Преди три години малко хора бяха чували за белокосите Бърни Сандърс и Джеръми Корбин. В момента обаче те са начело на възраждане на политическата левица в САЩ и Великобритания, което до голяма степен се дължи на младите избиратели и особено на тези, които тепърва започват да се интересуват от политика. Как 70-годишните социалисти спечелиха 20-годишните студенти?

Малко преди извънредните избори във Великобритания на 8 юни британският таблоид "Дейли Мейл" нападна Корбин и партията му със заглавието "Платформата на Лейбъристите ще ни завлече обратно в 1970-те." По отношение на икономическата и социалната програма, това не е далеч от истината – предложенията както на Корбин, така и на Сандърс за държавно здравеопазване, държавно-субсидирано висше образование и по-високи данъци за богатите са традиционни идеи на левицата през първата половина на 20-ти век.

Както отбелязва Сара Ленърд за "Ню Йорк Таймс" обаче, през 80-те и 90-те години те изпадат от програмите на левите партии, поели по "Третия път" на Бил Клинтън и Тони Блеър. Постепенно лявото се насочва към центъра, а традиционните му избиратели – работниците и бедните – де факто губят политическа представителност. Сандърс и Корбин обаче остават твърдо на левите си позиции и отпадат от ядрата на модерните леви партии.

Сандърс всъщност се присъедини към Демократическата партия в САЩ едва миналата година заради президентските избори. Преди да стане лидер на Лейбъристката партия във Великобритания, Корбин десетилетия наред беше депутат от лявото крило на партията. В този контекст сегашните им предложения не са нов, революционен път за лявото, а по-скоро завръщане към традициите и предаване на щафетата на социализма на новото поколение, пише Ленърд.

Тук е и разковничето – в сегашната действителност младите избиратели са едни от тези, които се чувстват изиграни от капитализма.

Както в САЩ, така и във Великобритания цените на висшето образование и на наемите – двата принципни разхода на студентите – непрекъснато растат. Това кара младите да взимат големи заеми, които след това изплащат с години. Според тях обаче родителите им са израснали другояче – при достъпни цени на жилищата и съществено по-достъпни университети. В очите на много от младите избиратели сегашното положение е резултат от драстичното понижаване на данъците на богатите през последните 40 години. В този контекст откровено социалистическата програма на Сандърс и Корбин е много привлекателна за младите.

Не по-малко важни са и събитията, оформили света, в който младите избиратели са израснали и живеят. За по-възрастните в САЩ самата дума "социализъм" е табу. Както Адитя Нигам отбелязва за "Уайър," по време на кампанията си Сандърс е атакуван и презиран за това, че се представя за "социалист" - дума, която все още е използвана като обида в американската политическа полемика. За родените на Запад след 1989г. обаче "социализъм" поражда асоциации не с тоталитарния СССР, а с утопичната представа за системата в скандинавските страни.

Икономическата реалност, в която младите за пръв път започват да си търсят работа или да взимат заеми е тази, останала след финансовата криза от 2008. В житейската им памет капитализмът и неговата дерегулация не е това, което отличава свободните САЩ от тоталитарния СССР, а е причината за ниските заплати, малкото работни места и невъзможно високите цени на недвижима собственост. "Много от нас не възхваляват, а се страхуват от капитализма," пише Ленърд.

Всичко това прави много от младите избиратели привърженици на възродените традиционни леви идеи, проповядвани от социалистите ветерани Сандърс и Корбин. В тези платформи те виждат рецептата за икономика, която няма да обслужва само богатите, но и тях – която ще направи в пъти по-достъпно висшето образование, влизането в пазара на труда и намирането на жилище.

Така в социалистическите идеи от първата половина на ХХ век много от избирателите под 30-годишна възраст за пръв път виждат това, което вълнува тях – и за пръв път се чувстват истински представени.