Организаторите на наградите "Еми" - телевизионният еквивалент на оскарите, бяха позабравили какво е да имат в списъка с номинирани актьори такива имена като Никол Кидман, Кевин Спейси, Сюзън Сарандън и Антъни Хопкинс. Но именно носителите на оскари за играта си на големия екран бяха представени на 13 юли.

Доскоро двата свята рядко се срещаха. На киното се гледаше като на по-стойностната форма за роля, която всеки актьор бленува. Телевизията в най-добрия случай беше трамплин за талантите към киното, а в най-лошия – пансион за вече залезлите кинозвезди.

През последните години това се промени. През 2014 носителят на "Оскар" Матю Макконъхи получи наградата на критиците за най-добър актьор в драматичен сериал. В благодарствената си реч той обясни защо е преминал от киното към телевизията. "Коя друга форма дава на актьорите и сценаристите това "апетитно" първо действие, в което е цялото развитие на героите, което така обичаме", каза той.

Освен чрез възможността за по-дълги сюжети сериалите привличат известните актьори – както и сценаристи и режисьори – и по други начини. Големите аудитории и все още ненаситеният пазар за висококачествени сериали позволяват на студиата да поемат повече рискове – което позволява и по-голяма творческа свобода. Популярността и статусът, на който телевизията вече се радва, я прави не трамплин към киното, а подиум със собствен блясък, на който всеки начинаещ актьор мечтае да се изкачи.

Но преселението на толкова много талант към телевизията нямаше да се случва, ако креативността в киното не беше в упадък. Продукцията на Холивуд до голяма степен се свежда до скъпи филми с огромен бюджет за специални ефекти и екшън сцени. Понеже създаването на блокбъстър е по-скъпо от всякога, студиата предпочитат да заложат на сигурно. Затова избират изпитани с времето – и съответно изтъркани и схематични – сюжети и герои. От първите пет филма по представяне в боксофиса за тази година три са по комикси – "Пазители на галактиката 2", "Жената чудо" и "Логан", един е продължение – "Бързи и яростни 8", и един е римейк - "Красавицата и Звяра".

В телевизията се случва обратното. Някога най-гледаните сериали бяха също толкова изтърканите и схематични полицейски драми и семейни ситкоми. През последното десетилетие те бяха засенчени от ново поколение продукции. Техните сюжети се развиват не в рамките на един епизод, а на цял сезон. Това позволява не само отхвърляне на формулите, но и споменатото от Макконъхи постепенно и дълбоко развитие на героите, за което във филмовите два часа просто не достига време.

Популярността на сериали като "Игра на тронове" и "Къща от карти" донякъде е резултат от тяхното качество и бюджети, вече доближаващи тези в киното. Последният сезон на "Игра на тронове" например струваше около 100 милиона долара – малко повече от филма "Логан" (поредният от поредицата "X-мен"). Голяма заслуга има и бизнес моделът за разпространение на новите сериали, избран от техните създатели – HBO и Netflix.

Сложните, дълги сюжети изискват внимание и постоянство от зрителя, непостижими в телевизионната програма на излъчване. Затова епизодите се излъчват в интернет, където могат да се гледат по всяко време и от най-различни устройства. По този начин те са достъпни и за хора, които нямат телевизия, които са все повече – в САЩ през първото тримесечие на 2017 броят на телевизионните абонати е намалял с рекордните 2.4%.

За да могат да си позволят да заобиколят телевизионните канали и да изградят собствени мрежи, компании като HBO и Netflix изискват месечна абонаментна такса. Това едновременно ограничава тяхната аудитория, но и ги освобождава от така ненавижданите от зрителите реклами.

Предстои да се види дали този бизнес модел е способен да издържи на все по-скъпата продукция на все по-впечатляващи сериали. С нарастването на техните бюджети нараства и опасността телевизията да последва пътя на киното, произвеждайки само сигурни, клиширани творби. Може да се окаже, че зенитът на златната ера на телевизията вече е преминал.