Архитектите на модернизма са били изключително стриктни към всички детайли в своите проекти. Това може да се види ясно на всеки оригинален чертеж на сграда от периода, както и разхождайки се сред такива здания. Мислено е за абсолютно всичко – от звънците на вратите, подовите мозайки, парапетите на стълбищата, до мястото на всеки прозорец и всяка тераса, или балкон. Архитектите на комплекс "България" Станчо Белковски и Иван Данчов са едни от най-изтъкнатите български модернисти и при този техен проект това внимание към детайла е очевидно.

Ако някой се стреми да опази това културно наследство, то той трябва да подхожда много внимателно към всеки детайл, знаейки, че всяка намеса, дори и минимална, ще доведе до промяна на автентичния проект от 1934 година. А проектът на "Иво Петров Архитекти" за промени по последните два етажа ще доведе до значително изменение на обемите на сградата и

Това е сериозна промяна на цялостния облик на сградата, вида ѝ, на това, което ще се възприема от преминаващите по улицата хора. Самата промяна се предвижда да се направи и по начин, сочещ за сериозно непознаване на стилистиката на архитектурата на модернизма. Сградата на хотел "България" е с ясни хоризонтални акценти, а фасадата е строга, изчистена и ритмична. Предвижданото разширение на последните два етажа е недопустимо, ако става дума за сериозен проект, по няколко причини.

На първо време, в случая става дума за мансарда – една отхвърлена през 1930-те години от модернизма форма. Противно на това, при оригиналния изпълнен през 1934-37 г. проект двата етажа са вдадени посредством тераси, което е par excellence част от лексиката на архитектурата на модернизма, към която безспорно спада хотелът. Сравненията със съседната сграда на ДЗИ (из изток) и намиращата се в непосредствена близост сграда на стария на х-л "България" (понастоящем сграда на Българската банка за развитие, надстроена, впрочем, също толкова неуместно) са нелепи – това са сгради, изпълнени в съвсем друг стил, от съвсем друг период, като тези стилове съвсем умишлено имат други, различни имена.

Втората причина е, че визуалният акцент в предложеното мансардно разширение е вертикален – прозорците продължават по цялата височина, а всички линии са вертикални. По този начин това разширение стои като кръпка, привнесена от друга страда и поставена насила отгоре ѝ.

В екстериорно отношение сградата няма нито една видима наклонена плоскост. Фасадата е напълно вертикална. Последните два етажа отстъпват стъпаловидно, с тераси. Това, което минувачът трябва да възприема са ясни хоризонтални линии.

Категоричнo неверни са изказаните твърдения в медийното пространство, че последните два етажа се виждат "само от небето" и причината е, че "проектантите на сградата не са ги смятали за важна част от нея". Целта да бъдат прибрани от линията на фасадата безспорно е уважението към съседната сграда откъм ул. "Бенковски" – днес сграда на ДЗИ, а по времето на строежа – на същия инвеститор, построил и хотел "България" – Застрахователното чиновническо дружество. С прибирането на последните два етажа силуетът на съседната по-ранна сграда се изявява, което показва уважение към впечатляващия купол със скулптурите на бележития проф. Иван Лазаров.

И тук идва времето за може би най-важния аргумент срещу предложените намеси – отговорът на въпроса защо тази сграда е придобила статут на културна ценност/паметник на културата през 1978 г.! Целият комплекс с хотела, ресторанта, зимната градина и голямата концертна зала е един от редките по своите мащаби, архитектурно и строително майсторство, внедрени технологии и използвани материали образци на архитектурата на модернизма у нас. Припознат е като ценност от национално ниво в качеството му на архитектурен, технически, естетически и културен паметник тъкмо с неговия проект, изготвен от арх. Данчов и арх. Белковски през 1934 г.

Свикнали сме с всякакви извъртания на термините в документите, и особено в прословутия ЗУТ. Тук

не е особено важно. Важен е крайният резултат – а с издигането на тази мансарда, напълно несъвместима с модернизма, резултатът е, че ще се наруши сериозно автентичността на изпълнения през 1930-те проект. Обектът необратимо ще изгуби стойността си на важен културен артефакт.

Желанието на собственика и проектантите да покажат уважението си и да възвърнат стария блясък на хотел "България" е достойно за похвала, но както понякога се случва добрите намерения могат да доведат до лоши резултати – умишлено или неумишлено. Недостатъчното познаването на стилистиката на модернизма и творчеството на архитектите от периода ще доведе именно до обезличаване на сградата и тя със сигурност ще изгуби достойнствата си на културна ценност.