Вавилонски кули в градския център на София
София не е най-добре планираният град, вероятно защото не е допуснала до себе си нито французина Осман, нито германеца Мусман, и ако не е била решителността (и заема от лондонска банка!) на кмета Димитър Петков през 80-те години на 19 век, кой знае как щяха да изглеждат днес централните ни улици и дали щяхме да се разхождаме из Градската градина и да се гордеем с Минералната баня. Едва ли щяха да ни посрещат и изпращат каменни орли и лъвове над реки, които нямат нищо общо със Сена, Темза или Дунав, но дават илюзията на столицата ни, че може да се мери с Париж, Лондон или Будапеща, или поне с Габрово заради знаковите му мостове в прослава на индустриалния му възход още в първите десетилетия на 20 век.
Но красотата на София ни идва главно от добре планираните паркове и от изящната, на места еклектична, европейска архитектура.
Макар и прави и дълги, по начало плътно застроени, улиците в централната част на града започват да ни отесняват, защото отдавна вече хармонията между архитектурните изящества от първата половина на миналия век е нарушена от дразнеща сетивата и вредна за здравето дисхармония с новото строителство. Та поизтърканата метафора с образа на библейската кула ми хрумна, като тръгнах по ул. "Искър" в първия слънчев ден на тази пролет. Виждали сме я на картини – грозна и зъбата, защото строителите й не си разбирали езиците...
Ами пред очите ми се редяха къщи, които говореха на различни архитектурни езици, само че някои крещяха, а други шепнеха, трети пък кокетничеха с предвзета интонация. Те трудно и съжителстват, защото едни отнемат въздуха на други или ги лишават от естествената светлина, а от шума изобщо няма къде да се скрият хората в тях. Като се върви от Банята към Канала, на пресечката с ул. "Будапеща" се вижда една достолепна красавица в бяла премяна и богато орнаментирана фасада. Трябва да е строена през първите години на миналия век за заможен търговец, който е възложил дома си на някой от именитите западноевропейски архитекти, творили в България, или на един от отличилите се в политехниките на Австро-Унгария и Германия български техен колега. За трийсетина години след Освобождението
те са превърнали София от село на кръстопът в европейски град
благодарение на далновидни управници,
но и на клиенти с чувство за красота и граждански дълг
Класицизъм и сецесион са дали облика не само на улиците, но и на столицата ни. След като няколко години разглеждам и описвам хубави сгради, установих, че до едно време е можело да познаеш хората по къщите им. В този бързо развивал се квартал между гарата и историческия център търговци, лекари, професори са купували или възлагали красиви стилни къщи, отстоящи една от друга на благоприятно за обитаването им отстояние - с въздух, слънце и зеленина. Днес съседка на бялата принцеса с бижу, с френски покрив и кобилица е една ефирна стъклена сграда със същата височина, притаена зад бухнало дърво, така че двете не са в конфликт.
На отсрещния ъгъл цял комплекс многоетажно ново строителство се е вместил между двуетажните еднофамилни къщи, след като вероятно е премахнал няколко от тях и силно е притиснал една оцеляла късметлийка с бледозелена фасада и кокетна стреха. Неизбежно е с напредването на времето и начина на живот да се увеличава етажността и гъстотата на обитаване, но е важно да се отчита и да се запазва паметта на града, като се изгражда стойностна архитектура в хармония с оцелелите й съседки.
В този разностилен "ансамбъл" 6-етажният водач се е разпрострял на две улици и властва с дръзко стърчаща над покривното ниво кула с обли форми и надградени многоъгълници, отворени към небето. Тази неумела имитация на куполите над органично вписаните кули по 100-годишни сгради на тази улица може и да не се вижда от тротоара, но това не оправдава липсата й на естетика. Явно е предназначена за обитатели, които хем искат да живеят в центъра на София, хем да се чувстват като във вила в полите на Витоша, ако се съди по облицовката на двете фасади. Една по-евтина и стилна имитация на околните мазилки би звучала по-органично.
На долепената съседка балконите са подредени шахматно спрямо предишните, което може и да е търсен ефект, но буди недоумение. Допряната до нея трета сграда има изцяло стъклена фасада – сякаш за да изкупи обидата към отсрещните образци на старата архитектура, като поеме отражението им и така ги удвои. Имам чувството, че
това ново строителство иска да надцака старите къщи
и ако не ги разруши,
то поне да ги остави да се спихнат
притиснати от двете страни, както може би ще се случи скоро с резедавата къщичка между четирите високи в този архитектурен хоровод.
На пресечката с ул. "Раковски" се издигат две почти еднакво високи сгради от две различни епохи. Освен етажността, те нямат нищо общо помежду си и не познават архитектурните си езици. Лявата е деликатно орнаментирана, дясната е парвенюшки показна с часовник в абсолютен дисонанс с предназначението й. Новодошлата се опитва може би да намигне на обитателката на квартала от 30-те години на миналия век с някакви познати архитектурни елементи по корниза, но те остават неразбрани. Гостите на хотела под нелепата часовникова куличка изобщо не ги интересува – днес са тук, утре ги няма. По левия тротоар по-нататък, до една неокласически изискана къща с почти възрожденски детайли строят нещо много високо, с твърде агресивни машини за това тясно градско пространство, непригодено за вибрациите и грохота на модерната техника. Навярно ще запушат и прозорчетата по калкана на съседката от другата страна на строежа.
Пълна липса на зачитане или съобразяване
със сътвореното от колеги-архитекти
преди нашия 21 век
Тази тенденция достига кулминацията си на пресечката с ул. "11 август"! Дали изобщо някой от инвеститорите или проектантите си е задал въпроса, какво трябва да се е случило на тази дата, че и улица са назовали на нея? Шипченската епопея е забравена в ненаучената история на родината. Важна е печалбата. Само че за да спечелиш от нещо, трябва да му вдъхнеш живот, което явно не се е случило с построената преди десетилетие и все още необитавана сграда на ул. "Искър" 42. При това са я снабдили и с нещо като стражева кула от Средновековието. Ако дадем воля на фантазията си, може да предположим, че е изградена върху стара къща, "социализирана", със запазен или възпроизведен фриз, но й е добавена констукция за подпиране, която реално е калкан, закачен с три реда греди към сградата, така че едната й фасада е сляпа, като гледа към плътна калканна стена на същата сграда, но оттеглена в пространството...
Какъв ли ще е животът на тази архитектурно-строителна приумица? Не случайно още никой не я е населил досега: стърчат кабели, има заложена инсталация, но няма осветителни тела.
Колкото и да се променят през времето строителните норми, човешката топлина и добрият вкус са неизменна спойка на всеки градеж. Много от стогодишните къщи на София са оцелели, въпреки бомбардировките. Колко ли от нафуканите им съседки ще посрещнат 22 век?
Снимките са на Александър Геров. Консултант е арх. Евгени Гацов