Купуването на ненужни неща, прекомерното ядене на месо, хабенето на вода и пътуването с коли и самолети. Това са главните неща, с които милиони потребители допринасят за глобалното затопляне и замърсяването на околната среда. И те се случват значително повече в богатите страни, в които има значително обществено неравенство.

Това пише професорът по география в Оксфорд Дани Дорлинг в новата си книга "Ефектът на равенството" (The Equality Effect), част от която беше публикувана в "Гардиън".

Тезата на Дорлинг се основава на изследвания, които показват различни по сила корелации между това колко е "неравна" една страна и колко в нея присъства някой признак на замърсяване на околната среда. Социалното неравенство е изчислено според числеността на принадлежащите към групите на най-богатите 10% и най-бедните 10% в дадената страна. Признаците за замърсяване включват от годишната консумация на месо на глава на населението до средното количество събрани отпадъци.

В изследванията са обхванати 25 богати държави, сред които САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Япония, Канада и други. Изследванията показват, че по повечето показатели за замърсяване водят САЩ, които са и "най-неравната" страна според тях. В страни с най-малко неравенство като Норвегия, Белгия и Япония показателите за замърсяване са далеч по-слабо изразени.

Дорлинг смята, че закономерността между неравенството и замърсяването е ясна, макар и невинаги еднаква. В считаните без големи социални контрасти Дания и Швейцария се забелязва количество събрани отпадъци на глава от населението, подобно на това в САЩ. Дорлинг предполага, че това е по-скоро резултат от по-доброто отчитане в двете европейски страни.

Други резултати, които на пръв поглед не се вписват в тази корелация, също имат лесно обяснение, твърди той. Пример за това е голямата консумация на месо в Нова Зеландия и Австралия, обяснена с традициите им за отглеждане на добитък. По-честите самолетни полети в Норвегия и Канада са обяснени с отдалечеността и трудния достъп до населените места.

Според Дорлинг като цяло закономерността е съществена. Той я обяснява с разликата в заплащането. "Ако плащаш на едни хора в много пъти повече, отколкото на други, те започват да третират по-бедните по-зле, с по-малко респект и съчувствие. Когато разликите в заплащането са по-малки, хората осъзнават, че имат много общо помежду си".

Така според него се създават две противоположни култури. В едната човек се интересува само от себе си и от печалбата си, консумира повече "ненужни неща" и не се интересува от последствията за други хора. В другата пък хората осъзнават ползата от общите блага като обществения транспорт и пестенето на вода, консумират по-малко "ненужни вещи" и гледат на последствията като общи.

За Дорлинг е ясно коя култура е по-добра както за околната среда, така и за обществото. Неговото предварително заключение е, че "икономически по-равните страни средно се представят по-добре в широка гама от мерки за опазване на околната среда". "Когато напълно разберем вредата, която неравенството причинява както на околната среда, така и на обществото, ще осъзнаем нуждата за промяна", допълва той.