доведат до дълготрайни и необратими промени във функциите и структурата на ландшафта. Той ще бъде изцяло антропогенизиран, с функциии на промишлен ландшафт. Ще се появят нови релефни форми (котловани, насипища и пр.)."
Идва някакъв и заявява, че ще изпие водата и изяде природата на хората; и те гласуват на референдум против него. Разбира се, че ще направят точно това. Какво ще правят без вода и без околна среда?
Иде реч за класическо, по Ботев "изедничество", което хората са намерили начин да избегнат не с инструмента на селското въстание, а – с инструмента на демокрацията.
Затова работодателите се саморазкриват като закрилници на изедниците, когато твърдят, във въпросната си Декларация, че хората не били дорасли до референдуми поради "липсата на опит". Дорасли са. Алтернативата на този демократичен инструмент беше – винаги е – именно въстанието.
Работодателите, ако искат да свършат работа, да не обвиняват хората, че подривали бизнес средата – а да огледат собствените си редици.
Бедността в България не е продукт на местни референдуми, а на налагания отгоре бизнес модел
Който е изеднически.
Всеки работодател, който системно не плаща на работниците си – е изедник. Изяжда техните пари.
Всеки монополист също е изедник, тъй като изяжда възможността за появата на конкуренция. А липсата на конкуренция води до поне две изяждания: на възможността за справедлив и открит пазар с много участници; както и на онова сваляне на крайните цени, което е продукт на правилно конструираната пазарна икономика.
Изяждат се възможностите на хората да участват като производители; и им се изяждат, чрез монополни цени, парите в качеството им на потребители.
Всеки корумпиран политик е също дважди изедник
- яде от парите на хората; и изяжда справедливостта, за чието поддържане изобщо съществува държавата (и държавниците).
Всеки представител на "едрия капитал", който огражда и залива с бетон защитени черноморски територии, е поне троен изедник: веднъж, изяжда законовия ред, като го нарушава; втори път – изедник е на природни ресурси, които са общи – на всички граждани; и трети път – изяжда възможността бъдещите поколения да имат достъп до общия ни патримониум.
Когато всяко подобно изедничество се натъкне на гражданска съпротива, изедниците отвръщат с попържни по гражданите. Ако те са само местни – значи са "прости" и "не си знаят интереса". Ако се намесят граждански организации – значи това са "зелени рекетьори", чиято единствена цел е да няма развитие и всички да са бедни, за да забогатяват американците.
Хората се оказват главната пречка пред гладкото функциониране на изедническата "бизнес среда". Може би затова в инвестиционното намерение на трънските златотърсачи се е гушнала и следната надежда:
"Населението в селищата, в чиито землища ще се развива инвестиционното предложение, е малобройно. Благоприятно обстоятелство е ниската гъстота на населението."
Логиката е очевидна.
Хората са проблемът пред изедничеството.
Колкото по-малко хора – толкова по-малък проблем
А в крайна сметка, колко му е да изселиш в някой блок в Перник три трънски села, когато останат без вода и жизнена среда, но затова пък почнат да мрат от вдишването на отровния прашоляк, произвеждан от взривните работи в откритите мини? Не беше долкова отдавна, когато Великият кондукатор, другарят Чаушеску, с един замах ликвидира две хиляди села в Румъния...
Най-смешното е, че работодателските организации, веднъж обявили хората за основния си проблем, после реват, че няма хора. Докато неговите пиари са дописвали текста на въпросната Декларация против референдумите, шефът на КРИБ Домусчиев тръби из всички медии: "Положението в работната сила в България е бедствено". И иска да вкарва работници от други страни.
Значи, когато изедничат – искат наоколо да няма хора. Когато трябва обаче някой да им работи – защо нямало хора?
Да обобщим. В България няма да има добра бизнес среда, но ще има бедност; и хората ще отказват да се закрепостяват към някой, който се отнася с тях като с роби и не им плаща – така ще е, докато изедниците продължават да описват себе си като някакви благодетели, атакувани отвсякъде от някакви си граждани, които им се мотаят из краката с някакви си референдуми.
Спрете изедничеството и няма да има референдуми против него. Но пък ще има "благоприятна бизнес среда" и хората с радост ще се включват да работят в нея.