Етика и естетика (или "красивите и умните" срещу грозната и глупава арогантност)
Съвсем не се искаше прекалено силен характер
имахме частица от необходимата храброст
но всъщност всичко това бе само въпрос на вкус
Да на вкус
който те задължава да си излезеш да направиш гримаса
да не спестиш подигравката
дори ако затова трябваше да падне
безценният капител на тялото
главата
Збигнев Херберт
Може би съм склонен към генерализиране, но за мен "постмодерният" морален релативизъм е едно голямо зло, което доведе до ответна реакция: до възход на религиозния фундаментализъм и тероризъм по свeта. Хората, които са морални релативисти, обикновено приемат не само че липсват общовалидни морални норми (например терористът за едни може да е герой и мъченик за други), но и че етика и естетика са две напълно различни неща.
Например едно гениално произведение на литературата може да бъде израз на нисък морал. Не, не може! Ако едно произведение е неморално, дори да е изящно написано, няма да е гениално. Т.С. Елиът смята, че в оценката на художественото произведение трябва да се ползват и етически критерии. Аз бих отишъл още по-далеч: етика и естетика са двете страни на същото нещо.
Морално е това, което е красиво
(или поне не е грозно) в човешките взаимоотношения. А красивото е хармонично съотношение на формите, подобно на моралните междучовешки отношение.
Трябва обаче да се направят две важни уточнения. Първо, ясно е, че морално и законно не са едно и също нещо. Например, не е незаконно да лъжеш някого, че си най-добрият му приятел, докато тайно работиш срещу него. Такова поведение не е незаконно, но е неморално. Второ, няма спор, че различни хора в различни общества и времена имат и са имали различно разбиране за това какво е морално. В едни общества морално е жените да забулват телата и дори лицата си в черно, когато са на улицата, докато мъжете им ходят гордо пред тях по тенис фланелки и къси панталони. В други общества е напълно нормално хората да ходят голи. Оскар Уайлд е лежал в затвора за хомосексуализъм. А в съвременните демократични общества е нормално хората да имат неконвенционална сексуална ориентация и дори да се гордеят с нея. За едни хора морално е да се наказват "неверниците", класовите или политическите врагове. За други морално е именно да бъдеш толерантен към хората с различни убеждения, да не ги съдиш, ако не са направили нищо престъпно.
Но не означава ли това уточнение, че все пак няма общовалиден морал, че моралните релативисти имат право? Не, не означава това. Първо, има някои фундаментални морални норми, които са валидни за всички човешки общества. Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, не пожелавай нищо, което е на ближния ти (дори ако пожелаването или завистта не могат да се квалифицират като кражба или като лъжесвидетелство) - тези Божи заповеди могат да се приемат като морални норми от всяко човешко същество, независимо от пол, раса, класа или религия, включително от атеистите и крайните либерали. Има ли страна, в която да крадеш, да лъжесвидетелстваш или да убиваш не е престъпление? Без спазването на тези норми просто няма да има общество. Златното морално правило е да не постъпваме с ближния си ( съседа, приятеля, колегата) така както не искаме той или тя да постъпва с нас. Според Евангелието от Лука (6:31), Христос казва: " И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях."
Това е основно правило и на либералната демокрация: всеки индидивид трябва да бъде свободен, доколкото не ограничава свободата на другите. Без това основно морално правило, без толерантност към другите, без идея за справедливост, без общоприето понятие за добро и зло, просто няма да съществува човешко общество.
Но все пак в реалния живот се оказва трудно да се спазва дори това основно морално правило. Защото ние, хората не сме напълно рационални същества. Изпитваме гняв, ревност, завист, както и любов, физическа и психическа жажда.
Страстите и нуждите ни заслепяват
дори когато знаем и усещаме кое е морално и красиво. Имаме и расови или религиозни предразсъдъци, които още от деца сме попили от семейната и обществена среда.
Освен всичко това реалният живот ни поставя обикновено в сложни ситуации, в които няма прост морален избор. Например, за да спасиш някого трябва да излъжеш — него или някой друг. Злото често подмамва хората под прикритието на Добро. Благороден гняв. Победа над народните врагове. Наказване на богохулниците.
Доброто, както и красивото, в крайна сметка е въпрос на вътрешен усет. Злото е грозно, то най-често ни отвращава. Освен ако сме заслепени от страсти и предразсъдъци. Но има и такива хора, чието обоняние за грозното или неморалното е слабо. Как може да им се обясним лошата миризма, ако не я усещат? Законът може да се обясни.
Моралът е въпрос на усет. Въпрос на вкус
Повечето хора имат чувство за вина, когато са постъпили несправедливо с някого и са доволни от себе си, когато са постъпили справедливо. Да нараниш слаб човек, като му кажеш, че е грозен и глупав, дори това да е истината, не е красиво, не е морално. Но от друга страна, ако този човек грозен и глупав човек има сила, има власт и е извършил нещо отвратително, да го наругаеш, дори да го заплюеш в лицето, е и морално и красиво.
Трудно е да се обясни рационално какво е красиво и какво е грозно. Красива може да бъде и една изящна класическа статуя и една груба, ъгловата бетонна структура. Човек може да има лични предпочитания, но ако е естет, ще може да разграничи красивото от грозното и в друга естетика. Да разграничи кича от истинското произведение на изкуството. Моралът също е въпрос на вкус, на усет. Моралният човек, независимо от политическите или религиозните си убеждения, се отвращава от неморалното, от злото, както човекът с естетическо чувство се чувства отблъснат от грозното.
Чували сме, че "на вкус и цвет товарищи нет". И все пак има някакъв международен или национален консенсус за стойността на класиците във всяко изкуство. И всеки човек с вкус ще усети разликата между стойностно изкуство и безвкусен кич.
Естетиката е нещо, което не може да се постави в калъпа на заучените норми, както и моралът не може да се постави в калъпа на законовите норми. Понякога морално може да е именно престъпването на законовите норми. Също така красиво може да е престъпването на приетите в дадено време и на дадено място естетически норми. Освен това един романист например може да е изящен в своя занаят, в подреждането на думите и пак да създава художествен продукт, на който нещо не му достига, просто защото на автора не му достига чувство за морал.
Морализаторсво и морал обаче са две различни неща.
Често морализаторите са просто прикрити тирани
които искат всички наоколо да се подчиняват на тяхната воля и техните представи. Те размахват морализаторски пръст, за да скрият своята жажда за власт. Морализаторството в обществото е нещо подобно на кича в изкуството. То е натрапчиво отвратителна хубавина. Мухлясало кафе с пет лъжички захар. Комунистическата диктатура беше кич: престъпна тирания силно подсладена с призиви за справедливост и морал. Има, разбира се, различни видове идеологически кич: и ляв и десен, и космополитен и националистически, и религиозен и антирелигиозен. Доброто, като и красивото, е отвъд всяка идеология. То дори най-често е обратното на всяка идеология.
Отвъд личния усет и вкус, няма стриктно естетически и етически правила. Например вие харесвате Банкси - мистериозният художник на графити по стените на градовете — например неговата "улична картина" на мъж и жена, които уж се прегръщат и се гледат в очите, а всъщност всеки гледа мобилния си телефон зад гърба на другия. Това значи ли, че трябва да харесвате всякакви идейни графити с морална претенция? Например един трафопост боядисан с българския трикольор или бетонна стена с огромен грозен графит прекопиран от лош портрет на Левски? Или, да кажем, вие харесвате Рембранд. Това значи ли, че трябва да харесвате портрета на Сталин или на Хитлер, нарисуван от подмазвач-художник в стил Рембранд, защото диктаторът е искал да се впише в художествената класика?
Важно е и за един човек на изкуството и за един политик да са опитни в своя занаят, да бъдат професионалисти. Но един човек на изкуството, дори и да е опитен в занаята си, без чувство за красиво и добро не може да бъде голям творец. И един политически лидер без усет за красиво и добро не може да бъде морален еталон. Красиво и добро са едно и също нещо. Крайно време е да се създаде една световна партия, която да се бори с грозното — и в изкуството, и в човешките взаимоотношения. "Красивите и умните" срещу грозната и глупава арогантност на властта. И политическата и икономическата власт.