Мечтата БНТ
Всяко царство рано или късно свършва. И на всеки директор на БНТ му е писано да предаде щафетата на своя наследник, когато този час настъпи. А той винаги идва. Вяра Анкова ще отстъпи директорското място на онзи кандидат за поста, когото Съветът за електронни медии (СЕМ) одобри. Но вместо да се впускам в несигурната игра на прогнозите, реших да помечтая.
Днес сякаш забравяме да мечтаем за неща, които не са свързани с нас. Свикнали сме да критикуваме, да се зъбим. Да обясняваме за пореден път защо България не е нормална държава. Критиките, разбира се, са полезни. В тях няма нищо лошо. Но защо от време на време, за да се разведрим и обнадеждим (ако това изобщо е възможно), не си позволяваме и да помечтаем. Каква би била мечтаната България например? Липсата на подобни мечти не е ли едно от заболяванията, от които страдаме? Не пропускаме ли по този начин градивния потенциал на мечтите? Не са ли едни от най-големите открития и блага, с които разполагаме в нашето време, едни бивши мечти? Не са ли отлежавали те в нечия глава и не са чакали времето, в което биха могли да се осъществят? И не е ли имало безброй успешни опити за борба с времето в името на привидно неосъществими мечти? Които в крайна сметка са ставали реалност?
Мечтаната България е интересна и широка тема. И на нея ще й дойде ред някой ден. Въпреки че с удоволствие ще следя всички коментари под този текст, ако искате да споделите. Мечтаната БНТ на свой ред е по-малка тема, която обаче също предизвиква моя интерес. Затова и ще си позволя да пофантазирам малко. А ако имате разногласия с мен, моля ви, помечтайте и вие. Всеки има право на това. В мечтите рядко има императив. Това им е хубавото. И така:
Прекрасно би било някой ден БНТ да осъзнае, че
тя е уникална
на българския медиен пазар. На първо място, тя е основата, на която стъпват всички останали телевизионни медии. На второ място (и още по-важно в днешната ситуация), като държавна медия тя има финансов ресурс, който й позволява да не обвързва изцяло продукцията си с рейтинги и търсене на всеобща гледаемост. Не, това не означава, че БНТ трябва да стане маргинална и съответно негледаема от масовия зрител телевизия. Но е хубаво всеки шанс за подобряване на статуквото да бъде използван. БНТ разполага и с такъв потенциал. Достатъчно е да излезе от съревнованието с другите телевизии и да прави нещата както за рейтинг, така и с идеята, че като най-масова съвременна медия телевизията може да бъде важна
част от промяната и оздравяването на българското общество
Добре е да си поставя за цели да повдига важни проблеми и да показва възможно най-различни гледни точки към тях. Добре е да мисли как това може да се осъществи по възможно най-съвременни начини. И най-сетне в българския ефир да грейне една телевизия, за която качеството е по-важно от количеството. Това без съмнение би била огромна победа.
БНТ спокойно може да черпи идеи от други европейски национални телевизии, където съществуват редица добри практики, които биха могли да се приложат и тук. Но ако ще се прави това, задължително е БНТ да покаже, че може да прави нещата по различен начин. Защото българският опит с прилагането на чужди и добре работещи практики би трябвало вече да е показал, че най-лошото, което може да се случи, е тези практики да се налагат, без да бъдат адаптирани към българския контекст. Да се спускат отгоре и да се очаква, че просто ей така ще проработят.
БНТ трябва до краен предел да се опитва да налага
качествени български продукти
независимо дали става дума за авторски предавания, сериали, филми, музика и пр. За това и БНТ от моите мечти разполага с по-голям бюджет и може да си позволи да дава повече пари за нискобюджетно кино. За нови минисериали, тъй като, както виждаме, това е една от най-актуалните форми на телевизионния пазар днес, която за съжаление в момента почти отсъства у нас. А одобряването на проектите трябва да е прозрачно, да е ясно какви са правилата и по какъв начин се отпускат субсидии.
Ако не искаме все така да се чудим защо песни с безумни текстове печелят престижни награди, добре е БНТ да вземе отношение и по този въпрос. Да го осъзнае като своя мисия. Да издирва и налага млади и способни музикални изпълнители. И кой знае? Може би положението на наградите на "БГ Радио" в следващите години да не е толкова трагично, колкото беше тази година. И за това да е помогнала националната ни телевизия, като е впрегнала ресурса, с който и без това разполага.
В националния ефир има и остра нужда
от добри комедийни и сатирични предавания
Днес ситуацията с комедията е донемайкъде трагична. Едни от най-добрите български кинокласики са комедии. Което ни кара често да се питаме какво се е случило, за да изпаднем в такава криза на комичното днес. Ключът е привличане на нови хора. Създаване на авторски предавания. Опипване на почвата. Конкретна работа със съзнанието, че има ниша за запълване. В последните години "Комиците", откровено казано, се конкурират единствено със себе си. И то не в добрия смисъл на тези думи. А ако се върнем към БНТ, първото, което трябва да се направи в това отношение, е да се свали безнадеждно остарялото предаване "Шоуто на Канала". Всички помним предаването "Каналето", чийто наследник се явява "Шоуто на Канала, от силните му години, но от тях днес не е останало абсолютно нищо.
Друг важен пример ми се струва "Улицата" на Теди Москов, пример какви възможности дава авторското комедийно предаване.
Да не забравяме, че съществува и БНТ 2. Така че ще си позволя (тъй като това си е моята мечта) да излъчвам по нея повече
класически концерти, опера, театрални постановки
Дори ще подам ръка на най-младите, като сключа договор с НАТФИЗ и НБУ, за да може българският зрител да види какво правят най-младите в киното. Като изключим живото излъчване на театрални постановки, което е направо задължително, БНТ ще върне в ефира си и телевизионния театър. Но не онзи телевизионен театър, който помним. Не нещо направено с очевидно малко пари и изтъркано до безбожност. В никакъв случай "Чичовци", "Хъшове" и пр. за пореден път по стария начин. Не. Телевизионният театър може дори да привлече нова аудитория към театрите. Достатъчно е да се правят съвременни продукции от качествени екипи и да се използват предимствата, които дава телевизията като медия. А освен вече написани пиеси (български и чужди), както и класика, телевизионният театър би дал добра възможност и за продуциране на авторски проекти. Това ще даде възможност да се правят социални постановки, да кажем. Както и да се изпробват идеи, които биха могли някой ден да се реализират и в киното. Възможностите тук са почти неограничени.
Като говорим за авторски продукти, ще се върна за момент на
сериалите
Защото БНТ в мечтите ми има специален отдел, чиято задача е точно да мисли какви авторски продукции да прави телевизията. Като там се мисли и за конкретния жанр. В България има остра нужда от исторически сериали, да кажем. Както и от криминални. А тъй като съм в полето на мечтите, ще си позволя да си помечтая и за фентъзи, което стъпва не на чужди митове и легенди, както става и в много случаи в подобна литература от български автори. А стъпва на българския фолклор и вярвания. Нямам нищо против елфите и джуджетата, но ми се ще да видя и самодиви, хали и пр. Но интерпретирани по интересен начин и стъпили на свой ред на основите на фентъзи като жанр в световната литература. Ще си позволя дори да мечтая за българска фантастика, за която (вярвам) дори не трябват чак толкова много пари. Достатъчно е да се знае конкретния бюджет и да се работи. В киното, да кажем, съществуват достатъчно примери за нискобюджетни филми, включително фантастика. Не е невъзможно.
И последно, БНТ от мечтите ми има повече
силни публицистични предавания
които канят за гости истински професионалисти. Които не се страхуват да критикуват и да правят на пух и прах купчините митове, които битуват около съвремието и историята ни. Вярвам, че от това има остра нужда.
Всъщност темата се оказа по-широка, отколкото мислех. Да кажем, че това е 50% от БНТ на мечтите ми. Но ще спра дотук. Все пак е добре да оставим свободно пространство и на другите да помечтаят. Нали?