Като човек, посветил години труд и лична енергия на напредъка на отношенията между НАТО и Русия, няма как да съм доволна от състоянието на тази връзка днес.

През 2004, когато започнах работа в отдела за отношения с Русия, в НАТО цареше оптимизъм и увереност, че тежкото наследство от студената война е останало в миналото. Очакването на мнозина – наивно в ретроспекция – беше, че отношенията между НАТО и Русия могат да се развият подобно на тези с Европейския съюз, където доброто партньорство в една област става стимул за сътрудничество по други теми.

И така с оптимизъм за ново начало НАТО и Русия заработиха заедно в различни области. Например НАТО предостави на Русия иновативна и безопасна технология и инвестира милиони долари за обезвреждане на стари експлозиви в Калининград. В същия дух НАТО предостави на Русия възможност за участие в специализирани учения и технология за подводно спасяване, чрез която седем руски моряци бяха спасени от аварирала подводница край Камчатка през 2005 г.

Сътрудничеството премина границите на Алианса и Русия: работихме заедно по стабилизацията на Афганистан, а в началото на 2014 г. след почти едногодишни и сложни преговори бяхме близо до решение за съвместно евакуиране на химическите оръжия от Сирия.

Разбира се, не всичко беше цветя и рози. Имахме и сериозни разногласия - например относно системата за противоракетна отбрана на НАТО, решение, взето през 2009 г., или по решението на Русия през 2007 г. да спре да прилага Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. И въпреки това години наред споделяхме желанието да работим заедно по теми от общ интерес въпреки различията помежду ни с надеждата, че достигане на съгласие по някои въпроси в перспектива би ни помогнало да преодолеем и сериозните ни разногласия. За жалост се случи точно обратното.

Годините на трудоемки преговори и сериозни инвестиции бяха провалени заради едно решение, взето посред нощ – 22 срещу 23 февруари 2014 г. от 4-5 души (поне според думите на руския президент Владимир Путин, излъчени в този документален филм).

Началото на руската агресия срещу Украйна беше най-драматичния знак, че предпочитанията на Кремъл за това как трябва да бъде организирана международната сигурност се различават значително от вижданията на голямата част от международната общност. Само един пример – в реч пред ООН преди две години президентът Путин призова за ред, базиран на решенията от Ялтенската конференция; едва ли са много европейските държави, които биха приветствали подобна геополитическа уредба днес. Затова не е учудващо, че не само страните - членки на НАТО, но и практически всички страни в Европа, включително и съседите на Русия, отхвърлиха руските предложения за нов договор за сигурност в Европа, който Русия се опитва да наложи едностранно от 2009 г.

И въпреки всичко мнозина продължават да се питат дали все пак не е по-добре да сме по-прагматични – да продължим партньорството с Русия в областите от взаимен интерес и да оставим настрани неудобни теми, като силовото анексиране на Крим в разрез с международното право и продължаващата руска агресия срещу Украйна. В крайна сметка може би с времето партньорството ще помогне да изгладим различията?

Ние в НАТО години наред вярвахме в този подход, но реалността го опроверга. Партньорството ни с Русия беше по-близко и по-изчерпателно, отколкото с която и да било друга държава. Но въпреки нашия ентусиазъм и въпреки ползите за Алианса и за Русия партньорството не успя да надделее над сериозните различия помежду ни.

Причината е, че НАТО е общност, изградена върху споделени ценности и принципи. Няма как просто да ги сложим настрани и се съгласим, че е допустимо Русия да променя едностранно и със сила европейските граници. Граници, които самата Русия беше признала и се беше доброволно задължила да спазва.

Тези принципи са и принципи, под които Русия също се е подписала – например Основополагащия договор за отношенията между НАТО и Русия от 1997 г., Римската декларация от 2002 г., Хартата на ООН, Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. и Будапещенския меморандум от 1994 г. Какъв партньор е страна, която нарушава договорите си и погазва принципите, които твърди, че споделя?

Днес Русия продължава да нарушава суверенитета и териториалната цялост на Украйна и на Грузия и да държи войските си в Транснистрия против волята на молдовското правителство. При това положение как бихме могли са подходим "прагматично" към Русия? След първата насилствена и нелегална промяна на международно утвърдените граници в Европа от края на Втората световна война нито съвестта ни, нито историята биха простили това.

1. Принципите, на които е базирано съвременното международно право, са универсални и винаги надделяват над едностранното военно насилие.

2. Суверенитетът на която и да било държава не може да е относително понятие, което другите уважават само когато ги устройва.

3. Когато някой нарушава задълженията си по международното право, това не може да остане без последствия.

При дадените обстоятелства не можем просто да продължаваме прагматично сътрудничество с Русия все едно че нищо не се е случило. Но това не значи, че сме спрели всички връзки с Русия. НАТО нито иска, нито може да изолира Русия с тактики от времето на студената война. Силна и ефикасна отбрана в комбинация с реален диалог: това е пътят, начертан от лидерите на държавите - членки на НАТО, във Варшава миналата година.

И без да сме партньори, има много теми, които можем и трябва да обсъждаме с Русия. Особено в условия на засилено военно присъствие и чести учения е много важно да имаме отворени и изпитани канали за комуникация, включително и между военните, за да можем навреме да отстраняваме недоразумения и да предотвратяваме инциденти. Такъв диалог служи да намалява риска от евентуална ескалация и може да помогне за установяване на по-прозрачни и предсказуеми отношения помежду ни при дадените обстоятелства.

Тук важна роля играе Съветът НАТО - Русия. В 15-те години от създаването си той продължава да служи като платформа за диалог. Сега с Русия имаме дълбоко принципиални разногласия, но също и форум, където можем да ги обсъждаме, както и някои теми от взаимен интерес - например ситуацията в Афганистан. И НАТО, и Русия продължават да ценят този форум, защото дискусиите продължават по взаимно съгласие. Това беше базата за достатъчно конструктивни отношения до 2014, която продължава да има стойност и за двете страни.

След края на студената война отношенията НАТО - Русия бяха институционализирани през 1991 г. с влизането в Северноатлантическия съвет за сътрудничество и програмата "Партньорство за мир" от 1994 г. Преди 20 години бе подписан Основополагащият акт НАТО - Русия, с който тези отношения придобиха формална основа. Тя бе подсилена през 2002 г. с основаването на Съвета НАТО - Русия като срещи за консултации по актуални въпроси на сигурността и пряко сътрудничество.

Ситуацията се промени с военните действия на руснаците в Грузия през август 2008 г. До пролетта на 2009 г. бяха замразени всякакви срещи в Съвета НАТО - Русия и сътрудничеството в няколко сфери. След това отношенията бяха рестартирани и срещите между двете страни продължаваха, но времето от преди 2008 г. така и не се завърна. Алиансът продължава да призовава Москва да се откаже от признаването за независими държави на отцепилите си райони Абхазия и Южна Осетия. Всички практически съвместни действия в гражданския и отбранителния сектор бяха замразени през април 2014 г. сред анексирането на Крим.

На практика съветът НАТО - Русия просъществува 11 години. Каналите за политически и военни комуникации остават отворени, периодично се провеждат срещи на базата на реципрочност, но това не е новото, което и Запада и Русия очакваха преди едно десетилетие.