Преди години бях в Страната на утринната свежест и Великия вожд. Авторката на книгата за Северна Корея "Доклад на химическия молив за зелената амеба" неотдавна се завърна от там, за да установим, че единственото, което се променя, са имената на вожда - Ким Ир Сен, Ким Чен Ир, Ким Чен Ун.

Чистота и блясък, зелени паркове, широки като в Париж, булеварди, импозантни сгради, луксозни хотели, величествени паметници на вождовете. Армия от девойки, метящи улиците, докато не остане прашинка. Малко коли, кристален въздух, тълпи от усмихнати жени с пъстри рокли и мъже с униформи. В центъра на Пхенян, зад голяма река, на потънал в зеленина площад се издига монумент на идеите Чучхе. 170-метров железобетонен факел на фона на скулптури на народа, на армията, на работниците, на плодородието/селяните/, на интелигенцията и децата.Зад тях стена от разноцветни мраморни плочки с имената на хора, изповядващи идеите. Най-много от САЩ, защото, според корейците, те най-вече страдат от капитализма. Идеите Чучхе - опора в собствените сили, и Сонгун - предимство на военните пред гражданските дела, са разработени лично от Ким Ир Сен на базата на неоконфуцианство, хегелианство и марксизъм-ленинизъм. Бог няма, човекът е господар на света, но разчита само на себе си.

Всички гости на "последния бастион на комунизма" имат придружител /моите бяха трима/ и трябва да се движат само на определени места. Ако за миг обаче успееш да надникнеш зад опушените стъкла на колите или черните завеси на купето във влака, веднага разбираш, че си

Граф Потьомкин, любимец на руската императрица Екатерина Втора, заселвал с бежанци от Балканите, включително българи, южните райони, извоювани от Османската империя. Когато императрицата потеглила по Днепър на инспекция, графът наредил по бреговете декори на красиви селски къщи. По ливадите пасели, закарани преди това, стада, а празнично облечени селяни, пеели и танцували.

Луксозното село Кионгдонг на границата с Южна Корея е буквално Потьомкинско село.Там не живее никой, а високоговорители излъчват денонощно послания към южнокорейците. Но само двама досега са се възползували, а в обратната посока са минали 28 000 души. Въпреки че е страна с древна култура - повече от 5000 години, прекрасна природа и климат, полезни изкопаеми -въглища, олово, волфрам, цинк, уран, графит, желязна руда, мед, злато, сребро, нефт, брутният вътрешен продукт на Северна Корея е 57 пъти по-нисък от този на Катар и е сравним с този на Кот д,Ивоар и Сенегал. Средният месечен доход е 50 долара, над 6 милиона се нуждаят от храна, а една трета от децата страдат от хронично недохранване.

Заедно с Афганистан и Сомалия, Северна Корея е най-корумпираната държава в света. Тя е и най-милитаризираната - с 9 500 000 милиона военен персонал, ядрена и космическа програма, химически и биологически арсенал, човешки торпеда и най-добрите в света хакери. За финансирането на военната машина се търсят и не традиционни източници като, според американски източници, наркотрафик и производство и търговия с фалшива валута. Страната се управлява от военните, начело с внука на Ким Ир Сен, Ким Чен Ун.

По официалния календар Чуч в Северна Корея сега е 102 година, като летоброенето започва с рождението на основоположника Ким Ир Сен: "Вечен президент", "Велик вожд", "Любим ръководител", "Скъп лидер", "Най-върховен генерал", "Наш баща". В страната има над 40 000 негови, и на наследниците му, паметници,техни портрети са по гарите и летищата, в домовете /при пожар трябва се спасяват първо те, а после хората/, на значки, които всеки трябва да носи, близо до сърцето си. Уникалният мироглед на корееца е продукт на усилията и вижданията на Ким Ир Сен, който е планирал всеки детайл от ежедневието на народа. Той няма достъп до чужда култура. Страната е на предпоследно място в света по свобода на медиите, Интернет е ограничен, контролиран и цензуриран, държавната радиостанция е единствена и задължителна. Стига се и до абсурди - джинсите са забранени, при фризьора трябва да се избира от 28 одобрени прически, всички крушки трябва да са по 80 вата, а стъпалата на сградите по 17, 78 см.

Дано лекарката и сестрата да не прочетат това и си останат с блажените илюзии за възможното бягство от глобализма.